Празни трибуни, несъстояли се битки, провалени подготовки... 2020 година бе една от най-трудните за спорта, убеден е Христо Стоичков. Българската спортна легенда обаче вярва, че отново ще се върнем към реалността, която помним. „2020-та със сигурност е най-трудната и объркана година. Например ситуацията с отлагането на олимпийските игри с една година. Изключително трудно е един спортист да се бори за квоти, след като не е тренирал в нормални условия месеци наред. От друга страна, има такива, на които спортното им време изтича и трябват свръхусилия да останеш още година в елитния спорт“, каза пред BG VOICE легендарният футболист. Той даде пример с
невероятната Ивет Лалова
„За нея Токио ще е последната олимпиада. Но щеше да е различно, ако беше с година по-млада. Не че не вярвам в нея – напротив, Ивет е страхотен боец“, не крие суперлативите си Камата.
Той допълва, че за някои обаче отлагането е плюс. Едмонд Назарян нямаше да участва в Токио миналата година, а през тази казват, че ще е сред фаворитите. Съдба и не само... А например европейското по футбол - едва ли са един и двама играчите, които ще отпаднат от сметките за предстоящия турнир. Футболът вече е адски динамична система. А пандемията от COVID-19 обърка не само спорта, но и целия свят“, сподели още Стоичков. И все пак той е позитивно настроен – според него ще се върнем към реалността. Големият спортист коментира реакцията срещу вируса като адекватна, както и забеляза воля от страна на държавите да се справим с това предизвикателство.
Трудната за всички ни 2020-та бе още по-сложна за спортните фенове, убеден е Стоичков. Той припомни, че на запалянковците им се наложи да останат изолирани вкъщи, без да могат да се насладят на живо на играта на любимите си спортисти – тръпка, която е любима на всички ценители. „Когато гледаш празните трибуни, е просто ужасно. Не ми се е случвало да вкарам гол и да не мога да се израдвам пред запалянковците. Едни ти се радват, други – те ругаят. Но са там. Стадионите и залите са вулкан от емоции. Говорил съм с много от най-големите футболисти в последната година заради работата ми в телевизионната компания TUDN. Всички са на едно мнение – спорт без публика
е донякъде тъжна история
От друга страна, спортът показа колко е важен за психическото здраве на хората. Дори пред празни трибуни мачовете и състезанията събраха огромна телевизионна аудитория. Накараха хората да забравят поне малко за черните новини от пандемията. Питате ме как се готвят футболистите? Изключително трудно и неприятно. Първо бяха на малки групи, после на по-големи групи. Постоянно треперят да не им е положителен тестът за коронавирус. Но въпреки всичко Цар Футбол показа своята сила. Финалната осмица на Шампионската лига ни направи зрители на страхотни мачове. Първенствата във всички държави като че ли се поизравниха като интрига, а по-хубаво от това за феновете няма, допълва Стоичков, като не пропуска да похвали и българските успехи в спорта, които въпреки трудностите тази година отново бяха факт. Въпреки че Антъни Джошуа запази своите пояси след нокаут над Кубрат Пулев, българинът не се предаде до последно. Истински патриот, който е далеч от клубните краски – такова определение дава за Кобрата Стоичков. Футболистът припомня, че Пулев бе под прожекторите на света, а агресията е само част от играта – да бъдеш агресивен към съперника, засилва интригата, допълва Камата. Сензационният успех на Цвети Пиронкова също бе коментиран от световноизвестния футболист Христо Стоичков.
Феноменалният успех за Цвети
Идва, след като повече от три години отсъстваше от кортовете заради майчинство. Макар преживяната пауза тя беше сензацията на „US Open“ и заслужено грабна приза за спортист №1 на България за 2020 година.
„В Пловдив всички сме много жилави. Искрено се радвах да гледам Цвети. Тя е една голяма българка, майка и спортистка. Пиронкова е пример как с много силен характер и тренировки можеш да постигнеш нещо голямо. Тя показа таланта си преди много години. Сегашните й резултати са благодарение на многото усърдна работа. Двете неща вървят ръка за ръка“, с тези думи Стоичков коментира успехите на тенисистката. Българският нападател я поздрави, като допълни, че съвсем заслужено тя е първенец в спортните среди за 2020-та. Тежка и мъчна е обаче ситуацията с българския национален отбор по футбол според Стоичков. Той припомня, че преди години е искал да доведе инвеститори за нови стадиони. Въпреки обещанията резултати не е имало, именно това го е отказало от мисията да помогне на футбола у нас да бележи нови победи. „Историята обаче е показвала, че след всеки дъжд изгрява слънцето. Убеден съм, че така ще се случи и в България. Лошото е, че изостанахме най-вече с обучението на треньорските кадри и с базите. Но не е приятно да чуеш, че първият финал в новия турнир за Купата на конференциите ще е в Тирана, а София дори не е на картата с кандидатите. Преди три години в Скопие бе мачът „Реал“ (Мадрид) – „Манчестър Юнайтед“ за Суперкупата на Европа. Време е да се събудим и да направим промени не само по горните етажи на БФС. И да разберем, че голям футбол се прави с модерни бази в клубовете и инвестиции в младите треньорски кадри“, категоричен е обичаният футболист, който през годините се превърна в неофициален символ на България пред света. За съжаление 2020-та нанесе загуби в спорта, които са много по-сериозни от пандемията и ограничителните мерки. Това е годината, в която
загубихме две спортни икони
Коби Брайънт и Диего Марадона.
Годината започна с тъжната вест, че петкратният шампион в NBA Брайънт е загинал заедно с 13-годишната си дъщеря Джиана и другите 7 души в катастрофа на борда на хеликоптера на баскетболиста. През декември пък светът се сбогува и с един от най-великите футболисти в историята Диего Марадона. Той почина на 60 години, оставяйки в скръб цяла Аржентина и милиони футболни фенове по цял свят. Христо Стоичков бе един от близките приятели на Марадона. Българинът споделя, че освен играта един срещу друг, те са имали и едно истинско приятелство, години наред. „Най-яркият ми спомен с него е от стадион „Бомбонера“ в Буенос Айрес, когато имах честта да бъда гост на неговия последен мач. Аржентинските фенове са известни по цял свят като луди глави. А представете си какво беше, когато най-големият им идол слизаше от сцената. Помня, че го носихме на ръце. За съжаление Диего имаше и много лоши приятели, които го подхлъзнаха по наклона на живота след края на славната му кариера. Бог да го прости“, допълва българската легенда.
