Това със сигурност е едно от най-новинарските лета от много време насам. Четири различни криминални дела и 91 обвинения срещу бивш американски президент – включително за рекет. Война. На ръба на рецесия. Начало на предизборна кампания за Белия дом в САЩ. В България – също, но за кметове. Домашното насилие вече е тема, за която се говори и протестира. Кенсъл културата достигна и Родината. Социалните мрежи гърмят от пържоли по 150 лева и други сметки от морето. Телевизиите поемат воя. Също толкова дилетантски и некомпетентно, колкото и в социалните мрежи.

Всъщност превърнали сме се във Facebook-общество. Там сме силни, там протестираме, всеки статус е експертно мнение – за руската армия, украинската политика, криминалното право – в България и в САЩ, кобе телешко месо, коя е к**ва и коя не и заслужава ли си боя. Новинарският цикъл се движи толкова бързо, че за по-малко от 24 часа се налага да сме експерти по различни теми. Но с това си оставаме – статуси във Facebook. Бързо съдим, но и бързо забравяме. Емоциите захранват всичко, фактите са все по-малко важни. За съжаление, професионалните медии прихващат от тона на социалните.

Почти никой, с изключение на „Дневник“, не потърси съдебните документи по случая „Дебора“ – пребитото и остригано момиче от Стара Загора. От тях става ясно, че няма почти никакви доказателства срещу арестувания. А пускането под гаранция, не е равносилно на липса на присъда и правосъдие. За да бъде пуснат някой под гаранция обикновено съдът трябва да е сигурен, че обвиняемият няма да се укрие или че няма да извърши друго престъпление. В случая от Стара Загора решението на съда не изглежда спорно от юридическа гледна точка, колкото и да сме възмутени във Facebook. В съда се гледат фактите, а правилата трябва да се спазват и да важат за всички по един и същи начин.

Проблемно обаче изглежда разследването – в унисон с традицията родната полиция да не си дава зор за случаи на домашно насилие. Действията и на обвинението също са спорни. Но пък за толкова години българският избирател не изглежда да поставя правосъдната реформа като важен приоритет и гласува за партии, за които това също не е. Случаят и реакциите след него са добър повод да поискаме и в училище да учим повече за това как работят институциите и какви са правата и задълженията ни. Това почти липсва в България. В Щатите в пети клас децата учат как се подава данъчна декларация и какво работи кметът, като симулират общинска администрация в училище. После и за другите институции.

След като се разрови повече полицията май успя да намери улики срещу заподозрения и той беше арестуван отново – под натиска на социалните мрежи, юристи трябва да кажат дали има и правна основа (отново – дали би се укрил и дали би извършил друго престъпление са двата фактора, които са решаващи за гаранция). Знам, че ще възмутя много от вас. Но ако искаме България да е правова държава, писаното право трябва да се спазва. А ако не ни харесва – да избираме такива хора, които ще го напишат както мислим, че би било по-справедливо. Но, уви, не го правим.

Покрай този инцидент падна и главата на влогъра и певец Тото. Но най-вече заради неговата глупост. Той би трябвало най-добре да познава как действат социалните мрежи, но явно не разбра нито къде му беше първоначалната грешка, нито какво му се случи след това. Тото не разбра, че да се смееш в ефир когато ти разказват за насилие, е да насилиш още веднъж жертвата. И то публично. Извинението му след това не изглеждаше искрено, а последното му крадено видео за кенсъл културата в САЩ ни показа, че освен насилник е и крадец. 

Реакцията на депутатите и тяхната 60-дневна интимна връзка, която да е само между мъж и жена е толкова безумна, правно малоумна и нещастна, че дори не заслужава коментар. Ясно е, че ще трябва да я преправят при следващата пребита на примерно ден 45-и от началото на връзката. Но и те се размърдаха под натиска на Facebook емоциите. Не им стигнаха обаче нито топки, нито интелект, нито правни познания, за да успеят да постигнат нещо смислено, което да защити жертвите по-добре.

Facebook гневът ни последно се стовари върху един циганин, който направил чалга версия на „Моя страна, моя България“.  От синът на Емил Димитров разбрахме, че баща му написал тази песен когато живеел в таванска стаичка в първите месеци в Париж и му било много трудно. Едва ли авторът на спорния кавър е знаел този детайл, но такъв е и сюжетът на неговата версия – емигрантският живот в Германия.  Разбира се хейтът във Facebook го накара да си изтрие парчето. Но замислете се, ако беше същата версия в „Шоуто на Слави“, нямаше да се възмутим толкова, нали. Но авторът е циганин. Въпросът е, че всеки трябва да има правото да се изразява свободно – дори и да не ни харесва. С текст, музика и както реши. Като спазва законите (възможно е да има проблем с авторските права за музиката, но така и не чухме експерт-юрист да обясни как седи въпросът с ремиксите).

"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." Фразата е на френския писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението - Франсоа-Мари Аруе, известен повече с псевдонима Волтер. Всички имаме право на мнение във Facebook. Но би било добре, ако не останем само с гневния статус, често копи/пейст. А да направим нещо – да отидем на истински процес, да се включим в неправителствена организация, да не извърнем глава когато видим несправедливост, да гласуваме. Защото това би дало резултат. Другото са празни приказки. На които всички имаме право.