Снимки: Уикипедия, архив

Край Монтана се намира историческа крепост Кастра ад Монтанезиум. Ако мнозина българи още се чудят защо този град през 1993 година бе прекръстен точно Монтана - като едноименния американски щат, то е добре да се знае, че името бе взето именно от тази крепост. Кастра ад Монтанезиум е разположена на малка височина, а градът е легнал в подножието й. Личи, че първо тя е построена, а около нея е възникнало селището. Историците са го доказали - височината за лагер избират римски военни части от първа Сугамбрийска кохорта, участвали в потушаването на тракийското въстание от 26 г. сл.н.е. Някои са били вече уморени от дългия път, други - ранени. Те остават за близо един век на това място.

Построяват укреплението, за да охраняват важния за тях път от Рим към Долен Дунав, който е пресичал планината при прохода Петрохан. Около укреплението възниква селище, на което през 161 г. императорът дава статут на град. Жителите му получили правата, които имали и тези на Рим. Наречен е бил Монтана, показва каменен надпис от II век.

Но тази крепост била разрушена през VI-VII век от авари, готи, славяни. Разрушението обаче продължава до края на ХІХ и началото на ХХ век. През 1871 г. известният пътешественик Феликс Каниц минава през селището и описва високите кръгли кули, „които висяха над главите ни". Това селище, наречено Кутловица, през 1891-ва става град. Провъзгласява го княз Фердинанд и му дава името си. От селата се стичат хора, които искат да заживеят в града. Всички вземат камъни от крепостта, за да си построят къщи. И историческата ценност се превръща в каменоломна.

122 години по-късно тази крепост се оказва най-ценното историческо място в града. На нея се разчита да привлича туристи, да му създава нов имидж и да пълни местната хазна със средства. Посетителите има какво да видят. От историческата крепост са извадени 160 каменни плочи, които разказват цялата й история. Има дори диплом за завършено военно обучение на редови римски воин. През 2010 г. е открита каменна надгробна плоча на знатен римлянин, на която е изобразен тракийски конник, убиващ лъв. Тогава бе намерена и част от женска статуя от II век. Тези каменни свидетелства сега могат да се видят в лапидариум, който е недалеч от центъра на града.

През 2013 година започна възстановяването на стените на крепостта, разрушени през предишните векове. Идеята е да се изградят наново източните стени и портата. Осигурява се и достъпът до крепостта чрез улица и алеи. Алеи ще има и вътре за разглеждане на сградите. Те са казармени, административни, на управителя. Има разкрита базилика. Зидовете се повдигат с камъни, подобни на тези, използвани от римляните.

Освен надграждане на стените проектът предвижда и ефектно осветление. Общината има планове там да бъде създаден спектакъл от звук и светлина по подобие на този, който може да се види на Царевец във Велико Търново. Посетителите ще бъдат посрещани от римски воини и развеждани из крепостта. Очаква се всичко това да е готово още тази пролет, така че ако някой реши да прекара ваканцията си в България и се разходи до Монтана, ще има какво да види.

Строители има и в историческата крепост Калето край Белоградчик, която също се нуждае от сериозна реставрация. Тя е една от най-запазените в България. Изградена е през I-III век от римляните, които умело са я вградили сред недостъпните скали. И тя е възникнала на важно място за охрана на пътищата от Долен Дунав към Рим. След това е доизграждана от българите. Значението й нараства по времето на Видинското царство. Има сведения, че през лятото в нея е отсядал цар Иван Срацимир. След 1400 г. турците я завземат и разполагат в нея гарнизон за охрана на западните области на империята си и за потушаване на въстанията, които вдигало българското население. През 1805-1837 г. я разширяват и приспособяват за стрелба с бойно оръжие. Френски и италиански инженери изграждат амбразури за стрелба с пушки и 3 бастиона за 15-16 оръдия. В крепостта във военно време са били настанявани по 3 хил. войници. Тя има 3 двора с обща площ от 10,211 кв. м. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия, към двете основни посоки на пътищата, които е охранявала. Имала е складове за зърно и водохранилище. За последен път тази крепост е била използвана за нападение и отбрана по време на Сръбско-българската война през 1885 година.

Крепостта Калето се показва на туристи от 50-те години на миналия век. Но с новия проект за първи път ще се превърне в атракция. С него се поправят разрушените с времето зидове. До крепостта се изгражда посетителски център. Сградата е от камъни, близки до цвета на скалите. В него ще има зали за прожекции, наблюдателни площадки, магазини за сувенири. От нея ще може да бъде видяна цялата крепост, скалите и градът.

Напролет започва основен ремонт на трите улици, които водят към нея. От центъра туристите ще могат да стигат до крепостта и с атракционно влакче.

Подобен проект за превръщане на крепост в открит археологически комплекс вече реализира общината в Мездра. В руините на римска крепост върху скала до река Искър израсна римски пост. До него се стига чрез мост, а целият път е ремонтиран. Крепостта се намира на няколко метра от главния път Видин - София. Това място се оказа средоточие на няколко епохи. Защото при разкопките се откриват следи от времето, далеч преди римляните да го завладеят. В него археолози са открили 60 сребърни, бронзови и медни монети с образа на императорите Гордиан, Септимий Север и съпругата му Юлия Домна, Каракала. Открит е и храм от ІІІ век, който е бил част от голям култов център.

И трите крепости са възникнали за отбрана на районите, които са били стратегически за различните империи. Намират се на един и същи път - от Дунав мост 2 през Белоградчик може да се стигне до Монтана и Мездра. Така туристът може да мине по част от военните пътища на римската империя. Историци вече го нарекоха „Виа милитарис". До неотдавна и те не са предполагали, че така може да оживее далечната история на българските земи.