Сн.: Джей Скот Епълуайт/АП

Групата от осем сенатори, които работят по законопроект за тотална реформа на имиграционната система на САЩ, са се споразумeли за една от най-спорните части на проекта - как да дадат легален статут на близо 11-те милиона без документи в страната.

Според помощници, запознати с преговорите, законопроектът ще изисква от нелегалните имигранти да се регистрират с DHS (Department of Homeland Security), да подадат и да платят федерални данъци за времето, в което са били в Америка, и да платят глоба, която все още не е определена. Те трябва да имат и чисто криминално минало.

Така хората без документи ще получат временен легален статут. С него ще могат да работят, но няма да имат право на пари от социални програми като купони за храна, парична помощ за семействата, Medicaid и компенсация при безработица.

Въпросът, който остава да бъде решен, е колко време ще продължа този временен статут, преди имигрантите да могат да получат зелена карта, която пък ще доведе до американско гражданство. Според изтеклия план на Белия дом президентът иска това да става в рамките на 8 години, но този период вероятно ще бъде увеличен, за да се получи подкрепата на по-широк кръг републиканци, които не са ентусиазирани от идеята за имиграционна реформа. Срокът, който ще се чака за зелена карта, ще е поне 10 години, но и с временния статут хората ще могат да работят и да пътуват. Републиканците се страхуват от създаването на голям брой нови избиратели, които вероятно ще гласуват за демократите.

Въпреки че проектът има да извърви дълъг път, преди да стане закон, имиграционни активисти изразиха оптимизъм за евентуален пробив. „Преди девет месеца биха ви нарекли луд, ако кажете, че четирима републиканци и четирима демократи работят по план да легализират 11 милиона души", казва Анджела Кели, експерт в Центъра за американски прогрес, мозъчен тръст с тесни връзки с Белия дом. „Това е като кубчето на Рубик, но сега има повече страни, където цветовете съвпадат, откогато и да е било преди. Това е значителен напредък."

Сред все още нерешените въпроси от политиците е колко визи да се издават на високотехнологичните специалисти и другите гости работници, как да се следи престоят на посетителите, които влизат и излизат от САЩ, и как ще се плати за повечето служители на граничния патрул, огради и други мерки за сигурност по границите във времена на постоянно свиващи се бюджети и субсидии.

Срещите на осемте сенатори продължават. Групата се надяваше да има готов законопроект преди ваканцията на Конгреса за Великден, която започва на 22 март, но сега става ясно, че е нужно време, за да се изчистят още подробности и да се пресметне колко ще струват различните провизии на реформата. Ето защо те очакват, че пълната версия на законопроекта ще е готова някъде в началото на април. Когато бъде готов нормативният акт, той ще е от неколкостотин страници, но в момента има готови различни недовършени парчета.

Групата на осемте включва републиканските сенатори Джон МакКейн от Аризона, Линдзи Греъм от Южна Каролина, Марко Рубио от Флорида и Джеф Флейк от Аризона. Демократите са сенаторите Чарлз Шумер от Ню Йорк, Ричард Дърбин от Илинойс, Робърт Менендес от Ню Джърси и Майкъл Бенет от Колорадо.

„Ние работим по всички въпроси и съм сигурен, че успеем с всичко, каза наскоро Джон МакКейн. - Някои от тези въпроси са много спорни."

Те носят със себе си политически заряд и рискове за двете партии, но много от републиканците започват да вярват, че реформата е нужна, ако искат да имат шанс сред латиноизбирателите, които в момента са най-бързо растящата група гласоподаватели в САЩ.