Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп обяви, че САЩ прекратяват сътрудничеството си със Световната здравна организация. Като основен мотив за крайното решение държавният глава посочи, че Китай и СЗО са виновни за пандемията от коронавируса, загубата на стотици хиляди човешки животи и икономическия колапс.
Прочети още
Може ли Тръмп въобще да извади САЩ от СЗО?
Базирайки се на мненията на експерти, престижното издание отбелязва, че САЩ става член на СЗО през съвместна резолюция през 1948 г. – т.е президентът Тръмп може да се нуждае от одобрението на Конгреса, за да прекрати сътрудничеството с организацията. Въпреки това специалистите отбелязват, че бивши президенти са успявали да се оттеглят от споразумения без гласуване в Капитолия. „Нейчър“ посочва, че експертите по здравна политика се борят с последствия като възвръщането на детския паралич и малария до задънена улица в потока от информация за COVID-19. Докато президентът може да се нуждае от решение на Конгреса да се оттегли от организацията, той не се нуждае от одобрението на да спре финансирането към нея. Това ще означава голяма дупка в приходите, смятат експерти. Миналата година американското правителство е наляло грубо 450 млн. долара в СЗО. 75% от парите са били доброволни, а останалата част – задължителна.
Това е като „членски внос“, който всички 194 държави-членки вкарват всяка година спрямо населението и размера на икономиката. САЩ е най-големият донор с около 15% от финансирането на СЗО. Тъй като голяма част от доброволното финансиране за 2020 г. вече е прехвърлено към организацията, спирането на парите от САЩ ще бъде усетено през 2021 г.
Защо обаче здравните експерти се притесняват от връщането на смъртоносни болести?
САЩ предоставят 27% от бюджета на СЗО за ликвидирането на детски паралич; 19% от бюджета за справянето с туберкулоза, ХИВ, малария и дребна шарка; 23% от бюджета за спешни операции. Ако тези сектори се свият, смъртта и страданието ще нараснат, смятат експертите. „Научните партньорства по света може да бъдат нарушени и САЩ може да изгуби влияние върху глобалните здравни инициативи, включително и разпространението на лекарства и ваксини за коронавируса при евентуалната им поява“, пише още в материала. Като примери изданието дава страните, в които САЩ имат дългогодишни инвестиции в програми за ликвидиране на болести, но опитите и усилията се координират от СЗО. „Нейчър“ посочва, че учените се притесняват повече от загубата на контакти със своите колеги, отколкото по-малко пари.
Директорът на Центъра за здравни науки и сигурност към Университета „Джорджтаун“ във Вашингтон Ребека Кац смята, че откъсването на САЩ от СЗО е в лош момент, имайки предвид необходимостта от международно сътрудничество и координация за справянето с COVID-19. „Хората казаха, че строим самолета заедно в тази пандемия. Предложението на САЩ е равнозначно на това да махнеш прозорците на самолета, докато е във въздуха“, подчертава тя. На 18 май Тръмп написа в „Туитър“: „Не мога да позволя американските данъкоплатци да финансират организация, която, в настоящото си състояние, не работи в интересите на САЩ“. Той обвини и медицинското списание „Лансет“, че е публикувало материал за коронавируса още през декември. На следващия ден изданието опроверга твърдението на президента, като изтъкна, че първите публикации за COVID-19 са на 24 януари и обясни, че обвиненията подкопават опитите за международно сътрудничество да се контролира пандемията.
Като СЗО, но без СЗО
Все пак Тръмп обясни, че САЩ ще продължи да финансира световното здравеопазване, но чрез групи за помощ и вътрешните си агенции, но не и през СЗО. Миналият петък онлайн платформата „Девекс“, фокусирана върху глобалното развитие, съобщи, че Държавният департамент на САЩ има предложение за 2,5 млрд. долара, което ще наблюдава националните и международните отговори към пандемията. Също така пред Сената беше представен законопроект за глобалната здравна сигурност и дипломация. Според „Нейчър“ по този начин ще се освободят 3 млрд. долара за международна кампания за овладяване на епидемии, която да бъде контролирана от назначен от президента служител на Държавния департамент.
