http://bgvoice.com/public/files/gallery/2174.jpg

Първият концерт на фолклорната певица Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл в Чикаго ще се запомни с много положителни емоции и много танци както на сцената, така и в залата. „Ще пеем и ще танцуваме заедно", обеща певицата минути преди да се качи на сцената. И в следващите часове изпълни обещанието си. А публиката я посрещна топло, по български, с отворени обятия и нестихващи аплодисменти.

„Близо 15 години имаме покани от Америка, но след 15-ата година, на 16-тата, се наканихме и ето, че дойдохме", казва Николина Чакърдъкова, за която това е първо посещение в САЩ. Певицата сподели, че са я посрещнали приятели и че се чувства в Чикаго като у дома си. „Харесва ми, дори снощи бяхме на разходка - имам чувството, че цял живот съм била тук."

Първият концерт на Николина Чакърдъкова в САЩ беше възможен благодарение на подкрепата на Montway Auto Transport, които бяха разположили патриотични банери с интересни цитати в коридора на Copernicus Center.

Като един истински шоумен Николина Чакърдъкова съпроводи гостите си през микс от емоции - смях, веселие и сълзи. Заедно с танцьорите от ансамбъла и нейната дуетна половинка Боби Шапков изпълниха любими песни на няколко поколения българи. „Това не са просто фолклорни песни, това са техните песни. Песните, с които почти цялата зала е израснала, помнят от майките си, помнят от бабите си, а нали знаете, че песента е най-бързото нещо, което те връща към спомена", казва певицата.

Концерта подгряха танцов ансамбъл "Верея" от Чикаго, които представиха достойно нашата общност с 20-минутен танц. Почти през цялото време на концерта стотици българи станаха, за да се хванат на хорото, което често излизаше и от пределите на залата. „Настроението беше върховно и много българско", казва Зоя Иванова, която живее в Чикаго.

За емоциите на българите в чужбина сподели и Магдалина Богданова от Неврокопския танцов ансамбъл: „Българската публика в чужбина показва много повече емоция, не че в България не показват но пак друго е чувството, усещането, всичко е много емоционално." Според Магдалина се усеща възраждане на българския фолклор с появата на танцови школи в България и със спектакли като този на Николина Чакърдъкова. „Колкото и нескромно да звучи, голяма заслуга затова имаме и ние, защото го направихме много привлекателен, той не е просто музеен експонат", казва Николина Чакърдъкова и добавя: „Всъщност опитахме се и вече 15 години това правим - да върнем фолклора на хората."

Това е и целта на спектакъл от този род - публиката да се направи съпричастна към случващото се на сцената. „Най-голямата цел е те да се чувстват много добре, да бъдат щастливи, енергията,  която получат тази вечер, да им служи за месец, два, три, дори за година напред", казва Николина Чакърдъкова. Желанието на певицата се изпълни и това пролича по погледите и усмивките на публиката, когато напускаше залата. „Много ни зареди с положителна енергия, страшно ни хареса концертът и ще очакваме с нетърпение да дойде пак" - казва Светлана Колева от Чикаго. „Поплакахме си", добавя нейната приятелка Руми. Истински и верни на емоциите си - така видя българите в Чикаго и певицата Николина Чакърдъкова. „Тези два дни се срещнах с хора, в които си е останало много българско в тях, което аз харесвам, тази черта - душевността, тази топла българска кръв, отношенията между хората", казва певицата с усмивка на лицето. "Mного ни харесва и още повече, че имаме концерт с наши почитатели, с наша кръв", казва Петър Москов от Неврокопския танцов ансамбъл. Той е рамо до рамо с Чакърдъкова от повече от 10 години и намира българския фолклор за най-голямото ни богатство. Родният фолклор се хареса и на чужденците. "Обичам музиката ви. Тя е близка до тази на Турция и Македония, а някои ритми са дори близки до тези на Афганистан", каза афганистанец, дошъл на концерта заедно с негови приятели българи. „Тръгвам си със страхотно настроение, ние дойдохме само за концерта, сега ни чакат обратно 200 мили път, но Николина Чакърдъкова е изпълнител, за когото си заслужава човек да пътува, за да я гледа", казва Ралица от Индиана, която е дошла заедно с малкия си син Никълъс. Няколко поколения българи хванаха ръце за кръшно хоро, което ту ставаше голямо и излизаше извън залата, ту прерастваше в прегръдки между познати и приятели, които отдавна не се бяха виждали. Българската народна музика сякаш обедини всички присъстващи и ги накара поне за малко да забравят грижите си, да отворят сърцата си и да се насладят на момента.