Европейските учени призовават за предпазливост при внедряването на спорните геоинженерни технологии. САЩ, напротив, активно разработват. 

Когато изследователите от Харвард разкриват спекулативна технология за блокиране на слънчевата светлина чрез разпръскване на отразяващи частици, те избират космическия център Есранж, разположен в далечния север на Швеция, за новаторски тест. Но обществените протести през 2021 г. ги принуждават да отменят експеримента.

Слънчевото геоинженерство, известно още като модифициране на слънчевата радиация (SRM), има за цел да охлади планетата чрез отразяване на слънчевата светлина в космоса. То предлага техники като впръскване на аерозоли в стратосферата, изсветляване на облаците и космически огледала. Докато САЩ засилват научните изследвания, научните съветници на ЕС натискат бутона „пауза“, като призовават за глобално споразумение за спиране на внедряването. Ключова неизвестна величина е подходът на бъдещата администрация на президента Доналд Тръмп.

Разделението по отношение на слънчевото геоинженерство подчертава дълбокото трансатлантическо различие по отношение на това как да се справяме с научния риск. То повтаря предишни дебати относно новаторски технологии - от генното инженерство до изкуствения интелект. ЕС иска глобално управление за намаляване на опасността. САЩ предпочитат да действат самостоятелно.

Благодарение на финансирането от частния сектор САЩ са водещи в областта на научните изследвания в областта на соларната техника. Ръководителите от Силициевата долина инвестират с надеждата да осигурят бързо и евтино средство за справяне с изменението на климата. Основателят на Майкрософт Бил Гейтс и финансираната от Фейсбук организация Open Philanthropy, наред с други, предлагат финансова подкрепа на Харвардската изследователска програма за слънчево геоинженерство, която ръководи експеримента за геоинженерство в Швеция. Университетите в Чикаго, Колорадо, Корнел и Принстън са стартирали изследователски проекти.

Мащабното внедряване на соларното инженерство започва. Базираният в Калифорния стартъп Make Sunsets, основан през 2022 г., набра 1 млн. долара рисков капитал и сега изстрелва балони, пълни със серен диоксид, за да отразяват слънчевата светлина. Компанията продава „кредити за охлаждане“: срещу 9,95 долара тя обещава да изпрати „поне един грам от нашите „облаци“ в стратосферата“. Първоначалните полеви тестове в Мексико предизвикаха широка критика и разгневиха мексиканското правителство, което забрани тази практика. В момента Make Sunsets работи в САЩ, където изстрелването на балони е разрешено.

От другата страна на Атлантическия океан ЕС натиска спирачките. Този месец научните съветници на ЕС публикуваха нова скептична оценка, в която се твърди, че слънчевото геоинженерство не представлява жизнеспособно решение за борба с изменението на климата. Вместо това учените твърдят, че слънчевото геоинженерство носи дълбока несигурност, което прави технологиите несъвместими с европейския принцип на предпазливост. Рисковете включват промени във валежите, нарушения в екосистемите и „шок от прекратяването“: бързо затопляне, което може да настъпи, ако разгръщането на слънчевото геоинженерство внезапно спре.

Подобно разделение се наблюдава и при други спорни нови технологии. Американците консумират генетично модифицирани храни от няколко десетилетия, докато Европа продължава да се бори за внедряването на генното редактиране. Американските компании се втурват напред с изкуствения интелект, докато Европа отвръща на удара с нов закон за изкуствения интелект, предназначен да намали потенциалните катастрофални рискове.

Европа продължава да вярва в международното управление на потенциално опасните нови технологии. Тъй като слънчевата техника ще окаже въздействие върху цялата планета, ще е необходима „силна глобална рамка за управление“, твърдят съветниците на ЕС. Но „такава рамка не съществува и не е ясно как би могла да бъде създадена“.

В случай на липса на такава, европейските учени съветват политиците да въведат мораториум върху слънчевото геоинженерство в целия ЕС и да настояват за глобално споразумение за неразпространение. Според Янош Пащор, бивш помощник-генерален секретар на ООН по въпросите на изменението на климата и дългогодишен привърженик на регулирането на слънчевото инженерство, научното становище би могло да налее „вода във воденицата“, за да започне процес на управление на ООН.

САЩ не са съгласни с това, тъй като предпочитат да се освободят от международните разпоредби, за да запазят свободата си на маневриране. Това е единствената страна, която не е ратифицирала Конвенцията за биологичното разнообразие, която през 2010 г. де факто забрани всякакви технологии за слънчева енергия, които застрашават биологичното разнообразие. САЩ също така многократно са блокирали усилията за започване на глобален разговор относно слънчевото геоинженерство. По време на Асамблеята на ООН по околна среда през февруари 2024 г. САЩ изразиха съмнения относно швейцарско предложение за създаване на експертна група на ООН, която да проучи технологиите. Когато при преговорите не беше постигнат консенсус, Швейцария оттегли предложението.

Много американски учени споделят европейските опасения. Повече от 500 учени - сред които почти 100 американски учени - подписаха отворено писмо, стартирало през 2022 г., в което призовават за международно споразумение за неупотреба на слънчевото геоинженерство.

При втора администрация на Тръмп подкрепата за регулиране на слънчевото геоинженерство изглежда неправдоподобна. „Вероятно СРМ ще остане нерегулиран, което ще проправи път на участници от частния сектор и рискови капиталисти да доминират в изследванията на СРМ при малка или никаква прозрачност“, казва д-р Шучи Талати, основател на Алианса за справедливо обсъждане на слънчевото геоинженерство. Влиятелните технологични милиардери Елон Мъск и Питър Тийл, наред с други, биха могли да тласнат администрацията в посока, подкрепяща слънчевото инженерство, смята тя.

Но много неща остават неясни относно позицията на новата администрация. Както казва Талати, „виждаме и хаотична противотежест в издигането на Робърт Кенеди младши, привърженик на конспиративните теории за химическите самолетни линии“. Номинираният от Доналд Тръмп за министър на здравеопазването оказва подкрепа на идеята, че правителствата изпускат химикали в атмосферата, за да контролират населението. В неправдоподобно съвпадение с научните съветници на ЕС привържениците на теорията на конспирацията подкрепят забраната. Така например законодателите от Тенеси наскоро гласуваха за забрана на геоинженерството поради опасения от химически следи.

Без международно управление вероятността за едностранно внедряване на слънчево геоинженерство се увеличава. Конвенцията за изменение на околната среда от 1977 г. забранява използването на климатични технологии като оръжие, но въпреки това опасенията са големи. Мнозина си спомнят американската операция „Попай“, която имаше за цел да наруши валежите по време на войната във Виетнам. Необходимостта да се води борба срещу недобросъвестното внедряване на слънчево геоинженерство поражда трансатлантическо съгласие: научните съветници на САЩ и ЕС подкрепят разработването на системи за откриване на слънчево геоинженерство.

Слънчевото геоинженерство може да забави, а може би и да обърне, изменението на климата. Времето е малко: 2024 г. ще се превърне в най-топлата година в историята. Но политическото споразумение за спекулативните технологии остава трудно постижимо. Без него слънчевото геоинженерство по-скоро ще допринесе, отколкото да намали трансатлантическите разногласия и нарастващите климатични проблеми на света.

Уна Лагеркранц е асистент по проекта „Инициатива за цифрови иновации“ в Центъра за анализ на европейската политика в Брюксел. Нейният анализ е публикуван в СЕРА.