Морис Дежан
От декември 1955 до февруари 1964 г. Морис Дежан е посланик на Франция в Съветския съюз. Още от първия му ден КГБ подробно го проучва и набелязва като силно подходящ за привличане в качеството му на агент за влияние. Съветското контраразузнаване отчита не само деловите качества на френския дипломат, но и неговата продължителна дружба с Шарл дьо Гол, която започва още през периода на Втората световна война, когато те двамата са били участници в Съпротивата. Президентът на Франция се отнася с внимание към гледната точка на своя съратник и много цени неговото мнение по различни въпроси от международната политика. Всъщност истината е, че КГБ завежда персонално досие за Дежан още от времето, когато той заема важни постове в емигрантското правителство на Дьо Гол в Лондон. После сведения за него идват от всички градове, където Дежан е изпратен на работа - Токио, Ню Йорк, Прага и др. А след пристигането на семейство Дежан в Москва те са поставени под постоянно наблюдение, подслушване, следене. Шофьори, прислужници и всякакви помощни за семейството служители от руска страна са сътрудници на службите.
Цялата тази обемна информация за обекта се систематизира, но за съжаление КГБ не установява абсолютно никаква склонност у Морис Дежан към предателство. По онова време във френското посолство в Москва има и други фигури сред високопоставените френски дипломати, които се разглеждат от КГБ като потенциални възможности за вербовка. Но в сравнение с Дежан тяхното влияние върху Дьо Гол по отношение на политиката му спрямо НАТО и СССР не е така силно. Затова КГБ окончателно се спира на Морис и предприема операция по вербуването му, макар този израз да не е съвсем правилен. В съвременната практика на всички специални служби в света агентурата за влияние не се вербува. Тя се придобива. Завоюва. Възпитава се търпеливо, ненатрапчиво, грижливо, даже услужливо. Всичко това се прави строго конспиративно, така че обектът на конкретната специална служба да не заподозре нищо.
Операцията за „придобиването" на Дежан се осъществява от съветското контраразузнаване под непосредственото ръководство на началника на Второ главно управление на КГБ генерал-лейтенант Олег Михайлович Грибанов. Планът е дързък и получава зелена светлина от най-висшата възможна инстанция, самият Никита Хрушчов настоява французинът да бъде формиран като агент за влияние на каквато и да е цена. Работата по Морис Дежан се води не така деликатно в сравнение с днешните методики, но тя все пак се оказва изключително ефективна. Морис Дежан е 50-годишен елегантен мъж, силно суетен, който обожава да завоюва красивите славянски жени. Той има многобройни опити за флиртове и предложения за любовни връзки. В този аспект Дежан е много удобна мишена за КГБ. Съветските служби не е нужно да мислят особено задълбочено, те просто използват изключително прост метод, практикуван често от специалните служби на всички държави: да се подхвърли на обекта агентка в ролята на прелъстителка, която успешно да го изкуши. Вербовъчната разработка на френския дипломат продължава три години. И в нея участват десетки сътрудници на службите. Но главните лица са генерал Грибанов, Сергей Михалков и неговата жена Наталия Кончаловска, както и някоя си Лариса (наричана Лора) Кронберг-Соболевски.
Лора е разведена красавица, актриса, която трябва да изиграе съдбоносна роля в живота на посланика на Франция. Тя изпълнява ролята си толкова бляскаво, че по-късно е възнаградена от Грибанов с разкошен швейцарски часовник, изработен от злато и брилянти. Легендата на КГБ е, че Лора е омъжена за геолог, който прекарва много време в експедиции из Сибир. Ето че един прекрасен ден Грибанов решава, че сантименталният платоничен роман, който се развива вече няколко месеца между Дежан и Лора, е време най-после да премине в плътски отношения. Моментът е много добре подбран, тъй като г-жа Дежан, съпругата на посланика, е отишла на почивка в Швейцарските Алпи. Обектът г-н Морис Дежан е останал сам в Москва, поради което може да си позволи по-свободно поведение. За етапа на грубото осъществяване на операцията спешно в Москва е извикан татаринът Муса - човек без род и близки, който през 30-те години е работил в затворите на НКВД като палач, разстрелвал „враговете на народа". Освен Муса в Москва пристига и един престъпник, който преди време е бил ползван от подчинените на Лаврентий Берия като убиец ликвидатор. Той трябва да изиграе ролята на съпруг на Лора, който неочаквано се е върнал от командировката у дома.
Лора Соболевски, следвайки указанията на Грибанов, в задушевни разговори с Дежан отрано му се е жалвала от патологичната ревност на нейния съпруг и от неговата особена жестокост. Преди провеждането на акцията Грибанов събира цялата „щурмова група" в една луксозна стая на хотел „Метропол": ликвидатора, Муса, Соболевски и още двойка оперативни работници от групата за поддръжка. „Аз искам вие да го пречупите - казва Грибанов на ликвидатора и на Муса. - Направете така, че Дежан наистина да почувства болка. Накарайте го да се ужаси. Но ако оставите и най-малък белег върху лицето му, всичките ще ви изпратя в лагери!"
Генерал-лейтенант Олег Грибанов е един от седемте най-влиятелни ръководители на КГБ. Набит, плешив, с очила без рамки, той има блестящ остър ум и извънредно високо самочувствие, заради което го наричат „мъничкия Наполеон". Той и неговата съпруга Вера персонално участват с измислени имена в разработването на семейство Дежан, като ходят на приеми във френското посолство под образа на служители на министерството на културата. Семейство Грибанови са представени на семейството на френския посланик (под името Горбунови) от известния писател Сергей Михалков и съпругата му Наталия, която пък е автор на детски разкази. Така през културно-дипломатическия елит на приемите във френското посолство и на други ключови места КГБ се опитва да установи по-близки и евентуално доверителни отношения с Морис Дежан. Уви, многомесечната упорита работа удря на камък. Морис не поддава. И няколко от вариантите за подход на съветските служби се провалят. Затова се стига и до сценария за огромен сексуален скандал.
Погромът върху Морис Дежан се случва на третия етаж на жилищния дом №2, на улица „Ананиевска". Апартаментът е натъпкан с аудио-, кино- и фототехника, а около жилищната сграда по улиците е пълно с цивилни служители на КГБ, както и с такива, облечени като милиционери. Псевдосъпругът и Муса, който се представя за негов приятел, двамата облечени като току-що завърнали се от Сибир геолози, измъкват чисто голия Морис Дежан и Лора от леглото и започват настървено да бият френския дипломат. През това време тя крещи в несвяст: „Престанете! Ще го убиете! Това е посланикът на Франция!" От своя страна псевдосъпругът заявява, че ще се оплаче в милицията и ще даде посланика на съд. Разбира се, КГБ прави така, щото Морис Дежан с много усилия да успее да напусне мястото на сражението. Същата вечер след инцидента посланикът има и специална покана за вечеря, на която присъства и Грибанов (в ролята на Горбунов). КГБ иска да даде възможност на Морис да потърси помощ от „правилните хора". Буквално часове след случая Дежан се обръща към Грибанов с думите: „Имам сериозни неприятности! Нужна ми е вашата помощ!" От предишните си срещи с него Морис Дежан е останал с убеждението, че Грибанов е много близък с висшето ръководство на страната и освен това усеща, че Грибанов има лични симпатии към него - може да се каже, че между тях има някакъв вид „приятелски" отношения. Всъщност КГБ полага безкрайно много усилия именно да изгради такива „приятелски" отношения с Морис. „Тайната", която Дежан споделя с Грибанов, води до установяването между тях на изключително доверителни отношения. Дежан е признателен на Грибанов, че потулва случая и повече нищо не се чува за това, сякаш никога не се е случвало. Френският посланик изобщо не може и да си представи, че Грибанов, на когото се доверява, е шеф на Второ главно управление в КГБ. В хода на развитието на приятелската връзка Морис често споделя разговорите си с другите посланици, както обсъжда и много други важни за руснаците неща. От друга страна, самият Грибанов нарочно споделя с Морис факти, които пък са нужни за докладите на Дежан към френските служби. Така връзката взаимноизгодно се развива по плановете на КГБ. Разбира се, Морис Дежан не подписва документ за секретно сътрудничество, не му се присвоява оперативен псевдоним, не ходи на срещи в конспиративни квартири, не преминава техническо обучение за преснимане на секретни документи, както е редно за всеки таен агент. Той не получава пари в пликчета за своите услуги. И въпреки това посланикът се превръща в съветски агент. Чрез Морис Дежан съветското ръководство има пряка връзка с Дьо Гол във време, когато Париж е основен фактор на международната сцена за следвоенното геополитическо развитие на света. Посланикът на Франция по онова време е изключително толериран в съветската преса, вестниците често публикуват негови пространни коментари, за които съветското ръководство му изплаща огромни хонорари във френски франкове. Отделно той получава по различни поводи скъпи и уникални подаръци, сред които включително и ювелирни украшения и бижута за г-жа Дежан. Целта на руските служби е влияние върху политиката на Дьо Гол. На 2 септември 1963 година генералът от КГБ Юри Кротков бяга на Запад и разкрива историята с Дежан. Той е принуден да се оттегли от дипломатическа работа под язвителните забележки на същия Дьо Гол, когото е трябвало да обработва по поръчка на КГБ.
