Сливане на „Тесла“ и „СпейсЕкс“ би могло да осигури на Илон Мъск контрол върху гласуването в обединената компания, без да изпълнява амбициозните цели, заложени в плана му за възнаграждение. Сделката обаче няма да му донесе незабавно акции за 1 трилион долара, посочва Ройтерс в анализ, цитиран от БТА.

Миналия месец Мъск съобщи, че бордовете на двете компании са създали специални комисии, които да обсъдят евентуално сливане. Подобна стъпка може да му даде онова, към което открито се стреми — решаващ глас за бъдещето на корпоративната му империя.

Анализът на Ройтерс, основан на документите за възнагражденията му и мненията на шестима експерти, показва съществена разлика между условията в двете дружества: в „Тесла“ Мъск трябва да изпълни поредица от цели, за да увеличи влиянието си, докато в „СпейсЕкс“ вече е получил правата на глас по обещаните му акции.

Контрол сега, финансова изгода по-късно

Преди излизането на „СпейсЕкс“ на борсата това лято бордът предостави на Мъск права върху акции, обвързани с увеличаване на пазарната капитализация, изпращането на един милион души на Марс и изграждането на мащабни центрове за данни в Космоса.

Той не може да получи самите акции и финансовата полза от тях, преди да постигне съответните цели. Правата на глас обаче му бяха предоставени незабавно. Така Мъск си осигури 85% от гласовете в „СпейсЕкс“, без да изпълнява тези условия.

Според експертите именно тази структура може да превърне плановете за Марс и космическите центрове за данни във второстепенен въпрос спрямо контрола върху бизнеса.

„Този пакет отвлича вниманието от същинския въпрос, а именно пълния контрол“, заяви Чарлз Елсън, директорът — основател на Центъра за корпоративно управление „Вайнбърг“ към Университета на Делауеър.

При „Тесла“ условията са различни. Одобреният миналата година пакет за до 1 трилион долара изисква Мъск постепенно да изпълни цели за пазарната стойност и оперативните резултати на компанията.

Засега той не е постигнал нито една от тях. Дори да изпълни всички показатели, включително да увеличи пазарната капитализация почти осем пъти, би разполагал с около 29% от правата на глас.

Мъск е обяснявал желанието си за повече контрол с рисковете около разработването на роботи с изкуствен интелект.

„Основното ми притеснение по отношение на това какъв контрол върху гласуването имам в „Тесла“ е следното: ако продължа напред и създам тази огромна армия от роботи, няма ли в някакъв момент в бъдеще просто да ме отстранят?“, заяви той през октомври 2025 г.

Как сливането променя сметката

Според изчисления на анализатори от „Барклис“, ако „СпейсЕкс“ придобие „Тесла“ при сегашните им пазарни оценки, Мъск би притежавал около 37% от обединената компания, но би контролирал 56% от гласовете.

Причината е, че голяма част от акциите му в „СпейсЕкс“ са от специален клас с десет пъти повече права на глас от обикновените. В „Тесла“ няма такава структура.

Сделката обаче не означава автоматично изплащане на целия пакет за възнаграждение. При придобиване на „Тесла“ Мъск би могъл да получи акции, ако са изпълнени целите за пазарна капитализация, без да постига допълнително оперативни показатели като пускането на един милион роботаксита.

Сегашната пазарна стойност на „Тесла“ е около 1,6 трилиона долара. За да получи каквито и да било акции по плана във връзка със сливането, оценката трябва да достигне поне 2 трилиона долара.

Този първи праг би отключил акции с номинална стойност около 20 млрд. долара. Реалната изгода за Мъск би била по-малка, тъй като планът отчита само поскъпването след обявяването му през септември 2025 г.

Бордът може да промени условията

Планът на „СпейсЕкс“ е по-неясен за последиците от евентуално сливане. Четирима от експертите смятат, че след сделката бордът вероятно би могъл да промени условията по свое усмотрение.

По сегашните правила дори утрояване на стойността на компанията и изпращането на 500 000 души на Марс няма да са достатъчни, за да получи Мъск акциите, обвързани с колония от един милион жители.

Според изчисления на „Екуилар“ акциите по компенсационния му план в „СпейсЕкс“ биха стрували 719 млрд. долара при достигане на най-високата цел за пазарна капитализация.

Финансовият професор Кевин Мърфи от Университета на Южна Калифорния допуска друг вариант — плановете да бъдат запазени, но целите и броят на акциите да се коригират спрямо размера на обединената компания. Подобен подход е използван при придобиването на xAI от „СпейсЕкс“ по-рано тази година.

Мъск и двете компании не са отговорили на запитванията за коментар.