Кончината на 87-годишната Рут Гинзбърг - най-възрастния съдия в 9-членния Върховен съд на САЩ, бързо стана централна тема на американските медии и новинарски агенции. Президентът Доналд Тръмп научи новината малко след предизборната си реч в щата Минесота от репортерите, които го придружават, съобщава ДПА. "Току-що е починала? Не знаех", каза той, цитиран от един от журналистите. "Тя имаше удивителен живот, какво друго може да се каже за нея?", отбеляза само той.

Прочети още

Наред с многобройните отзиви и ласкави думи за авторитетната съдийка, превърнала се в един от стълбовете на либералното и прогресивното мислене в най-висшата съдебна инстанция на САЩ и в страната като цяло, веднага се заговори и за предстоящата люта битка в Сената относно евентуалния неин заместник. Съперникът на Тръмп в предстоящите на 3 ноември президентски избори, демократът Джо Байдън побърза да заяви, че кандидатът за овакантеното от Гинзбърг място трябва да бъде номиниран от победителя в изборите. "Няма никакво съмнение - нека да кажа ясно, че гласоподавателите трябва да изберат президента, а президентът трябва да избере съдията, когото ще предложи на Сената, каза Байдън пред репортери, след като научи за смъртта на Гинзбург. Всички агенции подчертават, че Тръмп най-вероятно ще се изкуши да се възползва от открилия се шанс да затвърди консервативното мнозинство във Върховния съд, като побърза да номинира на нейно място консервативно ориентиран юрист от лагера на републиканците, както вече направи в два подобни случая по време на досегашния си мандат, накланяйки надясно целия състав от пожизнени съдии в този ключов съдебен орган. А това предвещава люта политическа битка, която още повече ще изостри и без това опънатите до крайност нерви в американското общество. Лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл побърза да предскаже, че сегашният състав на Сената, в който републиканците имат мнозинство, ще гласува очакваната от Тръмп номинация. Сенаторът републиканец Тед Круз, който впрочем е сред имената, спрягани за евентуална номинация за Върховния съд, също призова Тръмп да номинира заместник на Гинзбург, и то още идната седмица. Сенаторът от Тексас е член на сенатската юридическа комисия, която гласува номинациите за Върховния съд. Според него Тръмп трябва да номинира "принципиален конституционалист с доказани качества". Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър обаче заяви днес, че "американският народ трябва да има право на глас при определянето на бъдещия съдия във Върховния съд" и настоя номинацията да бъде оставена на новия президент, който ще бъде избран на 3 ноември. АП припомня, че в същото положение се оказа експрезидентът Барак Обама през 2016 г., когато месеци преди изборите номинира кандидат на мястото на починалия през февруари същата година върховен съдия Антонин Скалия.Тогава обаче контролираният от републиканците Сенат отказа да дебатира кандидатурата, предложена от Обама. Същият Мич Макконъл тогава каза, че не е честно да се предлага върховен съдия в изборна година. Телевизия Ей Би Си, цитирайки неназовани източници, съобщи, че се очаква Тръмп да предложи заместник на Гинзбург в близките дни. А Ройтерс припомни, че още в началото на този месец Тръмп е подготвил списък с 20-ина имена, в който фигурирала и поне една жена. Според неназовани източници за главен претендент се смята 48-годишната апелативна съдийка от Чикаго Ейми Кони Барет. Ако Тръмп успее да запълни овакантеното от Гинзбърг място, във Върховния съд консерваторите ще имат солидно мнозинство от 6 на 3, отбелязва Ройтерс. За тази радикална промяна допринесе най-вече Тръмп, който по време на мандата си вече назначи за върховни съдии двама свои съмишленици - Нийл Горсъч и Брет Кавано. Впрочем, според американското Национално обществено радио, цитирано тази сутрин от редица агенции, няколко дни преди смъртта си самата Гинзбург е издиктувала на внучката си Клара Спера изявление, в което е изразила желанието си да доживее до изборите на 3 ноември, за да не може овакантеното от нея място да бъде заето преди новоизбраният президент да встъпи в длъжност. Деветчленният Върховен съд с пожизнени назначения играе огромна роля при формирането на политиките на САЩ по горещи въпроси, като абортите, правата на хората с нетрадиционна сексуалност, притежанието на огнестрелни оръжия, религиозните свободи, смъртните присъди и президентските пълномощия.