Жана Попова, „Култура"
НС гласува народът да бъде изпитан по всички въпроси на Слави-Трифоновия референдум. На 27 май президентът Росен Плевнелиев поиска Конституционният съд да отсъди дали решението на НС е в съответствие с конституцията по отношение на три от въпросите. И сценарист на „Шоуто на Слави" скъса снимката на президента Росен Плевнелиев. На другия ден КС образува дело по искането на президента.
bTVказа: Ние от bTV Media Group заявяваме, че емоционалната реакция на г-н Филип Станев вечерта на 6 юни 2016 г. по повод личността на г-н Росен Плевнелиев, излъчена във външната продукция „Шоуто на Слави", е израз на собствена позиция.
Кои са тези „ние" в bTV? И какво става, когато медията, дето е с царствено „ние", и „външната продукция със собствена позиция", се разминат? Операторът носи отговорност - между другото - по ЗРТ. Въпросът е как точно я носи, а не дали я носи.
СЕМ се самосезира. Тоест изгледа записа на предаването. И обясни на Павел Станчев (сегашното „ние" на bTV) що е чест, лично достойнство и добро име. С това понасянето на отговорност се изчерпа, без да е ясно има ли нарушение.
„Шоуто на Слави" е предаване на запис. И ако някой е искал да „спре" тоя летеж на собствената позиция, е имал време да го направи. Освен ако точно това издание е било „на живо". То „на живо" ли беше?
След като снимката беше скъсана, смачкана и унизена в джоба на един сценарист, Слави Трифонов обясни, че, „според юристите" действието на Филип Станев не е незаконно. Може да е неморално, но не е незаконно. Така моралът се намести в нечии джобове.
Явиха се по други медии коментатори, които обвиниха Станев, че нарича президента на републиката „политически труп" и „субект". Най-смешно стана, когато се оказа, че да назовеш някого „субект" е обида. Росен Плевнелиев ли е „субект", или президентът е „субект"? Президентът Плевнелиев е субект, който стана обект на сатира в едно тв предаване. Проблемът обаче не е в това кой е субектът, а какво е предаването? И докато гледаме на акта на късането на една снимка като на вуду магия, няма да се отлепим от телевизионното дъно.
Сценаристът със собствено мнение Филип Станев в предаването със собствена позиция не унижи президента на републиката, защото подобен култ към личността би бил най-смразяващото тълкувание. Но „Шоуто на Слави" унищожава бавно политическата сатира в телевизията. Защото онова, което сценаристите не могат да направят сега, е да иронизират самите себе си. Слави Трифонов скъса договора си със зрителите.
Проблемът не е в късането на снимката, а в неяснотата за зрителите какво е предаването, в което това е сторено. Какво предаване е всъщност „Шоуто на Слави"? Според самопредставянето е „вечерно токшоу". Но какво е „токшоу"? И „Неделя 150", ако преведете описанието му на развален английски, ще е „токшоу" (и то е предаване с разговор, само че с журналистически разговор). Според всички досегашни изследвания „Шоуто на Слави" е рейтингоразбивач в графа „развлекателни предавания". А в развлекателните предавания има сценаристи. Няма журналистика.
Ако някой беше скъсал снимката на президента в „политическо предаване" (СЕМ по едно време заради „Всяка неделя" е прекарвал часове в размисли какво е „политическо предаване"), ако това беше в „информационно предаване" (като сутрешния блок на bTV, който дава информация чрез рецитации на класически стихотворения) или „публицистично предаване" (както са се назовали сами „120 минути" или „Лице в лице" на Светослав Иванов и Цветанка Ризова, тия Ботевци на телевизионния ефир), щеше да е неморално, че даже и незаконно. Защото уж са журналистически предавания.
Но сценаристът скъса снимката на президента в едно „вечерно токшоу". Объркващото е в това, че в едно предаване, което би трябвало да е развлекателно по собственото си описание, излязоха извън рамката на забавлението и започнаха живота си на гражданска инициатива с телевизионна платформа. Бъдещият референдум развлекателен ли ще е или „истински"? Дано гражданите не останат с впечатление, че референдум може да се организира, само ако си... президент, тв водещ или собственик на бензиностанция с аптека. Но за разлика от Слави Трифонов президентът може само да отправи искане до КС. А Слави Трифонов може много повече - пак чрез снимки - да изправи конституционните съдии пред личния му медиен съд.