Баските са разпределени почти поравно между Испания и Франция, опазили са езика си, но държавата си така и не са успели да си възвърнат
Продължение от миналата седмица
Костадин Костадинов
Много по-сериозни неприятности Париж има с друг свой регион - Корсика. Средиземноморският остров има свой народ (корсиканци), говорещи свой език (корсикански) и имащи своя политичека история. Когато Луи XV завоюва Корсика през 1769 г. тя е независима република, която дори успява през 1794 г., възползвайки се от хаоса във Франция след буржоазната революция, да извоюва отново своята независимост. Само две години по-късно, през 1796 г., французите покоряват острова отново и френското владичество продължава и до ден днешен. Въпреки че корсиканците дават на Франция най-великия владетел в нейната история, Наполеон Бонапарт (чието корсиканско име е Напулионе ди Буонапарте), след неговата абдикация през 1815 г. те са подложени на силни репресии от централната власт. Островът остава нестабилен, а отношенията на местните жители към французите са крайно враждебни. Ситуацията не се променя особено и сега. След 1962 г., когато Франция загубва Алжир, тамошните французи са принудени да напуснат страната. Париж решава да засели една част от тях на Корсика и така да асимилира местните жители. Този ход има ефект - днес едва 30% (100,000 души) от жителите на острова са корсиканци. Случва се обаче и друго - корсиканците създават революционна организация, Фронт за национално освобождение на Корсика, която повече от 30 години води въоръжена борба за независимост на острова. След стотици жертви и стотици осъдени през годините през 2000 г. френското правителство предлага план за автономия на острова, който трябва да бъде одобрен на референдум от местните жители. Естествено, предвид новите етнодемографски реалности, референдумът не одобрява автономията, което създава своеобразен политически пат - корсиканците, организирани в Коалиция за Корсика, редовно печелят местните избори с около 30%, но това не им е достатъчно, за да извоюват повече правомощия за местната власт. Напрежението в отношенията между острова и метрополията остава.
Съседният остров Сардиния няма толкова драматична история. Нещо повече - по ирония на съдбата точно Кралство Сардиния се превръща в обединител и създател на модерната италианска държава. Сардинският език, който на практика почти няма отлики от съседния корсикански, е с признат регионален статус в Италия, говорим е от 70% от местните жители, а италианската държава никога не е провеждала репресивни мерки срещу сардинците, изхождайки от убеждението, че в крайна сметка става дума за италианци, говорещи италиански диалект. След 1945 г. се засилва регионалисткото движение за независимост, което в комплект със същите движения в Сицилия, Южен Тирол и Венеция води до създаването на автономни области през 1948 г. Сардиния получава автономия, право на ползване на сардинския език в администрацията и образованието, право на свое собствено законодателство, знаме и герб. Въпреки това местните партии Независимост - Република Сардиния, и Сардинска независима нация водят силна кампания за независимост. Засега техните резултати не са доминиращи на изборите, но не са и за подценяване. За разлика от Сицилия, която също има автономен статут, но е напълно италианизирана, Сардиния пази своята идентичност и език.
Подобна е и историята на Галисия. Регион в Северозападна Испания със своя история, език и култура, но далеч не толкова активен в запазването им. Родствен на португалския, галисийският език се подкрепя от испанската държава, самата Галисия има автономен статут и всичко това като че ли напълно удовлетворява галисийците. Локалните партии като Блок на галисийските националисти и Галисийска земя не се ползват с особена подкрепа.
За разлика от тях Еускади има съвсем различна съдба. Жителите на тази страна, известни като баски, живеят разделени от повече от 6 века между Испания и Франция. Потомци на най-старото местно население на Европа, за разлика от всичко останали европейци, които са индоевропейци и пришълци от изток, баските имат самочувствието на най-стария европейски народ. От друга страна, те губят своята независимост през ХVI век, а автономията си в началото на ХIХ век. От там насетне започва непрекъснатата им борба за запазване на идентичността и културата им. За кратко получават автономия през 1936 г. в Испания, която Франко ликвидира през 1938 г. Подложени на брутални репресии от франкисткия режим, те отговарят със създаването на една от най-ефикасните европейски нелегални организации - легендарната ЕТА (Еускади и нейната свобода). Борбата им срещу две от най-големите европейски държави, Испания и Франция, продължава от 1959 до 2010 г. В тази борба баските успяват дори да ликвидират испанския министър-председател Луис Кареро Бланко. Подобно на ИРА в Ирландия те създават и политически крило - партията Хери Батасуна, с която успяха да се преборят за автономия на част от баските региони в Испания през 1978 г. Страната на баските обаче все още е разделена. В Испания баските са разделени между 4 региона, а във Франция между 3. Затова един от символите на баското движение е следното уравнение: 4+3=1. Обединението на двойно разделените баски, от една страна, между Франция и Испания, и от друга - вътре в самите страни, към този момент изглежда невъзможно. Баските обявиха през 2010 г., че разпускат ЕТА, а Хери Батасуна се саморазпусна през 2013 г.
Скрит народ живее и в Холандия. Северната част на страната не се обитава от холандци, а от фризийци. Потомци на един от най-старите германски народи, те са сред тези племена, които успяват да спрат напредването на римските легиони към Германия през I век и да създадат силно кралство, просъществувало до крaя на VIII век, когато е покорено от франките на Карл Велики. Фризийският език е родствено най-близък до английския и част от фризийците участват в етногенезиса на съвременния английски народ. По-голямата част от тях е подложена на силен асимилационен натиск от немците и холандците, в резултат на който фризийският народ е разкъсан на три части - западни фризийци в Холандия, източни и северни фризийци в Германия. Само западните фризийци успяват да запазят напълно своите идентичност и език. Те са 300 000 души и съставляват 60% от населението на провинция Фризландия в Холандия. Там езикът им е със статут на официален наред с холандския, а местната Фризийска национална партия, бореща се за по-голяма автономия на Фризландия, е в управлението на провинцията и редовно получава внушителни резултати на изборите. В Източна и Северна Фризия фризийците са почти напълно асимилирани. Едва 2000 души в Източна и около 10 000 души в Северна Фризия говорят все още езика на своите предци, въпреки че езикът има официалната закрила на германската държава.
Германия покровителства и друг малък народ, който всъщност е коренното население на източната част на страната. Това са сербите - славянски народ, живеещ в древната прародина на балканските сърби, Лужица, която днес е разделена между германските провинции Бранденбург и Саксония. Лужишките сърби, както още са известни сербите, губят своята независимост още през 939 г. след близо стогодишна война срещу тръгналите на изток франки (по-късно немци). Въпреки многобройните въстания срещу германската власт те не успяват да се освободят повече. Започналата немска колонизация на техните земи, както и непрекъснатите германски репресии срещу славяните по течението на Лаба (дн. Елба) водят дотам, че постепенно сербите са откъснати от другите славянски народи на запад, които са напълно германизирани, и от съседните чехи и поляци, които също постепенно загубват своята независимост. Въпреки огромния натиск те оцеляват, макар и с цената на разпадане на езика им на две.
Продължава в следващия брой
