Най-мощната икономическа държава и най-значимият пристанищен транспортен център на Азия съставлява площ само от 724 квадратни километра. За сравнение: Сингапур е с три пъти по-малка от Москва територия. Лий Куан Ю е името на човека, който само за 35 години превърна Сингапур от блатист остров и бедняшки квартал в чудо на цивилизацията, макар че целият свят приемаше с насмешка начинанието му. След обявяването на независимостта през 1965 г. и отделянето от Малайзия страната започна да стабилизира икономиката си. Днес Сингапур е мощен азиатски Атлас, на чиито плещи се настаняват три етнически групи: имигранти от Китай, Индия и Малайзия, както и от Европа и Америка. Мирно съжителстват помежду си и се допълват хармонично, разказва Bloomberg. Поколение след поколение те придобиват собствена идентичност, манталитет и дори стереотипи, превръщайки се в единна нация – сингапурци.

Коренното население

Саманта Чи е родена в Сингапур, а майка й е родена в Китай. Семейството живее в малък апартамент в типичен жилищен район. Всеки ден към 9 ч. Чи отива да работи в рекламна агенция, където генерира идеи за рекламни кампании. През почивните дни тя отмаря с приятели в барове или курортни зони на града (температурата тук не пада под 30° Целзий през цялата година). Саманта се смята за трето поколение сингапурец. Първите имигранти в страната са хора, които сега са на около 50 години, или техните родители. Всяко лице, родено в Сингапур, има доста широки езикови възможности – в страната са приети четири държавни езика. Изборът най-вероятно ще зависи от произхода на семейството: ако родителите идват от Китай, то обикновено те говорят между себе си мандарин, ако са малайзийци – говорят малайзийски, а индийците говорят тамилски, а не и хинди. Английският език свързва всички и служи като основен език за комуникация. Саманта Чи говори добре английски, с малко акцент, вплитайки и местния жаргон, който се нарича Singlish, смес от английски и друг официален език.

Трудът е национална ценност

За Сингапур трудът е на почит. На първо място, защото високоинтелигентните професионалисти са ценени в страната – за да станат такива, трябва да работят много. Тук всеки разбира, че стандартът му на живот зависи от това как работи. Работният ден официално продължава от 8:00 до 18:00 ч., но честото доработване е нещо обичайно. Преди 30 години сингапурци мечтаеха да бъдат лекари и адвокати, което като цяло е много популярна професия в развитите страни на Азия. Днес всеки иска да работи в областта на финансите и да участва в икономическия сектор. Друга така наречена национална мечта за работното място са държавните институции. Чиновниците имат впечатляващи официални заплати (най-високи в света), докато корупцията е нулева. По-голямата част от гражданите (около 80%) живеят в

апартаменти, предоставени от държавата

Не всеки може да си позволи да наеме жилище: това не е толкова изгодно, колкото да вземе заем или да спести за апартамент.

„Това отчасти е причината, поради която никой няма да те изгледа лошо, ако си на 35 години и все още живееш с родителите си“, казва Саманта. „Може да е достатъчно позорно за западния свят, но се нуждаем от много време, за да се изправим на крака. В допълнение сингапурците са доста консервативни и най-често се отделят от родителите си, ако се оженят. Наемане на апартамент в центъра на града струва между 1000 и 3000 долара, далеч от центъра – около 800 долара. Ако наемете апартамент, трябва да печелите поне 2,5 хиляди долара на месец, за да се чувствате комфортно. Семейство ще се нуждае от около 6000 долара на родител, защото около 4000 долара могат да отидат за различни учебни програми и държавни училища, да не говорим за частни училища.“

Може да не знаете нищо за Сингапур, но има две неща, които със сигурност са свързани с тази страна:

високи глоби и високи технологии

вплетени във всекидневието. Системите за разпознаване на лица, реч и пръстови отпечатъци стават все по-чести във всекидневната практика: на всяко обществено място можете да поставите телефона си за зареждане в специална кутия и след това да се върнете за него. Истински легенди се разказват за глобите в Сингапур, но повечето европейци не разбират забраните, а някои не следват логиката на самите сингапурци. Не е ясно и как се наблюдават нарушителите. Например има забрана за ходене гол в апартамент с отворени прозорци. Между другото сингапурците смятат обществените тоалетни с липса на пряк контакт за едно от най-практичните неща. Там всичко е автоматично – вратите за входа и изхода, снабдяването със сапун и т.н. Не е необходимо да докосвате нищо, което намалява риска от инфекции и зараза.