Шведските депутати ще гласуват днес вот на недоверие към правосъдния министър, с което потенциално ще възникне правителствена криза само седмици след подаването на молба за членство в НАТО. Вотът, насрочен за 12 часа местно време, е по искане на крайнодесните "Шведски демократи", които обвиняват министъра на правосъдието Морган Йонасон в неуспех да обуздае увеличаващото се гангстерско насилие. "Достигнахме точка, в която единствената мярка за най-важната политика спрямо престъпността е предсрочно пенсиониране на Морган Йохансон", заяви депутатът от "Шведски демократи" Хенрик Винге пред парламента миналата седмица. Консервативната Умерена партия заедно с Либералната партия и християндемократите обявиха бързо, че ще подкрепят вота на недоверие. Четирите партии контролират 174 места в парламента, но се нуждаят от още един глас, за да мине вотът. Ако парламентът гласува срещу Йохансон, това ще означава, че той ще бъде освободен от позицията си. Премиерката Магдалена Андершон даде ясно да се разбере, че това ще означава и нейната оставка в поредна правителствена криза в страната. "Има война в близост и ние сме в много чувствителна позиция заради кандидатурата ни за НАТО заедно с Финландия", заяви в четвъртък Андершон и добави: "Да се създава такава ситуация – политическа суматоха и несигурност, е напълно безотговорно". Липсващият глас може да се окаже този на депутатката Амине Какабаве, бивш член на Лявата партия, която е независим член на парламента от 2019 г. Какабаве е кюрдка от ирански произход и вече обяви, че иска уверения от управляващите социалдемократи, че няма да се поддадат на турските искания за членството на Стокхолм в НАТО, като в противен случай ще гласува против Йохансон. Вчера Какабаве заяви пред местна медия, че все още не е взела решение, но днес уточни, че няма да гласува срещу правосъдния министър. Анкара обвинява Стокхолм в осигуряване на убежище за членове на Кюрдската работническа партия и симпатизанти на движението на Феттулах Гюлен, които Турция определя като терористична организация. Това е и причината азитаската държава да обяви, че ще наложи вето на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО - казус, за когото западните държави и САЩ търсят ефективно решение чрез постоянни разговори и дипломация. На този етап обаче Реджеп Ердоган изглежда неотстъпчив, преди двете северни страни да изпълнят конкретни очаквания на Анкара - да депортират хора, които турската съдебна система преследва и да спрат да дават убежище на членове и привърженици на заклеймени организации. Турция очаква Швеция да премахне оръжейното ембарго, което Стокхолм й наложи, след като през 2019-а година южната на България съседка започна офанзива срещу кюрдите в Сирия.
