Преизбиране на президента Барак Обама за втори мандат вдъхна незабавна доза оптимизъм у привържениците на цялостна имиграционна реформа.
Те се надяваха, че Обама, който получи подкрепата на над 70 процента от испаноговорещите избиратели, може би вече се чувства готов да отстоява каузата, която до голяма степен избягваше по време на първия си мандат.
Те мислеха, че републиканците след шамара, който латиноамериканците им забиха на изборите на 6 ноември, може да смекчат съпротивата си, за да останат конкурентоспособни на следващите избори.
И докато адвокатите за имиграционна реформа се готвят за своя двугодишен маратон към целта, техният оптимизъм може да бъде попарен от доза реалност.
Колкото и темата да е любима на Обама, той ще бъде зает с фискални битки и през следващата година и изглежда все по-малко вероятно да пробва уменията си на търговец, за да продаде имиграционната реформа на обществото и Конгреса.
Републиканците в Конгреса - като група, също може да не са готови да обърнат на 180 градуса дълго отстояваните си позиции срещу такава реформа, особено когато толкова много от тях може да срещнат партийна опозиция по места на междинните избори от крайнодесни конкуренти. А и те ще бъдат също толкова консумирани от фискалната драма, колкото останалата част на Вашингтон.
Сенатор Марк Уорнър (Д) отбеляза, че преговорите около данъчните увеличения и съкращаването на разходите, които трябва да влязат в сила от януари, ще изсмучат цялата политическа енергия във Вашингтон рано-рано през 2013 г. дори и партията му да иска да използва новия Конгрес за справяне с големите въпроси като имиграция, климатични промени и създаване на работни места.
„Ние няма да стигнем до нито една от тези теми, докато не преминем фискалната пропаст, докато това ври и кипи", каза Уорнър на среща с редактори на Ройтерс миналата седмица.
ПАРТИЙНО РАЗДЕЛЕНИЕ
Имиграционната реформа, която не съумя многократно да мине през Конгреса през последното десетилетие, има да постигне няколко цели - и всяка една ще бъде трудна.
За демократите и техните поддръжници в профсъюзите 11-те милиона без документи чужденци, много от които са прекарали години в Съединените щати, трябва да могат да излязат от сенките и да получат път към гражданство и право на работа тук легално.
Много републиканци се оплакват, че този подход ще възнагради онези, които са нарушили закона, изпреварвайки тези, които чакат да емигрират в САЩ законно.
11-те милиона включват деца на нелегални имигранти, които са били доведени в Съединените щати не по тяхно желание. Обама, изнервен от бездействие на Конгреса по т.нар. DreamAct и гледайки към шансовете си за преизбиране, през юни миналата година даде възможност на някои от тях да избегнат депортирането си в продължение на две години и да получат разрешителни за работа.
Републиканците смятат, че са нужни по-силни мерки, за да се спре потокът от нелегални имигранти да влизат в Съединените щати през границата с Мексико, особено ако след подобряване на икономиката на САЩ започне създаването на нови работни места. Демократите твърдят, че стриктният контрол вече е налице.
И двете страни искат по-ефективна система, с която да се проверява легалният статут на работниците в Съединените щати, а бизнес общността иска по-бърз и лесен достъп до нископлатени селскостопански работници и добре платени високотехнологични специалисти за временна заетост тук, което притеснява някои синдикални лидери.
Въпреки различията обаче поддръжниците на реформата се надяват скоро да видим напредък. „Най-малкото, те ще искат да има някакъв законопроект, внесен в Конгреса в началото на пролетта, около април", каза Андреа Зунига ДиБитетоo, която следи работата на Конгреса за AFL-CIO, конфедерацията на профсъюзите в САЩ.
Сенатор Дик Дърбин, демократ №2 и близък съюзник на Обама, заяви, че целта му е да има такъв законопроект за гласуване в Сената следващата година. Председателят на правната комисия в Сената Патрик Лийхи заяви в интервю, че неговият екип ще се задвижи рано, за да напишат проекта.
ОТГОВОРЪТ НА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ
Преизбирането на Обама окуражи демократите в Конгреса, че може да задвижат бързо цялостна имиграционна реформа през следващата година.
Победата на президента също накара някои републиканци да решат, че трябва да започнат да обръщат внимание на проблемите на най-бързо развиващата се демографска група в Съединените щати.
Загубата на 6 ноември накара дори председателя на Камарата на представителите Джон Бейнър да отбележи необходимостта от имиграционна реформа. Но един висш републикански съветник в Сената, който не иска да бъде назован, отбеляза, че представителите на неговата партия като цяло са „все още е доста консервативни" за такива идеи. Той добави, че имиграцията „няма да бъде първото нещо, което правим, или дори второто, но все пак имаме две години, за да действаме", преди 113-ият Конгрес да приключи работа. (Междинните избори за сенатори и конгресмени са след 2 години.)
И независимо от отвореността на Байнър към подобни идеи той не може да контролира републиканците, чийто лидер е в Долната камара.
Следващият председател на юридическата комисия на Сената, който ще пише имиграционния законопроект, може да бъде Боб Гудлет - консерватор, който се противопоставя на амнистия за тези, които са дошли в Съединените щати незаконно.
Гудлет вече похвали спорния закон на Аризона, който преследва нелегалните имигранти. Части от акта влязоха в сила след решение на Върховния съд на САЩ.
Конгресменът Стив Кинг, който също е консервативен републиканец, каза по време на пресконференция след изборите, че на Обама не може да се вярва да приложи какъвто и да било закон за имиграционна реформа, приет от Конгреса. Кинг омаловажи и тезата, че испаноезичната общност в САЩ е допринесла за изборната загуба на републиканците тази година.
Но конгресменът Раул Лабрадор, колега консерватор, който е родом от Пуерто Рико, бързо обори Кинг с твърдението, че гласовете на латиносите са от съществено значение за политическото бъдеще на Републиканската партия. „Едно от нещата, за които консерваторите най-често говорим, е, че искаме да се справим с неработещите неща в правителството. Ако знаете нещо за имиграцията въобще е, че имиграционната система е абсолютно разбита в Съединените щати", каза Лабрадор, добавяйки, че е нетърпелив да гласува за реформата.
В Сената работата ще започне без някои от титаните на предишни битки по проблема. Демократът Едуард Кенеди почина през 2009 г. Арлън Спектър, умерен републиканец, превърнал се в демократ, беше победен в първичните избори на Демократическата партия през 2010 г. и напусна Сената малко преди смъртта си миналия месец.
Сенатор Ричард Лугар, умерен републиканец, ще напусне в края на годината заедно с Джоузеф Либерман, независим. Не е ясно дали бившият кандидат-президент Джон Маккейн, републиканец, ще помогне отново в борбата за приемане на имиграционна реформа, или ще остане на заден план.
Лидерът на мнозинството в Сената Хари Рийд и Дик Дърбин заедно с колегите демократи Робърт Менендес и Чарлз Шумер ще гледат внимателно, за да се види дали някои нови лица на републиканците може да станат сериозни играчи в прокарването на реформа.
Сред тези републиканци са сенаторът Марко Рубио от Флорида и току-що избраните сенатори Джеф Флейк от Аризона и Тед Круз от Тексас - всички консерватори от щати с голям брой латиноси.
В първия си мандат Обама разочарова много латиноамериканци и демократи с агресивното депортиране и провала да търси широка имиграционна подкрепа, вместо да вземе временното решение, което отлага депортирането на някои по-млади нелегални имигранти, които са записани в училище.
Сътрудник на демократите в Сената, който помоли да не бъде идентифициран, се оплака, че когато се стигна до имиграционна реформа, президентът Обама „в по-голямата си част се облегна назад и заяви пред Конгреса да работят по въпроса, а той ще произнесе реч". Този път Обама ще трябва да участва лично в преговорите за реформа.
Междувременно латиноамериканците се надяват, че изборите през 2012 г. най-накрая са отворили вратата за промяна.
„Ние имаме чек да кешираме и 2013 г. ще бъде нова година", казва Даниел Родригес, активист от „United We Dream" в Аризона - мрежа от младежки имиграционни групи.
Сюзън Хейви и Ричърд Коуън
„Ройтерс"
