Членът на Политбюро на ЦК на БКП Борис Велчев
Д-р Боян Захов
„Завръщане от Рим" е показан по телевизията преди четвърт век. В пищния за онова време 5-сериен филм участват известни артисти като Петър Слабаков, Наум Шопов, Милен Пенев, Никола Дадов, Юри Ангелов и Райна Василева. Сценарист е писателят Антон Дончев. Филмът е заснет от Българската телевизия (БТ - както се е наричала тогава) с благословията на Иван Славков - по това време генерален директор. Интересът към „Завръщане от Рим" е оправдан - режисьор е малкият син на втория по власт в държавата член на Политбюро Борис Велчев - Иля Велчев. Наричали са го „номенклатурен режисьор". Иля Велчев е имал всичко, което е поискал - висше образование по кино в Москва, възможности да харчи с широки пръсти народни пари за своите филми - никой нищо не му е отказвал. Младият Велчев освен това се вживява в ролята на поет и издава книга след книга. Ухажват го именити писатели и директори на издателства - присъствието му в артистичната бохема е желано и търсено. Разказва се, че дори главният редактор на „Работническо дело" по това време Петър Дюлгеров не може да откаже отпечатване на стиховете му във вестника, изпратени по куриер от баща му Борис Велчев. Старият Велчев дълги години е смятан за втори човек в партията и държавата и отговаряше за най-важното - организационните въпроси в БКП.
Иля дебютира още като студент с филма „Мандолината" през 1973 г. Не може да се отрече работоспособността му. Освен петте серии на „Завръщане от Рим" той създава още пет игрални филма.
Още докато се снима сериала, към него има интерес от италианския канал РАИ-І. Част от снимките са във Вечния град, привличат се италиански актьори... Може да се твърди, че „Завръщане от Рим" става първата българска копродукция със западни кинокомпании. В две последователни вечери през 1977 г. БТ показва всичките епизоди на сериала. Според Иля Велчев поредицата е изключителна - БТ е затрупана с писма от зрители епизодите да продължат, имало интерес да бъде показан в САЩ и СССР... Но както се казва, това е една от гледните точки - зложелателите на филма се вдигат в атака срещу сладникавия и пищен сериал. Народът по градове и села с присмех започва да го нарича „Повръщане от Рим".
Внезапно в „Работническо дело" излиза неподписана статия, която разбива на пух и прах слабия сериал. Във в. „Литературен фронт" се появява също толкова унищожителна рецензия под недвусмисленото заглавие „Плодовете на невзискателността". Тръгват листовки срещу създателите на филма, редакциите са засипани с протести на зрители. По всичко личи, че истерията срещу „Завръщане от Рим" е организирана - все пак Иля Велчев е син на всесилния по това време Борис Велчев. По същото време в „Народна младеж" излиза обширно интервю с Борис Димовски и Радой Ралин, което разгневява члена на Политбюро Велчев. Отмъщението му не закъснява - той разтурва редакцията на вестника. Уволнени са 6 души, свързани с публикацията на интервюто. Причина за височайшия гняв е следното откровение на Радой Ралин: „Днес не е толкова страшно, че се консумират вещи, а е страшно да се консумират хора. Знам един некадърен режисьор, който взе при себе си един талантлив сценарист, за да го консумира..." Кинаджийската гилдия (и не само тя) припознава веднага в некадърника фигурата на Иля Велчев. С остра статия излиза във в. „Народна култура" поетесата Миряна Башева. Необичайният вестникарски шум кара партийните бонзи да вземат енергични мерки. Идеолог №1 на партията Александър Лилов (той отговаря и за изкуството) излиза от сянката си и избира момента, за да нанесе удар върху Борис Велчев. Тодор Живков пък бързо взема нещата в свои ръце и насрочва специално заседание на Политбюро за случая „Завръщане от Рим". Тъй като след излъчването на филма Велчев-баща използва лостовете на своята власт, за да опази авторитета на сина си, Тодор Живков използва пък момента, за да си разчисти сметките с него. Той внася за разглеждане свое „Изложение за поведението на др. Борис Велчев...".
Живков е известен със своята „мъртва хватка" - способността му да се разделя с хората, които са най-близо до него. И го прави често. Стенограмата от заседанието на Политбюро разкрива коварството на неговите членове - всички се нахвърлят върху набелязаната жертва Велчев-баща. А жертвата се оправдава - разказва за любовта към синовете си, за таланта на другия си син, станал „по заслуги" посланик в Лондон, говори за болната си жена, която няма как да не защити маминото си детенце Иля... Родителската слепота е ясна и разбираема, загадка остава внезапната ненавист на Велчевите другари. Няма друго обяснение, освен ако е верен оня зъл слух, че със смъртна присъда в затвора преди Девети Велчев-старши е вербуван за агент на Гешев и затова е отървал въжето.
Живков умее интригите и преди да седнат на столовете, с ехидна усмивка казва на членовете на Политбюро: „Пък моята Людмила много го хареса този филм, ха-ха-ха...!"
Ето и част от протокола на това заседание - темите на него се преплитат: от сериала „Завръщане от Рим" до липсата на агнешко месо на пазара и еротичните сцени във филма.
ТОДОР ЖИВКОВ: В киносредите от дълго време се говори за мафия начело с Дон Карлеоне - по името на шефа на мафията във филма „Кръстникът", като в случая се има предвид другарят Борис Велчев, а неговият син пък е Майкъл - наследникът на Дон Карлеоне. Съобщавам това не за да засягам др. Велчев, а за да знае какво се говори за него... И да види колко дълбоко е затънал, тласкан от някои зловредни кръгове, за които няма нищо чисто и свято...
ТАНО ЦОЛОВ: На 1 май т.г. не предоставихме на трудещите се агнешко месо, с което са свикнали от памтивека, и болшинството от хората ни разбраха. Никога обаче не е имало такава реакция, толкова вицове, колкото при излъчването на филма „Завръщане от Рим"...
СТАНКО ТОДОРОВ: На мнозина прави впечатление, че Иля Велчев, който инак не е лишен от способности, иска много бързо и натрапчиво да се наложи непременно и в областта на поезията, и на режисурата, и на сценария, и то с неща, които понякога нямат необходимите качества, за да видят бял свят. Това дразни хората и ги настройва отрицателно и срещу Иля, и срещу теб, а и срещу нашата партия, защото хората в твое лице виждат партията, а не те разглеждат като Борис Велчев.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Искам да кажа на др. Велчев, че той напразно повдига въпроса за „вражеската клеветническа кампания", която била организирана срещу Иля Велчев поради това, че е „червен режисьор"...Касае се не за сериозна акция на класовия враг, а за сериозна несполука на авторите на филма!
ПЕНЧО КУБАДИНСКИ: В един разговор Емилиян Станев сподели: Абе, др. Кубадински, защо не поставите въпроса в ЦК или да извикате това момче Иля Велчев и да му кажете да не си въобразява, че е голям поет и само неговите стихове трябва да се печатат в „Работническо дело". В него има размисли, но поезия няма.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: ...Получи се безотечествен филм, който може да се отнася за всяка страна. Затова един посланик, намеквайки за еротичните сцени, които бяха правдоподобни, ми заяви, че този филм е достоен да бъде показан в една страна с развити традиции в областта на порнографията като Дания. Какво има да се удивлява тогава др. Велчев, че се разпространиха толкова анекдоти около филма, в които главно се говореше с кого спи Ани - героинята от филма. И за какво трябваше да се занимават с издирване на разпространителите на тези анекдоти органите на МВР?
Заседанието завършва с познат финал - Борис Велчев е изваден от състава на Политбюро, снет е като секретар на ЦК на БКП и е запратен в „пета глуха линия". А сериалът е забранен. Показан е отново чак след падането на комунизма.
