Красимир Нейков*

Функцията на простатната жлеза зависи до голяма степен от сексуалната активност. Никой не е застрахован от болести, свързани с простатата, затова би било добре всеки мъж, достигнал 50-те, всяка година да ходи на преглед при уролог. Интересно е, че единственото алкохолно питие, което се препоръчва при мъже и с доказано заболяване, е червеното вино.

Простатната жлеза е много важен орган за мъжкото самочувствие и сексуална активност. Функцията на този орган е в пряка зависимост от нивото на мъжкия полов хормон в кръвта. Доказано е, че мъжете от черната раса имат по-високи стойности на тестостерона от бялата раса. Разликата започва да се появява още в пубертетна възраст. Не е случайно, че карциномът на простатата е най-висок при мъже с висок тестостерон. Това ясно доказва хормоналната връзка между рака на простатата, нивото на тестостерона и половата активност на мъжа. Друга добре известна причина за рака на простатата е възрастта. Колкото е по-възрастен мъжът, толкова вероятността за развитие на злокачествени клетки в простатата е по-висок. В около 20-25% от случаите това заболяване може да се установи патологоанатомично след фатален изход по повод на друго заболяване.

Доброкачествената простатна хиперплазия или аденома на простатната жлеза е доброкачествено заболяване. С напредването на възрастта се увеличава и обемът на простатата. Заедно с това намалява и мъжкият полов хормон в кръвта - тестостерона, което неминуемо води да намаляване на желанието за сексуален живот. Така и двете състояния са във връзка с процеса на стареене. Съвсем естествено е да има и случаи със запазване на половата активност до преклонна старост, но това са изключения. Неумолимият ход на живота води до отпадане на половата активност и поява на смущения в уринирането.

Функцията на простатната жлеза зависи до голяма степен от сексуалната активност. Механизмът, по който се развива тази зависимост, е по пътя на освобождаването на секрета на простатата при полов акт. При увеличаването обема на простатата с възрастта се променя в известна степен строежъта на простатата. Тя е съставена от три части, като всяка от тях има в строежа си малки жлезички, които произвеждат всекидневно секрет. При полов акт този секрет се освобождава и жлезата се изпразва от съдържанието си. До следващия път. Когато това съдържание на секрета не се освобождава своевременно, се създават условия за възникване най-малкото на смущения, свързани с акта на микция, а понякога и като проява на неудовлетвореност от невъзможността за водене на полов живот. Създават се и условия за развитие на бактерии и възпалителни промени, които са по-чести в по-млада възраст, примерно под 50-годишна възраст. Тези възпалителни промени са по-отчетливо изразени, когато има прекаран в миналото възпалителен процес на простатата. С нарастване обема на жлезата каналчетата, които дренират секрета от простатата, се удължават, стесняват, притиснати от разрастващата се простатна тъкан. Нужно е да поясним, че увеличаването обема на простатата не е за сметка на новообразувани клетки, а на базата на увеличаване обема на съществуващите. Процесът е известен в медицинските среди като „викарна хипертрофия". Секретът не може да се отдели при полов акт от простатата навън и най-малкото възниква неудовлетвореност не само от липсата на еякулация, но и от симптоми на тъпа болка и припарване в областта на простатата. Разглеждайки проблема със смущенията в половата активност на мъжа, трябва да се спомене, че тук има и друг проблем, който е в зависимост от създадените отношения с партньора. Съществуват двойки, при които не се получава удовлетвореност от извършения сексуален контакт. Това обаче не означава, че при смяна на партньора ще се достигне до по-голямо желание за взаимно полово задоволяване.

Както за всяко друго заболяване, така и за простатните заболявания си има специалисти, наречени уролози. Всички мъже над 50-годишна възраст би трябвало да се преглеждат всяка година при такъв специалист. Прегледът включва изследване нивото на простатния специфичен антиген (ПСА) и ректално туширане. В клиничната практика е приета горна граница за стойността на този маркер от 4 нг/мл. Необходимо е да се изследва и втората част на ПСА, а именно свободната фракция, която не е свързана с белтъците в кръвта. Съотношението на двете фракции се определя в проценти, като при стойности на това съотношение над 25% вероятността за рак в простатата е до 8%, а при стойности под 10% вероятността се увеличава на 50% и повече. Сътношението е много важно да се знае, тъй като е доказано, че около 26% от рака на простатата може да се докаже при стойности до 4 нг/мл, т.е. при приетата за нормална горна граница на ПСА. Естествено с увеличаване стойността на ПСА, особено над 20 нг/мл, вероятността за рак е много голяма и трябва да се биопсира простатата. Необходимо е да се отбележи, че няма специфични симптоми при развитие на рак на простатата. Те не могат да се различат от симптомите при доброкачествена простатна хиперплазия. Дори и в напреднал стадий ракът на простатата не дава специфични оплаквания. Затова съветът към всички мъже е да се преглеждат веднъж годишно при уролог и да не пропускат възможността за ректално туширане.

Ракът на простатната жлеза може да се предава по наследство. В случай че родственици по права линия са имали такова заболяване, уролозите съветват да се започне изследване на ПСА след 45-годишна възраст. При съмнение за заболяването се извършва пункционна биопсия на простатата от няколко места. Заболяването се счита доказано само когато е извършено хистологично изследване - материал от тъкан на простатната жлеза. След това е необходимо да се определи стадият на заболяването и съответно се насочи за подходящо лечение. Лечението е радикално и палиативно. Съществуват и множество алтернативни методи, които се прилагат с известен първоначален успех. Те обаче не могат да доведат до излекуване на заболяването. Тук бих включил високоинтензивния ултразвук на простата, за който напоследък много се говори и се препоръчва употребата му не само в чужбина, но и у нас. Става въпрос за експериментален метод, за който все още се събират групи от пациенти. Според FDA методът е разрешен за употреба през 2015 година, като там изрично се споменава, че е „..метод за аблация на простатна тъкан", но никъде конкретно не се споменава, че става за лечение на локализиран рак на простатата. В никакъв случай лазерните технологии не са радикален метод за лечение на заболяването, те имат палиативен характер и основно подобряват акта на микция.

Радикалните методи по цял свят са два:

- радикална простатектомия;

- хормонална терапия в съчетание с лъчелечение.

Диагнозата „рак" не е страшна, когато е доказана в ранен стадий. Съществуващите радикални методи в съчетание понякога и с палиативни при рецидив позволяват достатъчна преживяемост с приемливо качество на живот. Хранителните навици са от съществено значение, като се дава предимство на средиземноморската диета. В литературата съществуват неоспорими данни за това, че жълтата раса има много ниска честота на заболяването. Ако техни представители заживеят зад океана, честотата на заболяването сред тях почти се изравнява с тези на местната популация мъже. Когато говорим за диета, предимство се отдава на растителната пред месната. Трябва да се избягва употребата на животински мазнини и червено месо. Съдържанието на антиоксиданти, което преобладава в растителните храни, е за предпочитане. Употребата на алкохол не се препоръчва, особено по-твърдите напитки. Единственото алкохолно питие, което се препоръчва при мъже, и то с доказано заболяване, е червеното вино. Препоръчваната консумация поне на 4 чаши седмично, но само при тези, които са свикнали да приемат малки количества алкохол.

* Авторът е ръководител на Урологичната клиника към Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО), София.