Това, че Холивуд има донякъде необяснима слабост към персонажите на психопати със специфично очарование, едва ли е тайна. Но Меката ни киното като че ли постоянно го доказва. Пуснатият за разпространение от Nejflix Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile, е поредното доказателство за това. Още с излизането на трейлъра филмът предизвика вълна от гневни коментари. За незапознатите във филма актьорът Зак Ефрон влиза в образа на известния американски сериен убиец Тед Бънди, а кадрите от трейлъра оставяха впечатлението за един сякаш идеализиран образ на Бънди – нещо като рок звезда сред серийните убийци, разказва Би Би Си. Дори на самия режисьор на филма Джо Белинджър му се наложи да се оправдава, че крайният продукт е много по-различен от това, което се усеща в трейлъра, и че по никакъв начин не възхвалява Бънди, нито неговите действия. Това може да прецени всеки за себе си, след като филмът вече е пуснат за разпространение. Но дори да го гледате с ясното съзнание за всички престъпления на Тед Бънди, филмът позволява на зрителите твърде лесно да забравят, че всъщност става въпрос за
човек, изнасилил и убил най-малко 30 жени
в САЩ.
Действието привидно се представя от гледната точка на неговата приятелка Елизабет Клопфър, изиграна от Лили Колинс. Тя през през цялото време остава заблудена за чудовищната страна на своя любим. И не само това, но дори след като попада в обсега на полицейското разследване, дълго време защитава неговата невинност. Което придава на един откровен психопат като Бънди далеч по-приятен и човешки вид, отколкото той е имал в действителност. Самият Бънди е представен по-красив и сексапилен, отколкото е бил в действителност, а това е само допълнително преувеличение на неговата цялостна привлекателност.
Разбира се, може да се каже, че това акцентиране върху тази привлекателност – не само физическа, но и цялостна, дава на зрителите възможност да прозрат какво толкова е видяла Елизабет Клопфър, а и много други от жертвите на Бънди. Това обаче също така позволява да се създаде и чувство за съпричастност към него у зрителите – точно този ефект, който режисьорът отрича. И ако това е само единичен случай, щеше да е просто един интересен поглед върху една позната история. В случая обаче по-скоро става въпрос за културно натрупване. Само в Netflix, където освен филма за Тед Бънди има и документален сериал, посветен на живота му и неговите признания, има още два доста гледани сериала,
които представят явлението "секси психопат"
От едната страна е You – историята за едно наглед „добро момче", което всъщност се оказва луд преследвач и убиец, с Пен Баджли ("Клюкарката") в главната роля. От другата е Dirty John, базиран на историята за серийния измамник и насилник Джон Мийхан. В главната роля е известният австралийски актьор Ерик Бана ("Троя", "Жената на пътешественика във времето"). Междувременно по HBO се очаква завръщането на хитовия сериал Big Little Lies, в чийто първи сезон една от основните теми беше домашното насилие, манипулации и психически тормоз, който героят на скандинавския актьор Александър Скарсгард налага върху съпругата си.
И в допълнение се очаква и нов прочит върху престъпленията на Чарлз Менсън и неговото "семейство" с Мат Смит в ролята на серийния убиец. Там важен момент ще бъде онова почти мистично въздействие, което той е имал върху жените от "семейството" му. До такава степен, че да ги накара да убиват. Всичкото това показване на "сексапилни психопати" и акцентиране върху магнетичната сила на агресивни насилници обаче има своето логично обяснение. Тези филми се разказват от гледната точка на жертвите и важен момент в случая е да се покаже в цялост, дори и леко преувеличено, с какво са се сблъскали. Защото не става въпрос за зловещи чудовища, както обичайно си ги представяме, а напротив – за привлекателни и обаятелни мъже, под чиято повърхност се крият неподозирани чудовища. Това е моментът на Холивуд след #MeToo, който държи да покаже позицията на жертвите, на онези жени, които директно са се сблъскали с насилието. Дори и просто да са били заблудени от очарованието на насилниците. „Мисля, че има все повече и повече желание да разберем опита на жените и да се отдръпнем от това да обвиняваме жертвите. В миналото казвахме: "Как може да е излизала, да е живяла с такъв човек и да не е знаела нищо?!" Сега вече има отдалечаване от този момент. И тези филми работят за това да покажат колко лесно е да попаднеш под влиянието на такива мъже", обяснява Жан Мърли, доцент по английски език в Queensborough Community College в Ню Йорк. Той е и автор на "Възходът на трю крайм: Убийството на XX век и американската популярна култура". От друга страна обаче, съществува и специфичният проблем за този подход. Филмите и сериалите, които представят гледната точка на заблудените жертви, са подчинени почти изцяло на основния злодейски герой. Той неизменно се превръща
в най-силния и най-влиятелния персонаж
макар и антигерой, който движи действието. И това се прави най-вече с развлекателна цел, а не толкова за да покаже колко лоши са всъщност тези персонажи, независимо дали са реални или измислени. You например фокусира цялото си внимание върху антигероя преследвач. До такава степен, че дори гласът зад кадър е негов – звучи съблазнително, остроумно и даже интересно. За сметка на това персонажът на жертвата Бек е написан не кой знае колко интересно и завладяващо. И в един момент се стига дотам, че персонажът на преследвача става далеч по-интересен и зрителите дори изпитват повече емпатия към него, отколкото към скучно разработената му и поднесена жертва. Същото се наблюдава и в Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile. Въпреки че гледната точка на Елизабет Клапфър движи историята, далеч по-интересен е извратеният чар на Тед Бънди, отколкото представянето на личната драма на героинята й, независимо от таланта на актрисата. Отвъд представянето на героите и слагането на акцентите при тях го има и моментът със самото предаване на насилието. Във всички тези филми, които искат да акцентират върху жертвите, почти задължително присъства елементът с чисто физическата красота на злодеите. Която в крайна сметка се превръща в своеобразен щит за персонажите им. Самият бранш изисква при подобни истории участието на привлекателни хора, иначе едва ли някой ще си направи труда да финансира или да гледа подобно нещо. Това обаче
завърта нещата в един омагьосан кръг
в който на насилниците се изгражда един почти възхваляващ ги образ в поп културата, където техните имена се запомнят, за разлика от тези на жертвите им. Професорът по криминология Дейвид Уилсън успява да проследи това романтизиране на психопатите назад във времето до Ханибал Лектър – доктора човекоядец, създаден от писателя Томас Харис и великолепно изигран от сър Антъни Хопкинс. Лектър е естет – обича операта, добрата кухня, красивото и изящното, а цялостното описание, което получава, го представя като вдъхновяваща, макар и по извратен начин, личност. Както обаче отбелязва проф. Уилсън, читателите и публиката по-късно допускат погрешната представа, че персонажът Ханибал Лектър автентично представя как изглежда един сериен убиец. Ученият прекарва цялата си кариера в това да разбива митове за психопатите престъпници, изградени от писатели и сценаристи. В книгата си "Животът ми сред убийци: Зад решетките с някои от най-опасните мъже на света" той разбива наложеното фалшиво схващане, че общуването с подобни хищници те изправя срещу някой, който е готов да си говорите за Ницше, ренесансова архитектура и изкуство. "Напротив, всъщност серийните убийци са много обикновени и банални и обикновено не обсъждат престъпленията си", категоричен е Уилсън. Междувременно, когато става въпрос за истории по истински престъпления, професорът обяснява, че съществува своеобразна йерархия на убийците, които интересуват развлекателната индустрия. Например Тед Бънди многократно се превръща в източник за вдъхновение на писатели и сценаристи и за това свидетелстват множеството адаптации на историята му във филми, сериали и романи. Той освен това вдъхновява и много други чисто художествени фикции, подобно историите за Ханибал Лектър. Други убийци обаче, като например шотландският чиновник Денис Нилсен, който от края на 70-те до края на 80-те убива 15 млади мъже,
така и не влизат в интереса на Холивуд
Според Уилсън това отново се дължи на външния вид – ако убиецът изглежда харизматично и привлекателно, интересът към него рано или късно ще се появи. Ако, подобно на Нилсен, изглежда като "дългогодишен учител по география", нещата са малко по-различни. Друг важен момент е и профилът на жертвите – ако става въпрос за млади жени, развлекателната индустрия би се заинтересувала повече, отколкото ако това са типичните жертви на серийни убийства в САЩ – чернокожи млади мъже. Съответно вторите истории или получават по-малко отразяване в културата, или просто никакво. Всичко това според експертите говори за едно специфично фетишизиране на определен тип убийци. Както и с вампирите – една извратена романтична история, в която опасностите, заплахата и убийствата са просто част от пейзажа. Дали обаче натискът върху Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile е променило това? Едва ли, тъй като Холивуд вече е доказал, че твърде много обича своите "секси психопати", за да се откаже от тях толкова лесно.
Историята на престъпник и милиардерка
В реалния живот привличането към откровени престъпници също не е рядкост. Най-пресният случай е с Клоуи Грийн, наследницата на модната верига Topshop, която забременя от обявения за „най-красивия престъпник“ Джеръми Мийкс и двамата станаха родители на момченце. Макар и да не е психопат като описваните във филми, Джеръми Мийкс също успя да привлече сериозно медийно внимание. И дори успя да замени живота си на престъпник с бляскавия свят на модата, след като негови снимки се разпространиха като вирус в мрежата, а новосъздаденият му имидж на "супер секси престъпник" го изстреля към славата и богатството. В крайна сметка милиардерската дъщеря се влюби в Мийкс, а първите им общи снимки се появиха на яхта в Бодрум, Турция. Тогава бившият затворник беше все още женен. Самият Мийкс, който е роден на 7 февруари 1984 година, се прочу, след като полицията в Стоктън публикува във Facebook негова снимка с таг "Издирван престъпник". Неговото изображение беше харесано от повече от 75 000 души, а коментарите под него бяха над 20 хиляди. 35-годишният Мийкс, наречен Синеокия бандит, е обвинен в притежание на оръжие и съпротива при арест на 18 юни 2014 г. Два дни по-късно гаранцията за освобождаването му е вдигната на 780 000 британски лири, а майка му реши да се възползва от славата на сина си и създаде страница, за да събере пари за освобождаването му. Преди този арест Джеръми е излежавал 9-годишна присъда за крупен обир от 2002 г. Той освен това признава, че е бил член на банда и притежава пистолет, който държи в багажника на колата си. След това интервю той отново е задържан и осъден на затвор, преди на 8 март 2016 г. да бъде освободен от федералния затвор. И дори и да не споделяте истерията по него, да смятате, че има излъчването на типичен престъпник, само малко по-привлекателен от обичайното, и да смятате, че милиардерската дъщеря е повърхностна и разглезена и не знае какво прави, това не променя факта, че животът на Мийкс се промени като с вълшебна пръчка.
