Когато Джеф Безос разкри, че е жертва на изнудване от таблоида National Enquirer, получи масови адмирации за смелостта си. Изпълнителният директор на Amazon призна, че представители на Enquirer са го заплашили с публикуване на негови интимни снимки, за да го накарат да прекрати собственото си разследване за изтичането на личната му кореспонденция в изданието. Безос просто отказа да се поддаде на шантажа: "Ако от моята позиция не мога да се съпротивлявам на такъв тип изнудване, колко други хора биха могли?" Мигновено той се превърна в най-прочутия и влиятелен човек, твърдящ, че е станал жертва на изнудване със сексуални компромати. Експертите побързаха да го похвалят за начина, по който се е справил със ситуацията, и нарекоха подхода му "образцов" пример за това как най-добре да се реагира на изнудване. Всъщност, Безос действа от „привилегированата" позиция на човек, който е достатъчно възрастен и познава много добре законодателството, което го закриля от подобен тип тормоз. Но най-честите жертви на изнудване със заплаха от публикуването на
срамни снимки
са много по-различни от него – и поради страх и незнание предпочитат да не търсят защита дори от най-близките си хора. При т.нар. sextortion обектите на този тип изнудване са заплашвани, че техни интимни снимки или съобщения ще бъдат пуснати онлайн против волята им. В замяна се очаква парично заплащане. Това е нещо по-различно от „порното за отмъщение", където агресорът разпространява кадрите, воден единствено от злонамереност и жестокост. Тийнейджърите според експертите са сред честите жертви на това престъпление, затова и повечето изследвания са фокусирани върху тях. Младостта и липсата на опит, както и зависимостта от по-възрастните, ги правят уязвими по уникален начин. Затова непълнолетните лица са поставени в сериозно затруднение, когато се сблъскат с опит за изнудване на сексуална тематика. 5% от национално представителна извадка за тийнейджъри в САЩ признават, че са били жертва на изнудване на сексуална тематика. 3 на сто признават, че самите те са извършвали такъв тип изнудване. ¼ от жертвите казват, че извършителят наистина е публикувал кадрите онлайн. Приблизително същият дял потърпевши от тях казват, че кадрите са били изпратени на трето лице без тяхното разрешение. Проучване на института Pew от 2018 г. установява, че интимни снимки и клипове на 7% от анкетираните са били споделяни без тяхно съгласие. ФБР отчита, че изнудването на сексуална тематика при непълнолетните "се е превърнало в сериозна заплаха през последните години". Тийнейджърите, които споделят сексуални снимки, формално биха могли да бъдат обвинени в разпространение на
детска порнография
дори когато ги изпращат доброволно и по собствен избор на свой приятел. Повечето от учениците в изследванията са осъзнавали това и са се боели да не бъдат обявени за сексуални престъпници. Непълнолетната жертва на онлайн секс тормоз би могла да обърне нещата в своя полза, като на свой ред предупреди изнудвача, че ще подаде сигнал в полицията. В много от тези случаи обаче децата се паникьосват прекалено много, за да помислят за логични ходове. Притесняват се какво ще си кажат родителите им, дали няма да си навлекат проблеми с полицията, може ли да се стигне до изключване от училище и т.н. Някои от тези опасения са напълно основателни. Пример: през 2017 г. ръководството на училище в Чикаго провежда разпит на 16-годишен ученик заради запис в телефона му, на който се вижда как участва в сексуален акт с връстничка. Записът и актът са направени по взаимно съгласие, но учителите го набеждават в разпространение на детска порнография. Впоследствие момчето посяга на живота си. В 20 щата в Америка вече се въвеждат закони за защита на непълнолетните от обвинения в разпространение на детска порнография, когато те изпращат по взаимно съгласие снимки и видеа с интимно съдържание помежду си. Това напомня на т.нар. закони „Ромео и Жулиета", които освобождават от наказателна отговорност непълнолетни, които правят
секс по взаимно съгласие
Самият акт на изнудване нарушава няколко различни закона в определени обстоятелства. Ако жертвата е непълнолетна, това може да се преследва като класически пример за криминално изнудване в зависимост от случая. Забранено е и публикуването на порно като отмъщение, макар че законодателството по този казус варира по места (някои от законите са приложими само ако изображенията наистина са вече разпространени). Ако светът може да си извлече поуки от случая „Безос", то е, че най-богатият човек в света съвсем не е единственият, чийто сексуален живот се използва срещу него. Дано жертвите с не толкова голяма слава и финансово състояние могат да разчитат на същото съчувствие, което получи той.
