Шест пъти по-малко пари са изпратили българските емигранти в Родината, в сравнение с 5 години назад. За 2021 г. сънародниците ни зад граница са превели 165,5 млн. евро, като това е спад с 55% спрямо предходната 2020 г., когато сумата бе със 197,3 млн. евро повече, или общо са изпратени към България 358,9 млн. евро. Това показват данните на Българската народна банка. Преди 5 години емигрантските трансфери са били около 1 млрд. евро. Това показва, че COVID пандемията рязко е пресушила притока на пари към България. През миналата година българските емигранти са пращали средно по 13.4 млн. евро на месец, което е рязък спад спрямо предходната година, когато месечно по тази линия в България са постъпвали по близо 30 млн. евро. В годините преди пандемията, появила се в началото на 2020 г., месечните трансфери към Родината от сънародниците зад граница са били в пъти по-високи и понякога са преминавали границата от 100 млн. евро на месец.
През февруари 2020 г., месец преди пандемията да скове икономиката, българите в чужбина са изпращали в България 103 млн. евро. Сумата рязко се е свила през следващия месец март до 39.6 млн. евро, като от този момент насам е прехвърляла границата от 16 млн. евро месечно само два пъти. Общата сума на емигрантските трансфери към България през 2021 г. е три пъти по-ниска от оценката на Световната банка, която в края на миналата година посочи, че българите в чужбина ще изпратят към България 600 млн. долара или около 530 млн. евро за разглеждания период.
Причина за спада в трансферите
Причината в драстичния спад на потоците е в това, че в края на март 2020 г. пандемията принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения, за да се намали разпространението на COVID-19. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти. Проблемът се задълбочи и с оглед на последващите вълни, които доведоха до редица ограничения и затваряния в отделните страни. Това в крайна сметка се отрази и на сезонните работни места, особено в туризма, и на практика намалялата нужда от работна ръка от по-бедни държави, каквато е и България.
България зависи от емигрантските пари
България зависи от емигрантските трансфери. Данните на Световната банка за 2018 г. показват, че дори Румъния и прибалтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари. В България този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат в родината си 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигрантските трансфери от латвийците се приближава до тази от българите – 3,7% от БВП. За страна като България крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Хиляди семейства разчитат на помощта от роднини в чужбина, за да плащат сметките си.
