„Секция 7“ ("Служба 7") на ПГУ (Първо главно управление) на ДС (Държавна сигурност) – това е комунистическата служба – тайна полиция, наричана по това време милиция, по съветски образец. Оказва се, че това е структурата, която е дерибействала извън границите на страната ни по време на комунистическото управление на България. Голяма част от архива на „Служба 7“ е унищожен след демократичните промени у нас през 1989 г. Останали са

само 300 страници

Освен тези документи, показващи с какво се е занимавал този отдел за така наречените „остри мероприятия“ на ПГУ и колко е струвала работата му, са унищожени близо 3 хил. страници лични или групови разработки и дела за издирване на така наречените изменници на Родината. Поради силно ограничения достъп на хора извън границите на комунистическа България, всеки, който е дръзнал да замине без резолюция на партията и държавното ръководство, което всъщност е едно цяло, се счита за „изменник на родината“! Защо е така? Защото така нареченото нерегламентирано напускане на страната, колкото и то да е почти абсолютна рядкост, все пак означава, че този човек е против така наречените „мероприятия на народната власт“,  тоест, че не е чистокръвен комунист, който вярва безпрекословно в комунизма и в неговите вождове. Така този човек се превръща автоматично във „враг на народа“. „Секция 7“ тероризираше емигрантитеСтотици са агентите на Държавна сигурност, които изяждаха в буквалния смисъл душите на хората, които не им бяха верни.Стотици са агентите на Държавна сигурност, които изяждаха в буквалния смисъл душите на хората, които не им бяха верни. Най-вероятната причина за унищожаването на тези документи е, че в делата е имало подробна информация за готвените операции, за планираните методи и изпълнители, за мероприятията по зашифровката и операциите, които трябва да бъдат проведени след акциите за засилване на ефекта – така, както е изисквала Инструкцията за воденето на разработките в „Служба 7“. Тази структура е била

„острата“ структура на Държавна сигурност

Така наречените „либерални“ служби са били „Славянският комитет“ например, който с манипулации и фини измами и преиначавания е постигал желания ефект и е следял и контролирал българските емигранти, които са идвали от западни държави в България по време на комунистическото управление. До 1972 г. „Служба 7“ е работила по 10 случая за ликвидиране, отвличане или компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, Италия, Турция, Франция, Етиопия и Швеция. Първите разработки под съответните кодови названия са заведени в началото на октомври 1964 г. Тоест „острата“ служба се е намесвала само тогава, когато е било неизбежно, когато нещата наистина са опирали до кокал, когато партията, държавата, което е същото, и нейните лидери и вождове са се чувствали

персонално застрашени

Тогава се е налагало бързо и ефективно действие – тоест – ликвидиране, отвличане или компрометиране на хора от диаспората ни. Във всички останали случаи се е действало меко. „Славянският комитет“ добре си е вършел работата на парамилиционерска структура, която е изпълнявала задачи по контрол на емигрантите в страната, по време на техния престой. Организирали са се „културни мероприятия“, които под формата на запознаване на хората с историята и културата на България на практика са ги обрамчвали в схеми, от които те понякога и не са могли да излязат. „Секция 7“ тероризираше емигрантитеТака наречените „ушета“ бяха почти навсякъде в социалистическа България. Ако тези меки действия не помогнат, както е например в случая с писателя емигрант Георги Марков, тогава се намесва „острата“ „Служба 7“. Разбира се, ако имаха силите, правата, възможността, властите тогава щяха да

избият всеки дръзнал

да се завърне по каквато и да е причина в Родината си, само защото преди това я е напуснал, или пък просто се е озовал по един или друг начин и по една или друга причина на Запад, или поне не в страна, която е от така наречения „соцлагер“. Това сега се случва в Северна Корея, поради което там туризъм почти няма, а севернокорейци, които са успели по някакъв удивителен начин да се измъкнат от този съвременен концлагер, дори и не си помислят да се завърнат и на екскурзия, дори и само за един час в родината си. Това за тях би било равнозначно на сигурна смърт или най-малкото - доживотен затвор. Българският комунизъм и въобще социалистическата система, която беше наложена от СССР, през ХХ в. не стигна чак до такива ексцентрични ексцесии в останалите червени „народни демокрации“, но определено се доближаваше до тях, защото всеки, който беше хванат в опит да избяга от България през границата, без да има официално разрешение да я напусне, биваше най-малкото осъждан да лежи в затвора! А семейството му биваше дамгосвано почти завинаги!