Белият дом отправи спешно предупреждение към Конгреса в понеделник, прогнозирайки, че Украйна скоро ще загуби позиции във войната си срещу Русия без ново вливане на финансова помощ от САЩ. 

„Искам да бъда ясен: без действия на Конгреса до края на годината ще изчерпим ресурсите си, за да набавим повече оръжия за Украйна и да предоставим оборудване от американските военни запаси“, написа в писмо до лидерите на Конгреса Шаланда Йънг, директор на Службата за управление и бюджет. „Няма магически съд с финанси, който да посрещне този момент. Свършихме парите – и почти свършихме времето.“ 

През октомври Белият дом поиска от Конгреса да одобри законопроект за допълнително финансиране от 106 милиарда долара, който да предостави като помощ за Украйна, Израел и съюзниците в Индо-Тихоокеанския регион, като същевременно засили сигурността на границите. Двупартийните преговори по този законопроект обаче вече са в застой. 

Въпреки че предишните финансови пакети за Украйна спечелиха широка двупартийна подкрепа в Конгреса, въпросът става все по-спорен в контролираната от републиканците Камара на представителите. Като се има предвид закостенялата опозиция на крайнодесните републиканци срещу допълнителната помощ за Украйна, новият председател на Камарата от Републиканската партия Майк Джонсън трябва да се движи по ръба в преговорите си със Сената.

Колко допълнителна помощ е поискал Белият дом? 

Искането за допълнително финансиране, което Белият дом от октомври, включваше приблизително 60 милиарда долара допълнителна помощ за Украйна. Въпреки че Конгресът вече е отделил повече от 111 милиарда долара за подкрепа на военните усилия на Украйна да изтласка руските войски от завзетите територии, Йънг предупреди в писмото си до лидерите на Конгреса, че ресурсите бързо се изчерпват. 

Според нея Министерството на отбраната вече е използвало 97% от получените 62.3 милиарда долара, докато държавният департамент не разполага с останалите 4.7 милиарда долара. Отбелязвайки глобалните залози на войната в Украйна, Йънг подчерта, че Конгресът трябва да действа незабавно, за да предотврати бедствие. 

„Това не е проблем за следващата година. Времето да помогнем на демократична Украйна да се бори срещу руската агресия е точно сега“, каза Йънг. „Време е Конгресът да действа.“

Докъде са преговорите по законопроекта?

Двупартийните преговори за изготвяне на допълнителен пакет за помощ, който може да мине и в двете камари на Конгреса, изглежда, зациклиха през уикенда. Републиканците в Камарата на представителите настояха за включване на по-сурови имиграционни политики в законопроекта, особено по въпросите на молбите за убежище и предсрочно освобождаване, но тези предложения не са на дневен ред за много демократи. Един от водещите преговарящи от Демократическата партия, сенаторът Крис Мърфи от Кънектикът, каза пред Politico в понеделник, че крайнодесните републиканци искат „по същество да затворят границата“ в замяна на подкрепа за повече финансиране за Украйна. 

„В момента изглежда доста ясно, че правим доста големи компромиси и отстъпки и републиканците не желаят да се срещнем някъде близо до средата“, каза Мърфи.

Защо крайно десните републиканци се противопоставят на допълнителната помощ?

Тъй като все повече членове на Републиканската партия възприемат подхода на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ към външната политика, повече десни законодатели станаха подозрителни относно предоставянето на финансиране на Украйна. Те твърдят, че САЩ не трябва да изпращат толкова много пари на Украйна, когато тези средства могат да бъдат по-добре използвани за справяне със сигурността на границите, въпреки че помощта на Вашингтон за Украйна представлява по-малко от 1% от БВП на страната. Но много видни републиканци, включително лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл, продължават да подкрепят финансирането за Украйна и това разделение предизвика нарастващ разрив в партията. Въпросът привлече повишено внимание през октомври, когато твърдо десният конгресмен Мат Гаец от Флорида обвини тогавашния говорител Кевин Маккарти, че е сключил „тайна странична сделка“ с Джо Байдън за предоставяне на допълнително финансиране на Украйна. Маккарти отхвърли тази характеристика, но обвинението на Гаец подчерта как подкрепата на говорителя за Украйна се е превърнала в проблем между него и крайнодесния фланг на неговата група.

След това Маккарти беше отстранен като говорител, след като Гаец и седем други републиканци от Камарата на представителите се присъединиха към демократите в подкрепа на предложение за освобождаване на председателя.

Как новият председател на Камарата ръководи преговорите?

Въпреки че Джонсън първоначално изрази подкрепа за Украйна след руската инвазия през февруари 2022 г., позицията му се промени. Групата „Републиканци за Украйна даде на Джонсън оценка F в своята таблица с резултати в Конгреса, отбелязвайки, че той многократно е гласувал против мерки, насочени към укрепване на подкрепата на САЩ за Украйна. Миналата седмица Джонсън каза, че е „уверен и оптимист“, че Конгресът ще одобри помощ както за Израел, така и за Украйна, но предложи двата приоритета да не се свързват в един законопроект. В отговор на писмото на Йънг в понеделник, Джонсън повтори искането си, че всяка помощ за Украйна трябва да бъде обвързана с по-строги гранични политики. 

„Администрацията на Байдън не успя да отговори по същество на нито едно от основателните опасения на моята конференция относно липсата на ясна стратегия в Украйна, път за разрешаване на конфликта или план за адекватно осигуряване на отчетност за помощта, предоставена от американските данъкоплатци“, написа Джонсън в социалната мрежа X. „Републиканците в Камарата решиха, че всеки допълнителен пакет за национална сигурност трябва да започва с нашата собствена граница. Вярваме, че и двата въпроса могат да бъдат договорени, ако демократите в Сената и Белия дом преговарят разумно.

Може ли Конгресът да приеме още един пакет от помощи преди края на годината?

Това остава много неясно, тъй като в момента двете страни изглеждат далеч една от друга в преговорите си. Но един от водещите републикански преговарящи, сенаторът Джеймс Ланкфорд от Оклахома, изрази увереност в понеделник, че законодателите в крайна сметка ще постигнат консенсус. 

„Продължаваме да работим за намиране на решение, което ще защити нашата национална сигурност, ще спре трафика на хора и ще попречи на картелите да се възползват от очевидните вратички в нашия закон“, написа Ланкфорд в X.

„Това е целта и ние ще продължаваме да работим, докато я постигнем.“

Какви са потенциалните последици, ако сделката се провали?

В писмото си Йънг прогнозира, че загубата на финансова подкрепа от САЩ ще „удари Украйна на бойното поле, като не само ще изложи на риск победите, които страната е извоювала, но ще увеличи вероятността от руски военни победи“. Подобен сценарий може да доведе до преливане на войната в по-широк регионален конфликт, включващ други европейски съюзници на Съединените щати, предупреди Йънг, и тази опасна ситуация може да застраши американските войски в чужбина. 

„Трябва да подчертая, че помагането на Украйна да се защити и да осигури бъдещето си като суверенна, демократична, независима и просперираща нация напредва в интересите на нашата национална сигурност“, каза Йънг. „Пътят, който Конгресът избере, ще отеква много години напред.“

Президентът Румен Радев наложи вето на изпращане на БТР-и в Украйна

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на споразумението, с което България предоставя на Украйна бронирана транспортна техника.

Радев е един от малкото европейски лидери, който заема проруски позиции, а сега спира и военната помощ за Киев.

Става въпрос за около 100 машини, сред които и БТР-и, придобити още за т.нар. възродителен процес, които не се ползват и някои от тях не са в добро техническо състояние.

Очаква се депутатите да прегласуват лесно решението си, но с ветото си Радев дава възможност за нова серия анти-НАТО пропаганда. 

Сред мотивите на Радев да върне споразумението между България и Украйна са, че депутатите не са били запознати добре с темата, а БТР-ите може да се ползват от България.

Премиерът Николай Денков коментира, че мнозинството в парламента ще отхвърли ветото.

„Това вето ще бъде преодоляно, така че не виждам за какво да коментирам“, посочи Денков.

„Aргументите, които се използват, не са адекватни. Със сигурност народните представители знаеха много добре какво гласуваха, когато беше прието решението за изпращане на тази помощ“.

Денков припомни, че тези бронетранспортьори с десетилетия не са използвани, което доказва, че няма необходимост от тях в България. 

Председателят на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ) също посочи, че ветото ще бъде преодоляно.
„Външната политика на България се базира на цел, която е записана в Конституцията и тя е съдействие за установяване на справедлив международен ред“, коментира Желязков.

Според него народните представители са достатъчно запознати и са взели мотивирано решение. 

От „Продължаваме промяната-Демократична България“ определиха ветото като „политическо лицемерие“.  

Председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски пък го смята за „срам“.

„След това решение е още по-категорично ясно колко е важно за България да има евроатлантическо парламентарно мнозинство и подкрепяно от него евроатлантическо правителство“, каза Пеевски. 

По думите му ветото трябва да бъде преодоляно още тази седмица.

Според Радев депутатите „не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарението, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят дали предоставяната техника е с отпаднала необходимост“.

„Предоставяната на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва именно при охраната на българската граница и за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, включително в труднодостъпни зони“, посочва Радев.

Техниката, която е част от запасите на жандармерията, не е ползвана през последните около 25 години. БТР-ите са произведени преди около 50 години.
Освен това според президента техниката е „особено подходяща за ползване във високопланинските погранични райони и при тежки зимни условия“.

„Климатичните промени предполагат, че случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства, ще зачестяват, което налага укрепването, а не отслабването им“, посочва Радев.

Президентът и назначените от него служебни правителства блокираха военната помощ за Украйна, но кабинетът на Николай Денков обяви, че ще продължи да помага на Киев.