Американските работодатели са създали 165 000 нови работни места извън селскостопанския сектор през октомври, а безработицата е спаднала до 4,1%. Резултатът значително надхвърля прогнозите на икономистите за 65 000 нови работни места, показват данни на Министерството на труда на САЩ, цитирани от Асошиейтед прес.
Докладът излиза три дни след убедителната победа на демократите на междинните избори, на които те си осигуриха контрол над двете камари на Конгреса. Недоволството от високите разходи за живот е сред основните фактори за изборния резултат, отбелязва АП.
Въпреки икономическите сътресения, включително митата на президента Доналд Тръмп и войната с Иран, американската икономика показва устойчивост. Конфликтът повиши цените на бензина над 4 долара за галон, но брутният вътрешен продукт нарасна с годишен темп от 3,4% през третото тримесечие благодарение на силното потребление и инвестициите в изкуствен интелект.
Възстановяването на пазара на труда обаче остава неравномерно. От началото на годината работодателите са създавали средно по 68 000 работни места месечно при едва 9700 през 2025 г. Темпът все още е далеч под средните 166 000 месечно през 2023 и 2024 г.
Икономистите определят ситуацията като период на малко съкращения, но и слабо наемане. Компаниите задържат служителите си, без да разкриват активно нови позиции, което затруднява особено младите хора и останалите търсещи работа.
Същевременно заради пенсионирането на поколението на бейби бумърите и ограниченията върху имиграцията икономиката се нуждае от по-малко нови работни места, за да поддържа безработицата стабилна. Според оценка на Бюджетната лаборатория на Йейлския университет необходимият брой е спаднал от около 166 000 месечно в края на 2023 г. до малко над 5000 сега.
Високите цени продължават да подкопават покупателната способност. След отчитане на инфлацията средното почасово възнаграждение е намаляло с 0,7% на годишна база през септември – шести пореден спад, който допринася за недоволството на американските избиратели.
