САЩ и Иран са постигнали принципно съгласие да удължат 60-дневното си примирие, договорено съгласно т.нар. Исламабадски меморандум за разбирателство, чийто срок изтича на 17 август. Това съобщиха пакистански правителствени източници пред Анадолската агенция.
„И двете страни са дали съгласието си на посредниците за удължаване на срока. В момента се обменят съобщения, за да се реши с колко точно да бъде удължена паузата в военните действия“, заявява източник, близък до преговорния процес.
Как се стигна дотук: Хронология на ескалацията
Първоначалното споразумение за спиране на огъня бе договорено с активното посредничество на Пакистан през април, а на 17 юни двете държави официално подписаха меморандум, за да стартират преговори за трайно мирно споразумение. Преките разговори обаче бързо блокираха поради дълбоки разногласия относно взаимните гаранции за сигурност и контрола върху Ормузкия проток — ключовата морска артерия, през която преминава близо 20% от световния транзит на суров петрол.
Замразяването на дипломатическия канал бързо прерасна в открит военен сблъсък. Между 8 и 24 юли САЩ нанесе поредица от прецизни удари по военни цели на иранска територия. В отговор Техеран активира ракетните си системи и нанесе поражения върху американски военни съоръжения и техника в няколко съседни арабски държави, включително Йордания, Бахрейн и Кувейт.
Защо Ормузкият проток е „червената линия“?
Основният препъникамък в преговорите остава корабоплаването в Персийския залив. За САЩ и техните западни съюзници гарантирането на свободен преминаващ поток от танкери е от решаващо значение за стабилността на глобалните енергийни пазари и предотвратяването на световна икономическа криза. От своя страна, Иран използва заплахата за пълна блокада на протока като основен лост за натиск срещу Вашингтон, настоявайки за пълно вдигане на икономическите санкции и изтегляне на част от американското военно присъствие в Близкия изток.
Ролята на Пакистан и геополитическият баланс
Исламабад се утвърждава като ключов медиатор, тъй като поддържа стратегически, макар и понякога обтегнати, отношения както с Вашингтон, така и с официален Техеран. За Пакистан евентуален пълен военен конфликт на западната му граница би довел до сериозна хуманитарна и бежанска криза.
Въпреки че решението за удължаване на примирието носи временно облекчение за международните пазари, анализи сочат, че без сериозни отстъпки относно протока и военните гаранции, рисковете от нов и по-мащабен военен сблъсък остават изключително високи.
