Саша Везенков пред BG VOICE: Показах, че имам място тук, трябва да си готов за битка

За Саша Везенков това трябваше да е един от най емоционалните мачове, откакто играе в NBA. Стотици българи дойдоха в United Center в Чикаго, за да викат за него, но контузия на глезена го остави за пореден път на резервната скамейка, въпреки че по време на загрявката изглеждаше, че се възстановява добре. Агитката, организирана от BG VOICE, имаше рядък достъп до тренировките преди мача и феновете успяха да се снимат и да поговорят със Саша.

„Радвам, най вече защото виждам българи да идват да ме подкрепят. В Милуоки, в Шарлот бяха по-малко, но тук знаех, че ще дойдат, но друго е да знаеш, друго е да ги видиш и много им благодаря. Имаше и гърци, имаше и българи и много се радвам така да говоря с хората, да се снимаме. За съжаление не играх и на мен много ми се искаше, но надявам се следващия път да ги зарадвам.“, каза Саша Везенков в интервю за BG VOICE.       

Преди началото на мача 30 български деца от района на Чикаго застанаха пред играчите на двата отбора по време на тържественото изпълнение на американския химн - традиция преди всеки мач на NBA. Повечето бяха облечени с тениски с български шевици.

-       Ти си роден в Кипър и там си израснал. Там започна да спортуваш, след което играеш в Гърция. Как имаш този хубав български език, защото съм виждал хора, които за един-два месеца забравят българския в Америка. Как се пази този български дух?

-       Благодарение на нашите, дащото ние винаги в къщи говорим на български, винаги с майка ми, с баща ми и със сестра ми, с приятели. Имам много приятели от България, така че няма как да се забрави. Има го в моето ежедневие и благодарение на тях говоря и много се радвам, както казах да виждам флага на България, да идват хора, да ме подкрепят, да говорим.

28-годишният Саша Везенков е роден в кипърската столица Никозия където баща му Сашо Везенков играе баскетбол за местния ПАЕЕК. На 12 години започва състезателната си кариера в Кипър, минава през Гърция, после отива в Барселона. Едва на 20 години вече е заслужил място  в драфта на NBA.

От Испания се връща в Гърция, за да стане супер звезда на „Олимпиакос“, а през сезон 2022-23 става най-полезен играч на Европейската баскетболна лига.

Два пъти е спортист на България. А от няколко месеца е крило на „Сакраменто кингс“ 

-       Как се чувстваш в Щатите - вече няколко месеца си тук? Успяваш ли да се аклиматизираш, многое различно от Европа?

-       Да, много е различно. Съвсем друг свят, ритъмът е луд, пътува се постоянно. Трябва да се адаптираш, да свикнеш да забравяш каквото си имал в Европа и да почнеш наново. Тук почти не те знаят. Всичко се почва наново и трябва да си готов за битка.

-       Как се справяш с тези големи преходи? Сега имате седем гостувания за 11 дни. Как тече подготовката в такива моменти?

-       Трудно е. Няма време за тренировка. Няма много време, за да мислиш какво е станало на предния мач. От града в града, от щат на друг, различия в климата - от минус 20 плюс 20. Трябва си готов за всичко.

-       Мислиш ли, че с Трей Лайлс може да играете повече от скамейката заедно?

-       Да, но аз какво мисля не е много важно. Важно е какво треньора мисли. Така, че аз се опитвам да съм концентрирам и да помагам с каквото мога на отбора.

-       За какво мислиш всъщност в минутите преди да излезеш да играеш?

-        Нищо особено. Просто се опитвам да са концентрирам да дам всичко от себе си.

-       В Америка се казва, че всеки един такъв момент, който те наричат „Добре дошъл в NBA!”. Какъв беше за теб този момент – кога осъзна, че си вече в NBA?

-       Още в предсезонната подготовка. Когато  играеш срещу Леброн Джеймс, срещу Сет Къри. Мисля, че това е достатъчно, за да осъзнаеш къде си. Абсолютно всичко е различно - от залаите до тренировъчните бази, абсолютно всичко е много по-различно и трябва да се изживее.

-       Кое сега за теб е най голямото предизвикателство в лигата?

-       Мисля, че показах, че имам място тук, че минутите, които ми се дават, аз мога да помогна на отбора, така че да запазя тези минути и да се опитам да ги увелича и да имам една роля да мога да помагам на отбора.

-       Кой е играчът, който ти създава най-много проблеми итрудности в защита?

-        Тук талантът е изключително голям, много са талантливи играчи , много качествени, така че не може да се спрат едно на едно, виждате има играчи, които вкарват по 50-60 точки, така че колективно се опитваме. Ние играем с различни играчи всеки всеки ден, с някои по три, четири пъти, с някои по два пъти, така че не мога да кажа, Но виждал съм и хора, които не може да ги спреш.

-       В NBA използват много това филмово наблюдаване и анализират мача кадър по кадър. Разкажи малко повече за този процес, който е по-различен от Европа.

-       Има го и в Европа, но тук е повече математика, повече цифри и повече база на аналитикс, така че това е по -азлично. Всичко се базира на този аналитикс. Всичко е с проценти и каки  кой къде е добър.

-       Вървеше ли ти математиката като дете? Да.

-       Не е проблем.

-       Успя ли да създадеш приятелства в отбора? С кой от отбора си най-близък?

-       Със Сабонис сме по-близки. С всички момчета си говорим. Няма много време с тези мачове, с тези пътувания, но се разбираме и всички момчета са много добри, много добре ме приеха и това ме радва.

-       В Гърция беше любимец на феновете. Успя ли да станеш тази връзка с феновете на „Кингс“?

-       Много по различно беше. В Гърция играехме по35 минути, борехме се за титли. Тук още не играямного. Хората се опитват да ме научат какво представлявам, какво мога, така че тази тази връзка с феновете трудно се надгражда и трудно се базира, така че имаме време за това.

-       Какво си пожелаваш, какво искаш да ти се случи тази година.

-       Да съм здрав най-вече и да продължавам да се боря за това, което заслужавам и отбора да побеждава.