От Ню Йорк/Ню Джърси
Никой не вярваше, че Санди може да се превърне в перфектната буря от филмите.
Ураганът се срещна с т.нар. северняк - студена маса от въздух, и заедно се превърнаха в супербуря, която бомбардира най-гъсто населените райони по Източното крайбрежие на Съединените щати.
Комбинацията от дъжд и огромни вълни създаде стени от вода, които се стовариха върху Ню Йорк и крайбрежието на Ню Джърси. Във Вирджиния пък супербурята донесе преспи сняг.
„Знам, че тази сутрин толкова много хора в нашия щат се събуждат сред тотална разруха", каза губернаторът на Ню Джърси Крис Кристи часове след удара на Санди. „Нямам думи да опиша това, което толкова много в Ню Джърси преживяха през последните 24 часа, и това, което ще трябва да преодолеят през следващите дни, седмици и месеци."
Кристи захвърли предизборната кампания на съпартиеца си Мит Ромни в опит да ускори възстановяването на щата. Седмица след удара на Санди стотици хиляди души бяха все още без ток, цели ивици от крайбрежието са напълно опустошени, а метрото, което свързва Ню Джърси с Манхатън, не работи. От близо възстановяването изглежда мисия невъзможна.
Кметът на Мънескуан в Ню Джърси казва, че градчето му е на четвърто място по поражения от Санди. „Имаме 116 къщи с поражения, 60 от тях са напълно разрушени и трябва да се сринат. Около 60 процента от града е наводнен или има поражения от вятъра или пясъка." Дори и неговата къща е наводнена. „Карам на три часа сън, за да помагам на хората, да накарам компаниите да възстановят тока, газта. Много тежка битка е."
В Мънескуан живеят около 6,000 души. По крайбрежието на Джърси има много такива градчета и картината изглежда подобна.
Санди срина цели крайбрежни улици заедно с увеселителните паркове; вдигна във въздуха лодки и яхти и ги стовари насред задните дворове на къщите или по средата на пътища; превърна улиците в реки и остави хиляди без домове.
Но освен вятър и вълни Санди завихри пясъчна буря, която
зарина градовете с пясък
„Бурята издуха предните врати и океанът нахлу вътре, оттук и излезе през задната врата. Всичко плуваше, когато дойдохме... може да видите - нивото на водата се е отбелязало по стените. Тази къща е вдигната нависоко, така че вълните са били поне 2 метра." Това разказват Пати и Майк Кол, които живеят на брега на океана в Мънескуан. След три години в тази къща сега са бездомни. „Но има много хора, които не са такива късметлии като нас. Да благодарим на Бог, че сме още тук."
Такъв късмет обаче не е сполетял фамилията Патърно в Стейтън айлънд, Ню Йорк - само на петнайсетина минути от Манхатън. „Загубих Джак Патърно, моя чичо. Той беше у тях, но не можеше да ходи, беше инвалид и се удави", разказва Лорън. Полицията намира тялото на 65-годишния Джак да плува пред входната врата на къщата му. Роднините му нямат дори негова снимка за спомен, защото бурята е отнесла всичко. „Пет-шест семейства загубихме всичко, къщите ни ги няма", разказва Франк Патърно. По време на бурята той е участвал в спасяването на свои роднини и съседи на Стейтън айлънд. „Трябваше да ги изкараме от къщите им, беше като цунами.
Така умря и другият ми племенник - не можах да стигна навреме
до него." Досега властите са преброили поне 110 жертви на Санди само в Съединените щати. Стихията уби още 67 души в Карибския регион и една жена в Канада.
„Тук съм цял живот, моето семейство също, всички живеехме тук. А сега няма къде да отидем, не ни разрешават да останем тук", казва Франк. Той спи в колата си. „Убежищата, мотелите са пълни, хотелите също... няма къде да отидеш... аз спя в колата."
Десетки хиляди души между Ню Йорк и Ню Джърси имат съдбата на Франк Патърно и неговото семейство... техните градчета и квартали изглеждат като бойни полета.
По улиците на Стейтън айлънд хората са изкарали каквото е останало от покъщнината им, за да бъде изхвърлено. Сградите наоколо не стават за живеене и трябва да бъдат построени отново. Това, което прави впечатление, е, че почти никъде не се виждат представители на държавната власт, но на всеки ъгъл има хора - съседите тук, изкарали са дрехи, играчки, храна и каквото друго имат, за да дадат на онези свои съседи, които са изгубили почти всичко. „Властите ги няма никакви. Да благодарим на Бог за всички хора тук на Стейтън айлънд, иначе нямаше да имаме нищо", казва Лорън.
И днес десетки хиляди са без ток - две седмици след удара на мегабурята ситуацията им е още повече усложнена от снежната буря, която връхлетя същия район само седмица след Санди. Но и преди това хората от Стейтън айлънд бяха бесни на властите. Дори и кметският наместник недоволстваше. „Червения кръст го няма никакъв. Както и всички тези хора с големите заплати... трябва да са на първа линия. Много съм разочарован", заяви Джеймс Молинаро, кметски наместник в Стейтън айлънд.
Федералните и щатските власти обаче са с пълни ръце. Освен че това са най-гъсто населените райони, Ню Йорк и Ню Джърси нямат почти никакви защити срещу урагани и по-големи бури като във Флорида... просто защото тук такива неща не се случват.
Островчето Сисайд в Ню Джърси изглежда най-опустошено. В увеселителния парк на градчето, сега пропаднал в океана, са работили стотици български студенти. Някои от тях са останали и живеят там. Или по-скоро живееха - допреди Санди.
„На острова има само нешънъл гард, полиция, военни, пожарни - разказва Владимир Димов. - Не пускат абсолютно никого, защото има течове на газ, газопроводът има много повреди, видимо по къщите и на плажа имаше тръби, от които изтичаше много газ - още на следващия ден, като удари ураганът. Общо взето не се знае кога ще почне пускането на хора обратно на острова дори само да си вземат каквото е останало, може би са спасили по някакъв начин дрехи, документи..."
25-годишният Владимир успял да спаси само документите, лаптопа си и малко дрехи. Супербурята заляла първия етаж на къщата, в която живеел в Сиисайд. Роденият в Добрич студент също дошъл на острова, за да работи в увеселителния парк, който Санди срина в океана.
Владо не успял да се евакуира навреме. Малко преди да тръгне, му се обаждат други българи, поели към вътрешността на щата. „Точно преди моста ни позвъниха да ни кажат, че има паднали електрически стълбове, които препречват пътя - целия мост, по който се излиза, и де факто няма как да се премине през тези стълбове - разказва момчето. - Токът не беше изключен, а вече беше мокро, влажно навсякъде и заради това явно никой не е тръгнал да се пробва да ги мести, да минава покрай тях."
Така Владо и другите българи остават на острова, докато премине Санди. Техните снимки и видео, направени с телефон, са едни от малкото от това градче, защото властите не пускат никого там. „Отидох с колата на едни полицаи в четвъртък. Видях много къщи съборени от основите им, огромни дупки по пътищата, буквално трапове, в които са погълнали цели камиони - разказва свещеникът Рей Родриго. - Говорих с един работник там и това, което те правят е да сриват с булдозери разрушените къщи. Не пускат никого там дори да си прибере вещите, просто събарят къщите, защото смятат, че е твърде опасно дори да се опита да се влезе в тях."
Свещеник Рей също има къща на островчето. Но
не вярва Бог да е причината за това бедствие
„Бог не прави такива неща, това е природата. И вероятно е наша вината, защото ние замърсихме околната среда до момент, който предизвиква тези супербури. Ако правехме нещата по волята на Бог, това вероятно не би се случило", обяснява той. Но добрата новина е, че когато такива неща се случват, това обединява хората, които иначе се игнорират, сега си помагат съсед на съседа, делят каквото имат. Така че има много добро, което излиза в трагедия като тази."
И наистина бурята Санди успя да създаде дори в забързания и отчужден Ню Йорк усещане на малко градче, където всеки помага на другия, а вратата на съседа е винаги отворена. Това се е случвало може би само веднъж - след атаките от 11 септември.
