Русия и преди е казвала, че ще изпрати свои тактически ядрени оръжия в Беларус. Сега обаче заплахата изглежда реална. Ето какво знаем до момента.
Руският президент Владимир Путин в събота отново отправи стара своя заплаха - да разположи тактически ядрени оръжия на територията на Беларус.
Този път това се случва близо месец след като Русия спря участието си в ядрената сделка "Нов Старт" със САЩ. Договорът се отнася само за стратегическите ядрени оръжия, които много по-мощни. Новата заявка на Путин идва и дни, след като критикува Запада, че иска да изпрати оръжие с обеднен уран на Украйна. Това са конвенционални, а не ядрени боеприпаси, въпреки наличието на уран в тях.
Прочети още
Поредната ескалация в реториката на Москва отново събуди някои въпроси около тактическия ѝ ядрен арсенал - какво представлява той, как може да го използва и какво следва от потенциалното му разполагане в Беларус.
Какво представляват тези оръжия
Тактическите ядрени оръжия са с малък обсег, използвани за конкретни тактически цели на бойното поле. Те имат много по-ниска мощност в сравнение с ядрените бойни глави, монтирани на ракети с голям обсег. Не се знае колко такива оръжия има Русия, тъй като подобна информация все още е забулена в традициите на секретността от Студената война, пише Свободна Европа.
Според Вашингтон обаче Русия има голямо числено превъзходство в този вид въоръжение спряво САЩ и НАТО - разполага с около 2000 действащи тактически бойни глави, 10 пъти повече от американските. Тези бойни глави могат да бъдат носени от различни видове ракети, торпеда и гравитационни бомби от военноморски, въздушни или сухопътни сили.
САЩ разполагат с около 200 такива оръжия, половината от които се намират в бази в Европа. Това са 12-футови ядрени бомби B61 с различна мощност от 0,3 до 170 килотона и са разположени в шест военновъздушни бази в Италия, Германия, Турция, Белгия и Нидерландия. За сравнение атомната бомба, хвърлена от Съединените щати върху японския град Хирошима през 1945 г., е била с мощност около 15 килотона.
Експертът Павел Подвиг от Институтa на ООН за изследвания на разоръжаването в Женева каза за Радио Свободна Европа през октомври, че нито едно тактическо оръжие не е готово за използване. "Трябва да се изминат няколко стъпки преди да бъдат въведени в бой“, каза Подвиг. Досега в историята никога не са използвани тактически ядрени оръжия.
Кой дава заповедта за изстрелване
Според руската ядрена доктрина президентът е крайният разпоредител, когато става въпрос за използване на руски ядрени оръжия - както стратегически, така и тактически. Когато Съветският съюз се разпада през 1991 г., Русия разполага с около 22 000 тактически ядрени бойни глави, докато Съединените щати имат около 11 500.
Повечето от руските оръжия от този вид са демонтирани или чакат да бъдат демонтирани.
Останалите се съхраняват в най-малко 30 военни бази и силози под контрола на 12-то главно управление на Министерството на отбраната, ръководено от Игор Колесников, който е пряко подчинен на министъра на отбраната.
За да подготви удар с тактическо ядрено оръжие, Путин вероятно би се консултирал с висши съюзници от руския Съвет за сигурност, преди да нареди чрез генералния щаб бойна глава да бъде съединена с носител и подготвена за евентуална заповед за изстрелване.
Тъй като Путин не би могъл да предвиди отговора на САЩ, цялото ядрено позициониране на Русия ще се промени: подводниците ще излязат в морето, ракетните сили ще бъдат приведени в пълна бойна готовност, а стратегическите бомбардировачи ще се виждат в базите, готови за незабавно излитане, пише Ройтерс.
Нарушава ли Путин споразуменията
След 1991 г. Съединените щати полагат големи усилия съветските ядрени оръжия, разположени на територията на Беларус, Украйна и Казахстан, да бъдат върнати в Русия, която наследи ядрения арсенал на разпадналия се Съветския съюз. След като това се случва в началото на 90-те години на ХХ век, Русия не е обявявала разполагането на ядрени оръжия извън границите си.
Договорът за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), подписан от Съветския съюз, гласи, че никоя ядрена сила не може да прехвърля ядрени оръжия или технологии на територията на неядрена сила, но допуска разполагането на такива извън границите на страната, ако те продължават да бъдат под контрола на ядрената сила. Такъв е случаят с ядрените оръжия на САЩ в Европа.
Guardian припомня, че Кремъл определя разполагането на американски ядрени оръжия на Стария континент като нарушение на ДНЯО и че в съвместното изявление на Путин и Си Дзинпин от срещата им през март в Москва се казва, че "всички държави, притежаващи ядрено оръжие, трябва да се въздържат от разполагането им в чужбина и да изтеглят разположените в чужбина ядрени оръжия".
В събота Путин изглежда промени мнението си. "Ние правим това, което те правят от десетилетия - разполагаме ги в някои съюзнически държави, подготвяме платформите за изстрелване и обучаваме екипажите им", каза руският президент в интервю за държавна телевизия.
Кога може да стане разполагането
Според последното изказване на Путин, тактическите ядрени оръжия ще могат да бъдат разположени в Беларус, след като съоръженията за съхранението им бъдат завършени - по негови думи - до 1 юли.
Ядрени експерти, цитирани от Гардиън, смятат подобни срокове за амбициозни и припомнят, че Русия работи по съоръжение за съхранение на ядрен арсенал в руския ексклав Калининград от над седем години и все още не е ясно дали има разположени ядрени бомби там.
Също така САЩ съобщиха в неделя, позовавайки се на доклад на независимия Институт за изследване на войната (ISW), че Русия не изглежда да планира да използва тези оръжия във войната в Украйна, дори да ги разположи в Беларус.
Към момента Русия съхранява тактическите си ядрени оръжия в специални складове на своя територия. Преместването на част от тях в Беларус би повишило залога в украинския конфликт, тъй като ще ги постави по-близо до руските самолети и ракети, които вече са в подкрепящата Кремъл държава, отбелязва Асошиейтед прес.
Путин каза, че президентът на Беларус Александър Лукашенко отдавна е поискал в страната му отново да има ядрени оръжия като противодействие на НАТО. Преди повече от година беларуският лидер организира референдум за промяна на конституцията, която да го позволи.
Това се случи на 27 февруари 2022 г., три дни след началото на руската инвазия в Украйна, като с референдума беше одобрена нова конституция, която отменя статута на страната на неядрена сила.
Беларус граничи с три държави членки на НАТО - Латвия, Литва и Полша. На 24 февруари Русия използва страната като плацдарм за изпращане на войски в съседна Украйна и в замяна Кремъл подпомогна съюзника си Лукашенко икономически и енергийно.
