Решението на Москва за драстично увеличаване на числеността на руската армия със 180 000 новобранци заплашва да увеличи значително бойния капацитет на Русия срещу украинската армия. Това е заплаха за успехите, които Киев постигна през последните няколко месеца.
На пръв поглед една сила от 1,5 млн. активни военнослужещи би трябвало да е в състояние да принуди украинците да отстъпят. Ситуацията обаче не е толкова проста. Новите войници ще трябва да бъдат обучени - процес, който за руските новобранци обикновено отнема до 12 месеца според редица доклади. При положение че програмата започва през декември, това означава, че по-голямата част от тези войски няма да бъдат готови за бойни действия до края на 2025 г. Ако приемем, че подобни усилия не надхвърлят възможностите за обучение на руската армия, новите войници ще трябва да бъдат снабдени и с оборудване - от комуникационни средства до взривни вещества, което често е дефицитно. Освен това новобранците ще бъдат отнети от гражданската работна сила, което несъмнено ще нанесе допълнителен удар върху икономиката и морала.
Фактът, че руснаците водят интензивни бойни действия в Украйна вече повече от две години и половина и все още се нуждаят от масирано набиране на войници, ще породи безпокойство във всички слоеве на обществото. Следователно този принудителен "данък" може да предизвика криза на доверието, дори ако реалното увеличаване на силите стане след година. Очевидно е, че руснаците разбират потенциалните щети за гражданския и военния морал. Те знаят също така, че евентуалната възвращаемост няма да се прояви скоро. Това повдига въпроса защо руснаците са избрали да обявят стъпка, която може да създаде вътрешно напрежение.
Готовността на Москва да изтърпи потенциални вътрешни проблеми вероятно се основава на надеждата, че увеличаването на силите ще сплаши външните врагове на Русия. САЩ се стремят към мирно споразумение, което би означавало да принудят Украйна да направи някои териториални отстъпки към Русия. НАТО вероятно ще се съгласи с такова споразумение. Украинците обаче са крайно колебливи, че Русия би се задоволила за дълго с подобна сделка. А като се имат предвид жертвите на Русия и развитието на войната, украинците виждат разумни шансове да продължат да блокират руския напредък. Запазването на настоящия курс е естествен избор за Украйна, стига САЩ да направят същото, което изглежда вероятно.
Предвид това руснаците трябва да променят стратегията си, която се основава на дългосрочен план за изтощаване на враговете. Русия трябва да направи нещо, което да наложи уреждане на въпроса при нейните условия, но да не предизвика прекомерен отговор от страна на САЩ. Мащабно увеличаване на числеността на руските сили може да бъде вариант, ако това убеди враговете на Москва да капитулират изцяло или частично. В противен случай по-голяма бойна сила може да принуди украинците да отстъпят. Най-малкото това би показало, че Русия е готова да ангажира огромен брой войски, за да принуди другата страна да приеме нейните условия.
Публичното обявяване на увеличаването на числеността на въоръжените сили може да предизвика безпокойство в Русия и да не се усети на бойното поле още една година. Но възможността то да принуди Украйна да направи отстъпки вероятно си заслужава риска. Решението също така предполага по-дълга война, която би си струвала цената за Русия, ако създаде повече безпокойство в Украйна. Войната отчасти е психологическа и самото съобщение на Русия може да окаже по-голям натиск върху Украйна за уреждане на края на войната, отколкото тихата кампания за набиране на войници и постепенната поява на тези войски на бойното поле.
Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс"
