За първи път от февруари насам руски, украински и американски преговарящи ще седнат на една маса. Във вторник и сряда в Абу Даби ще се проведат двудневни разговори за прекратяване на пълномащабната война в Украйна, която навлиза в петата си година. Сред основните теми ще бъдат гаранциите за сигурност - въпрос, по който позициите на страните остават коренно различни, съобщава „Индипендънт“.
Преговорите са поредният опит за намиране на решение след няколко предишни кръга разговори в началото на тази година, които не доведоха до видим напредък към прекратяване на най-опустошителния конфликт в Европа след Втората световна война.
Непосредственият фон за срещата е донякъде по-положителен. Миналия месец, благодарение на посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, беше постигнато локално едноседмично примирие в района на окупирания от Русия град Олешки в Южна Украйна. То позволи евакуацията на част от жителите и доставянето на хуманитарна помощ. Успоредно с това обаче по протежение на близо 1200-километровата фронтова линия продължават ожесточените боеве, а двете страни засилват далекобойните си удари с дронове и ракети.
Нидерландия: Европа е в „сива зона“ между война и мир, Русия може да атакува НАТО след войната в Украйна
Позициите на Москва и Киев по основните елементи на евентуално мирно споразумение остават коренно различни. Руският президент Владимир Путин настоява Украйна да изтегли войските си от четирите области, които Москва незаконно анексира в началото на войната, но и до днес не контролира напълно. Освен това Путин иска Киев да се откаже от стремежа си към членство в НАТО, да приеме строги ограничения за въоръжените си сили и да отмени ограниченията върху руския език и свързаната с Москва православна църква в страната.
Руският лидер настоява за всеобхватен мирен договор при тези условия и отхвърля идеята за общо прекратяване на огъня. Според него подобна пауза само би позволила на украинските войски да си починат и да попълнят оръжейните си запаси.
Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърля възможността страната му доброволно да отстъпи територии, които Русия не е успяла да превземе на бойното поле. Той настоява също, че ограниченията за украинската армия и за сътрудничеството със западните партньори са недопустими. Именно тези партньорства Киев възприема като ключова гаранция срещу евентуално ново руско нахлуване в бъдеще.
Според украинската позиция първата стъпка трябва да бъде незабавно прекратяване на огъня, а териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено на пряка среща между Путин и Зеленски.
И двете страни заявиха, че разговорите в Абу Даби ще се съсредоточат именно върху гаранциите за сигурност. Зеленски уточни, че Украйна и съюзниците ѝ обсъждат варианти, подобни на предвидения в член 5 от Северноатлантическия договор принцип, според който нападение срещу една държава членка се смята за нападение срещу всички.
В интервю, излъчено на 5 ноември, украинският президент формулира въпроса така: „Ако Русия започне отново - какво ще се случи? Кой какво ще направи, с какви средства и кога?“
Няколко европейски държави вече обмислят възможността да разположат свои военни в Украйна след евентуално постигане на мирно споразумение. Русия категорично отхвърля тази идея и предупреждава, че ще смята всеки европейски войник на украинска територия за легитимна цел.
Успоредно с това Москва настоява всяко бъдещо споразумение да включва и гаранции за собствената ѝ сигурност. Още преди началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Русия поиска НАТО да изтегли войските и оръжията си от държавите членки в Централна и Източна Европа. Очаква се тези искания отново да бъдат поставени на масата.
След среща в Белия дом с пратеника на Путин Кирил Дмитриев на 4 ноември президентът Доналд Тръмп обяви, че се подготвя „голямо, широко споразумение“ за европейската сигурност, без да даде подробности за съдържанието му.
„То ще бъде голямо и ще включва повече от Украйна - възможно е да обхване цяла Европа“, коментира Тръмп.
Киев категорично настоява европейските му съюзници да участват в преговорите, докато Москва е против подобно разширяване на формата.
„Никой няма да ги покани на масата за преговори“, заяви съветникът на Кремъл по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков. Той добави, че дори европейски представители да пристигнат в Абу Даби, няма да бъдат допуснати в залата.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче допусна, че европейците ще трябва да се включат на по-късен етап.
„След като дискусията засяга и бъдещата архитектура на сигурността в Европа, в един момент ще стане невъзможно без тях“, каза той.
На 27 октомври президентът на Финландия Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Путин. Това беше първият им пряк контакт с руския президент от началото на войната. Двамата уточниха, че разговарят в качеството си на северни съседи на Русия, а не от името на Европейския съюз. Песков коментира позицията им със сарказъм: „Съюзът не може дори да реши още кой е упълномощен да говори от негово име.“
Междувременно украинското ръководство продължава активните контакти с американската страна. На 4 ноември Зеленски съобщи в социалната мрежа X, че е разговарял в продължение на 90 минути с американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, който е зет на президента Тръмп.
По думите на украинския президент разговорите „трябва да вървят напред с пълна пара, за да приключи войната възможно най-бързо“.
Самият Къшнър очерта рамката, към която се придържа Вашингтон: „устойчиви механизми за сигурност, които да отговарят на опасенията на всички страни, да намалят риска от бъдещ конфликт и да създадат по-стабилна и предсказуема среда“.
Той припомни, че повече от 30 години „Европа и Русия се опитват да изградят устойчива рамка за сигурност“. Сред целите на разговорите Къшнър посочи „постоянни консултации по сигурността, надеждни канали за кризисна комуникация, повече военна прозрачност, реципрочни мерки за намаляване на риска от ескалация и дълготрайна рамка за европейска стабилност“.
Въпреки умерения тон от страна на САЩ, начело на руската делегация остава съветникът на Путин Владимир Медински - бивш министър на културата и автор на книги за предполагаеми западни заговори срещу Русия през вековете.
Именно Медински ръководеше руската делегация по време на първите преки преговори с Украйна в Истанбул през март 2022 г., както и в последвалите разговори. На преговорите през 2025 г., също в Истанбул, според медийни публикации той е заявил, че на Петър Велики са му били необходими 21 години, за да победи Швеция, и че Москва е готова да воюва „толкова, колкото е необходимо“.
Самият Путин не крие, че ако Киев не приеме условията му, Русия ще продължи военните действия със сила. През последните седмици Москва засили ударите срещу украинската електропреносна мрежа, особено на прага на зимата.
При атаките се използват балистични ракети и нови, по-бързи дронове с реактивни двигатели, което допълнително затруднява работата на украинската противовъздушна отбрана. Проблемът се задълбочава и от недостига на американски системи Patriot.
„Всяка електроцентрала в Украйна е повредена по един или друг начин от атаки“, заяви Зеленски миналата седмица. Той призова съюзниците на страната да осигурят генератори и да отделят средства за противовъздушна отбрана от собствените си запаси, за да помогнат на Украйна да преодолее зимата. |БГНЕС
