Четири години след подписването на договора от 2017 г. Република Северна Македония не направи необходимото за неговото изпълнение. Не дава гаранция за изпълнение на поетите ангажименти. Това каза президентът Румен Радев след продължилото близо шест часа заседание на КСНС. Правата на македонските българи трябва да бъдат равни с тези на останалите народи, посочени в конституцията на Северна Македония и това не може да бъде обект на преговори. Тема на разговорите беше ролята ни в процеса на стабилизиране и асоцииране на Албания и на Северна Македония. Заседанието се провеждат седмица преди планираното посещение на премиера Кирил Петков в Скопие. Становището на президента е, че България подкрепя евроинтеграцията на Северна Македония. Позицията, около която са се обединили всички на днешния КСНС обаче е, че началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС не трябва да се обвързва със срокове, „а с реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи“. Той приветства намеренията на българското правителство да бъде активизиран диалогът, но паралелно с това очаква да бъдат решени и всички отворени проблеми. Интегрирането на Западните Баркани в ЕС е стратегически интерес на България и съвпада с интересите на партньорите и съюзниците ни от ЕС и НАТО. Особено внимание бе обърнато на РСМ, чиито процес е в застой, бе записано в документа. И уточнено, че в продължение на 4 г. РСМ не дава гаранция за изпълнение на поетите в договора със София ангажименти. Напомня се за приетата през 2019 г. рамкова позиция на България, потвърдена с решението на 44-ото НС. Двата документа са водещи за позицията на страната ни. "Преди 30 г. България първа в света призна днешна Северна Македония като новосъздадена независима държава. България никога не е и не отрича правото на македонските гражданите да се самоопределят на база собственото си самосъзнание. Но държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите народи там, изрично записани в тяхната конституция", каза Радев. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи ескалира в последно време в открити публични атаки срещу граждани, декларирали българския си произход. Правата им са ключов елемент от Копенхагските критерии за членство в ЕС и не могат да бъдат предмет на преговори, категорично е записано в документа. Участниците в КСНС се обединиха около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия за възобновяване на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество във всички области на обществен интерес. От особено значение са проектите, осигуряващи транспортна, дигитална и енергийна свързаност с акцент Коридор номер 8. Това ще допринесе за преодоляване на застоя между двете държави и ще даде импулс за ускоряване на преговорния процес. Отбелязаха и постигнатото до момента в преговорния процес. Решаването на отворените политически процеси. Препотвърдиха готовността на Албания за започване на преговори.
Предложения:
Да изпълнява националната позиция спрямо изискванията на договора от 2017 г., рамковата позиция от 2019 г. и декларацията на 44 НС. Да се дава съгласие за начало на преговори след постигане на реални резултати. Да се работи за изпълнение на заложеното в договора от 2017 г. Да се подготви план за напредък в двустранните отношения. Да се предложи на Скопие създаване на работни групи според областите на Договора за добросъседство. Да се предприемат мерки за изграждане на Коридор №8 като магистрала, жп линия, енергийна и дигитална свързаност съвместно с РСМ и Албания. Да се предложи на македонския парламент структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство.
