Юлиана Ръжгева
Иван Бутовски
Юлиана Ръжгева е една от най-страшните жени в по-новата българска история. Тя е надзирателка в лагерите в Белене и Ловеч. Лагерници описват методите й като садистични. Но и нейният земен път приключва трагично. Юлияна се обесва в банята си през 2005 г.
Юлияна Павлова Ръжгева е родена през 1939 г. в Белене. Отначало, едва двайсетгодишна, е назначена за надзирателка в лагера на остров Персин. През 1959 г. като старши надзирател е командирована заедно с началниците си Петър Гогов и Николай Газдов в новосъздадения лагер в Ловеч, а впоследствие е преместена с женското отделение в Скравена. Въпреки крехката си възраст и факта, че на външност била красива, синеока, руса, лагеристи - както жени, така и мъже - свидетелстват, че тя е озлобен и садистичен професионален убиец и безмилостен мъчител. „Макар че отговаряше за жените, Юлия Ръжгева също ме е пребивала. Викаше: „Мръсник! Враг! Жив няма да излезнеш от тука!" Вечерно време участваше в боя и на мъжете, които не са изкарали нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален убиец и изпитваше зверско садистично удоволствие. Убила е лично поне 40 души", разказа бившият лагерист Никола Дафинов.
Ръжгева заема централно място и в спомените на основния свидетел по делото за лагерите - убитата Надя Дункин, бивша актриса в Пловдивския театър. „През 1960 г. бях арестувана и заведена, без да знам по каква причина, в лагера в Ловеч, разказва приживе Надя. - Пътувахме заедно с една жена, която също беше изпратена. При пристигането ни в самия лагер за добре дошли ни посрещна циганинът Шахо с бич в ръката. Нанесе ми страхотен побой. Аз само си закривах очите, за да не попадне ударът в тях и да не ослепея. Припаднах. След това другата жена беше бита по същия начин. След като се задоволи от нанесения побой, циганинът каза: „Тук ще стоите и тук ще чакате да се приберат другите!" Стояхме 5-6 часа. По едно време се зададе „сивата рота", така я наричахме - „ротата на смъртта" - ранени, осакатени, в бинтове, с подути лица от зъбобол, защото е липсвала медицинска помощ. Вечерта на проверката при мен се яви една милиционерка, тъй наречената Юлка. „Ти ли си артистката?", попита ме. „Да!" „Помниш ли в Пловдив как се държеше високомерно, че играеше хубави роли, а аз бях едно нищожество?" Аз се изненадах от тези въпроси и казах: „Не ви познавам!" „А, така ли, не ме познаваш?!" И започна жесток бой, пак 20 бича."
Според свидетелствата на оцелелите любим метод за убиване бил да вкара тояга през устата на жертвите, докато им изскочат червата през задника. Как е била убита Дина Георгиева Кангалова-Пицина от Велинград, разказват пред съда през 1990 година две свидетелки. Разказът е страшен. Райна Георгиева: „Веднъж направо на кариерата докараха една едра хубава жена. Надзирателката извика Гогов и му каза, че симулира и не иска да работи. Тогава Гогов извади от джоба си едно писмо, прочете го и го даде на надзирателката. Всички, които бяхме наблизо, чухме: „Тази да се ликвидира." Надзирателката слезе с новата лагеристка и един надзирател от мъжете в едно по-усамотено място на кариерата и започнаха да я бият." Христина Събева: „Тя бе пребита от Юлия. Освен че я би с тояга, мушкаше я в очите, във влагалището, скачаше отгоре й."
Райна Георгиева: „Видях, че надзирателката взе една тояга като точилка. След това я вкара в устата и започна да натиска. Видях изпод скъсаните дрехи как точилката излезе от тялото на жената заедно с червата. Беше мъртва, с широко отворени уста и очи. След това сложиха трупа в чувал." Христина Събева: „И го откараха с молотовката заедно с други трупове."
Въпреки показанията на оцелелите на делото Ръжгева отрича всички обвинения. В съда по времето на процеса за лагерите Юлияна Ръжгева спокойно заявява: „Не съм убивала никого. Как ще убивам и ще спя спокойно! Когато лагеристките не изпълняваха нормите, биех ги с пръчка, но не голяма. Горанов ми нареждаше да ги бия. Казваше, че така е разпоредил Гогов и че това са указанията на Мирчо Спасов." Освен това през цялото време, докато трае следствието, бившата надзирателка разиграва сценки, като се прави на психически болна и не отговаря адекватно на въпросите на обвинението. По спомени на свидетели на процеса е водена и за освидетелстване в болницата на Четвърти километър. С психическата нестабилност се обяснява и фактът, че след като е твърдяла, че е невинна, е извикала: „Пак ще извадя сопата, ако Партията ми нареди!"
Дълго време се разпространяват различни слухове за кончината на известната мъчителка. Според някои Ръжгева е умряла от естествена смърт. Други твърдяха, че се е самоубила по време на снимките на документалния филм „Проблемът с комарите и други истории". В част от сцените на филма са и последните заснети кадри с надзирателката. С цел изясняване на истината по този въпрос потърсихме единствената й дъщеря - Пенка, която странно защо в Белене е по-известна като Нушка. Явно „синдромът" с двойните имена е засегнал и нея, тъй като според справка в имотния регистър в ново време майка й също не се води Ръжгева, а Юлияна Павлова Андреева. Докато беше жив в демократично време, нейният колега Николай Газдов също фигурираше като Николай Станев.
Дъщерята Пенка започва кариерата си като възпитател в общежитията на Техникума по ядрена енергетика „Мария Кюри", а в момента работи като преподавател по история и цивилизация в СОУ „Димчо Дебелянов" в Белене. „Не искам да се връщам към този тежък период, много се изтормозихме. Нищо няма да ви кажа, освен че много хора направиха кариера на неин гръб и за нейна сметка. Не искам да визирам конкретни имена, но някои се издигнаха благодарение на нея, казва дъщерята Пенка Цолова, видимо разстроена от появата на журналисти. - Невинна беше и до последно се считаше за такава. Адвокат Рени Цанова, когато я питах, също ми казваше: „Бъди спокойна, ако майка ти беше виновна, никога нямаше да поема защитата." Въпреки че преподава история, тя не желае да коментира нищо нито за лагерите, нито за смъртта на майка си. „Майка ми почина. Няма да ви кажа нищо повече и не искам никой да бърка в раната ми. Нося болката от това време в сърцето си", отговаря тя, визирайки процеса за лагерите. „Не вярвайте на разказите на лагеристи, защото навремето там е имало всякакви хора... Знаете ли какви ги е имало?!", опитва се да изглежда убедителна Цолова. „Вярно е, че се познаваме със сина на Николай Газдов. И Борис пострада много, влачихме се двамата по съда", допълни още тя.
Съвсем различно е мнението дори на близки и познати на семейството на надзирателката в Белене. „Познавам се от години с Пенка Цолова, а чрез нея и с майка й. Нормално е като дъщеря да я защитава. Самата Юлия, докато съм бил в тях и в редките случаи, когато е ставало на въпрос за времето, когато е била надзирател, ми е казвала: „Нали не вярваш на всичките тези гадости, които се говорят за работата ми в лагерите?!" Но когато идваха на възпоминание в Белене, много от бившите лагеристки са ми разказвали за извращенията, които е правила, за побоищата и как е вкарвала дървета в половите им органи и затова не вярвам в невинността ", разказва Карло Шанколов-Конци от Белене, който е бил чест гост в дома на Ръжгева. „Когато Юлия се върна от сливенския затвор, вече си личеше, че не е добре. Беше много изтормозена. Предполагам, че се е измъчила много, за да запази някои от бившите си началници. Някои от тях като Николай Газдов и началника на лагера в Белене полковник Томов, бащата на журналиста Тома Томов, бяха още живи. Явно в затвора получи и паркинсон, защото, когато си дойде, вече се забелязваха леки тикове. През 2005 г. преметна едно въже през вратата на банята и се обеси", допълни той.
„В СДС съм от основаването, а и досега съм член на ръководството на ДСБ в града. Като близък с дъщеря й, тъй като Пенка беше активист на ДСБ, съм ходил много пъти у тях, докато Ръжгева беше жива. Пенка е умна, учителка е, и знае, че майка й са я манипулирали. В интерес на истината и майка й никога не се е бъркала в политическите възгледи, напротив, никога не е говорила против опозицията", допълва той. „Израсъл съм близо до входа на лагера в Белене и помня всичките надзиратели. Помня и как караха лагеристите. Влакът нарочно спираше малко преди града. Навързани в колони и въпреки че бяха облечени мизерно, си личеше, че са интелигентни хора, а не престъпници и хулигани, както казваха. Бях малък, но си спомням и Юлка като млада. Беше толкова красива, че ако тогава имаше конкурс за „Мис България", със сигурност щеше да спечели първото място", спомня си Шанколов. Според него Ръжгева е била напълно вменяема до смъртта си. „Чувал съм, че е била освидетелствана. Не съм специалист и не знам какви са били докторите, които са писали диагнозата, но не съм забелязал да има психически проблеми. Колкото пъти съм ходил у тях, винаги е била адекватна. Може би не съм уцелил момента, когато не е била в ред", усмихва се Шанколов.
На приключеното по давност дело за лагерите Ръжгева е обвинена само за две убийства. Може би като възмездие от съдбата Газдов и Ръжгева престояват без присъда в следствения арест до лятото на 1995 г. общо три години. Точно толкова, колкото е съществувал и адът край Ловеч - ужасяваща страница от историята на България.
