Роден в България, израснал в София и Владая, живял в Германия, Канада, Ню Йорк, Латинска Америка, Япония… Днес се е установил трайно в Ню Йорк, Словения и Владая. От всички страни обича най-много България. Ще запитате, защо тогава носи американско име? Нищо подобно, името му е повече от българско. Riv е съкращение на Радослав Иванов – рожденото му име, така подписва картините си, а за фамилията му Bulgari е повече от ясно.
„Аз съм роден като Радослав Иванов в София, България. От малък съм израсъл и станах художник фактически, защото баща ми беше художник. Не си играех с колички и не карах колела, а през цялото време рисувах и така изучих всички техники в областта на изобразителното изкуство – графика, стенопис, дърворезба, живопис. По-късно завърших академия, преди това – гимназия.
И общо заедно през целия ми живот и досега ме вълнува изобразителното изкуство, триизмерната форма, начинът на изказ и
начинът да се изкажеш чрез изкуство
независимо в каква форма – дали е изобразително, театрално, дали ще е филм, дали ще е анимация.
И така, животът ми е доста пъстър. Не знам как са другите хора, но съм живял дълги години на различни места, в различни държави. Сблъсквал съм се с различни неща, но през целия ми живот водещото е било целта ми да живея и да правя изкуство. И така от малък изкуството ме заведе в Германия. По-късно живях в Канада, Америка, Перу, Мексико, Япония. И през годините съм се връщал винаги на мястото, на
което съм роден и обичам – това е България
В момента организирам изложби в Италия, имам ателие в Словения. И общо взето, експериментирам в различни техники, стилове“, разказва Радослав.
„Разбира се, като всеки един художник съм имал моите стилове. В началото, като по-малък се занимавах с графика, след това минах през живопис. Обектите бяха натюрморт, след това започнах да правя фигуративни композиции, започнах да експериментирам с преходите, с маслени бои. И в момента вече се връщам в по-експериментално и по-експресивно рисуване. Разбира се, аз мога да рисувам във всякакви стилове, намерил съм си моя стил. Имам няколко направления, в които работя в момента, има неща, които ме вълнуват“, допълва Радослав.
Ню Йорк повлия на моето творчество
И както казах, през годините съм експериментирал с различни стилове в изобразителното изкуство и повлиянието ми е от различни места, в които съм живял.
Мястото, където съм живял най-много през моя живот, това е Ню Йорк и съответно средата малко или много е оказала влияние, където живееш, където работиш. В Ню Йорк търсих начин, чрез който да съм независим художник, и направих компания за недвижими имоти. Същевременно комбинирах финансовите и бизнес начинанията ми с подпомагане на местните артисти, най-вече музиканти. Това също ми осигури един постоянен доход, с който да си позволя да мога да рисувам. И не само да рисувам, но и да правя различни проекти, да пътувам по света, да събирам впечатления, да ги пресъздавам на платна, както примерно това.
Животът ми винаги е бил позитивен, както в тази картина – всичко е много цветно. Това е индиректно. Директно не може да видите Ню Йорк тук, но то е повлияло начина ми на живота в Ню Йорк и това какво съм правил там. Тук наоколо също има и други картини. Това е един период, в който експериментирам с много цветове и с много преходи, за разлика от някои по-нови неща, където изказът е по-графичен, по-стилизиран.
Също така експериментирам не само с една визуална еднообразност – аз вкарвам различни образи. Както например тези нови картини. Това е ухажване на извънземни. Това е хърватското ми куче. Това е един разговор на нещо пак несъществуващо. Това е една история от Амстердам. Тук съм се върнал в тези неща и към детските ми рисунки.
Така че това е един свят, който е безкраен. Човек трябва да го манипулира за себе си, да реши в коя посока да тръгне. Аз по принцип съм по-бърз човек. Реализирам нещата бързо и понякога това ми пречи, защото днеска мога да рисувам така, утре да видя нещо и да ме развълнува и да искам да рисувам по друг начин. Затова си налагам едно постоянство, една дисциплина, да мога поне да направя една серия за известен период и тогава да продължа. За съжаление, нещата бързо минават в живота и човек трябва да хване есенцията на нещата, да обърне внимание на най-важните неща, а не просто да рисува по един и същия начин. За мен, когато няма нещо, което да те провокира, то не може да е повод на мое изкуство. Аз мога да изкажа едно нещо с една картина, мога да го направя и със 100 картини. Обаче в момента, в който започна да рисувам 10 картини по един и същи начин, аз вече губя интерес, защото постоянно се провокирам и себе си. Искам да създавам различни неща и да провокирам и зрителя съответно.
Философията на една картина
Сега ще направим един експеримент, просто ще направим нещо такова, върху което се базираме, на моята рисунка.
Какво става тук? Това ми прилича на едно човече, примерно. Това са му зъбите, това ще му е косата тук, това ще му е ръката. Това ще е много щастливо човече. Това ще са му краката и съответно тук се получава и другата ръка. Може да има и пъп. И по този начин се прави една рисунка.
Тук сега вече навлизаме в детското. Разбира се, може да се отиде и към реализма, ако решим. Това е хубаво да се кръстосат тези линии, може би да се сложи и хоризонт, за да може да седи по-убедително. И разбира се, задължително, когато има едно весело детенце, хубаво е да има слънце. Ето го и слънцето, където ще го сложим. На слънцето има изригвания, затова трябва да сложим малко. Както е слънце, в момента то става цветенце. И така едно детенце държи цветенце.
Но може, разбира се, това да го продължим до една безкрайност. Разбира се, може да си играем с линиите, може да направим това да е подчертано, може да обобщаваме неща, може тук също да подчертаваме неща и така може да стане една безкрайна плетеница, с която да се играем до безкрай. Също така едно нещо ти може да го сътвориш и да го унищожиш. И това е един безкраен, както в живота има едно начало, едно преминаване и един завършек. Така е и при нас. Така е всичко. И така всички сме зависими от тези неща и няма как да избягаме от тях. Тук може да сложим една крива ограда. И така всичко става до безкрайност интересно.
Разбира се, аз мога да показвам някакви рисунки, за които съм отделил време, за да станат по-добри. Особено хората напоследък харесват да гледат рисунки, които са с обем. Двуизмерното е много по-сложно и по-трудно за възприемане по принцип.
