Учените и до днес спорят кой е изобретателят на велосипеда. Някои смятат, че това е Леонардо да Винчи заради негов чертеж на превозно средство с две колела и педали от 1493 г. Според други е възможно това да е ученикът му Джакомо Капроти. Трети твърдят, че колелото е плод на въображението на немския майстор на карети Микаел Каслер. Първият патентован велосипед обаче е дело на германеца Карл фон Драйе. Годината е 1818-а. Преди думата „велосипед“ да стане популярна (идваща от френската дума bicyclette), велосипедите обикновено се наричат velocipedes. Велосипедът е първото механично индивидуално превозно средство. След шевната машина той е

вторият технически продукт в серийно производство

За първи път е пуснат през 1817 г. в Манхайм и 1818 г. в Париж. За първи път с педали колелото се сдобива през 1861 г. Дотогава каращите го се придвижват с тласъци. Веригата пък се появява през 1870 г. През 1905 г. са измислени ръчните спирачки. Първият търговски продаван велосипед Boneshaker тежи 80 кг, когато се появи за продажба през 1868 г. в Париж. Моделът „Роувър“ на Джон Кемп Старли от 1885 г. се смята за първия съвременен велосипед. Първият български велосипед, наречен „паяк“, е конструиран през 1880 г. от Гено Стоянов-Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора. 90-те години на XIX век са наречени Златната епоха на велосипеда, защото се правят много нововъведения при този тип транспорт. Тогава се появяват и първите алуминиеви колела. Най-популярният и най-стар велисипеден международен пробег е 1200-километровият „Париж–Брест–Париж“, проведен за първи път през 1891 г., посочва Wikipedia. Най-престижното велосипедно състезание е Тур дьо Франс, което се провежда от 1903 г. насам. Най-бързата измерена скорост на шофиране на велосипед на равна повърхност е 133,75 км/ч. Днес по света има над един милиард велосипеда, което ги прави

най-масово разпространеното транспортно средство

Ето и някои интересни факти за велосипеда:

  • Всяка година се произвеждат над 100 милиона колела.
  • Седем от осем души в Холандия, които са на възраст над 15 години, имат велосипед.
  • Над 90% от всички велосипедни пътувания са по-къси от 15 километра.
  • Разходите за поддръжка на велосипед за 1 година са с 20 пъти по-ниски от тези за кола.
  • Едно паркомясто за автомобили може да побере между 6 и 20 велосипеда.
  • Енергията и ресурсите, които се използват за създаването на една-единствена кола, могат да се използват за създаване на до 100 велосипеда.

Велосипедът с класическа конструкция се състои от рама (рамка), към която е закрепена шарнирно вилката с кормилото и предното колело, задно колело, седло, педали, верига и спирачки. Допълнително колелото може да има амортисьори, багажник, фар, звукови сигнали и други. Като правило велосипедът има две колела с еднакъв размер (диаметър). Всяко от тях се състои от гума, джанта (капла), спици и главина. В България джантите понякога са наричани и шини. Изработват се от различни видове алуминиеви сплави или стомана. Колелата на велосипеда могат да са с различен диаметър, като най-често срещаните са 26 и 28 цола/инча. Броят спици също е различен и може да е 24, 28, 32 или 36 спици, като те могат да са елипсовидни, плоски, обикновени или удебелени. Спиците

се изработват от стомана или алуминий

и се захващат за каплата посредством нипели. Джантата се свързва с главината посредством спиците. От качествата на главината зависят и динамичните показатели на велосипеда. В нея се намират лагерите, с помощта на които въртенето около оста се осъществява с минимално триене. Различните видове главини използват различни лагери – търкалящи лагери или капсуловани лагери – сачмени и ролкови. Фланец се нарича частта от главината, където са разположени отворите за спиците. Важно е той да е от материал с висока твърдост, за да не се износва лесно. Главината се изработва предимно от алуминий, но могат да се използват и други материали, като една от целите е да се намали т. нар. мъртво тегло. Гумата е частта от колелото, която е в контакт с асфалта и нейното качество е от съществено значение. Гумите са външни и вътрешни. Външната защитна гума може да е гладка, полугладка или грайферна, като последната е за предпочитане. Гумите се помпат със специална помпа за велосипед, като повечето велосипеди имат определено за нея място.