„Защо ми дойде това на главата“, е първият въпрос, който си задаваме в момента, в който ни диагностицират с животозастрашаваща болест. Следва чувство на вина, паника и безпомощност. В тази статия ще се опитам да провокирам вашия вътрешен диалог по повод вината вследствие раковата диагноза. Чувството на вина се проявява като обвинение към себе си за небрежност и нехайност по отношение на здравето ни. Впоследствие се наблюдава съжаление, самобичуване и безпощадни самооскърбления. Ситуацията се превръща в нетърпимо психическо страдание и тормоз - точно това, от което нямаме нужда в този момент. Вината ни разчепква отвътре с въпроси, предположения, условности и всички останали тежки и огорчителни мисли и чувства към нашата персона. Разбира се, че бихме могли да забележим симптомите преди време и да отидем на доктор незабавно. Всички сме чували, че ако болестта се открие достатъчно рано, може и да се забави или дори да се получи обрат в процеса на развитието й. Това, което повечето хора не разбират, е, че зараждането и развитието на тази болест е
извън нашия контрол
В няколко от предишните си статии съм споменавала за това, че както хора, които водят нездравословен начин на живот, така и хора, които следват неотклонно законите за здраве и дълголетие, се разболяват от рак и други трудно лечими болести. Това е една неразгадана мистерия, с която много от нас ще се сблъскат в този живот. Благодатта от осъзнаването на безпочвеността на чувството на вина е като манна небесна, която постепенно ни помага да излезем от това депресивно състояние. Този процес ни помага евентуално да се отърсим от виновност и прегрешение. За яснота ще разгледаме един пример, който ми е много близък до сърцето и пресен в мислите. Близък мой човек беше диагностициран с рак на бъбреците. Бъбреците се занимават с прочистването на кръвта от отпадъчни материали и замърсители, т.е. те са органи, работещи с огромна прецизност, проницателност и мярка за равновесие и перфектно балансиране на различни флуиди в тялото ни. Те снабдяват тялото ни с пречистен и обогатен материал, който доставя енергия и хранителни вещества на други органи. Те са като жената в семейството, майката, бабата, дъщерята, сестрата. Тези, които поемат всеки психически и физически товар на ежедневието, без да задават въпроси и без да осъждат никого. Чувството на вина идва и от факта, че диагнозата за рак на болния е диагноза за
негативна промяна в живота на семейството
на диагностицирания и той го знае много добре. Този член на семейството, който до момента е бил стълбът на семейният просперитет, може изведнъж да се превърне в най-уязвимия член на семейството. Това сериозно променя динамиката между всички в семейството. Както бъбреците извеждат голяма част от отпадъците на тялото ни под формата на урина, така и вината трябва да напусне тялото ни като отпадъчен материал, породен от мисли в неправилна посока. Бъбреците символизират процеса на очистване и в същото време запазване и обогатяване на идентичността ни, любовта към себе си и човешката ни гордост. Те не функционират оптимално в среда на вина, гняв и страх. Аз съм склонна да мисля, че почитта към собствената ни личност и осъзнаването на факта, че ние нямаме абсолютен контрол върху здравето си, допринасят за облекчението от болестта. Този одухотворителен процес на мисълта в много случаи води до цялостно физическо отпускане на тялото и последващо намаляване на физиологичния стрес върху него. Това чувство на вина ще се промени с времето и ще се трансформира в процес на съчувствие и милостивост към собственото ни тяло. Колкото повече разговаряме с близки до нас хора и специалисти, толкова по-добре ще разберем болестта, и така ще се доближим до причините, поради които е възникнала в нашия конкретен случай. Интензивната
комуникация с позитивни и енергични хора
ще ни обнадежди и повиши нашите енергийни нива. Изразяването на чувствата ни чрез танц, рисуване и актьорство са незаменими начини за справяне с вината, гнева и безсилието.
