Първобитните хора не са точно онези маймуноподобни същества, които стотици хиляди години едва преживявали, сгушени край огън в пещерите и които си представяме първо, когато мислим за най-старите си предшественици. Животът им обаче е бил тежък и много от детайлите за него не са широко известни. Ето някои любопитни неща за тях.
Африкански произход?
Повечето учени са съгласни със заключението, че нашите предци произхождат от Африка. Теорията предполага, че те са напуснали континента и са мигрирали към Европа и Азия. В този процес те са изтласкали по-ранни човешки видове, като Homo erectus. Предполага се, че миграцията се е състояла преди около 80,000 години, като вече изчезналият Homo erectus е поел по същия маршрут преди около един милион години. Явно и те са имали същата идея.
Готвенето променя човешката анатомия
Първите хора са започнали да готвят храна на контролирани огньове преди около 790, 000 години, което е довело до това, че са консумирали много по-малко бактерии, отколкото ако я ядат сурова. Това променя анатомията на ранните хора, което води до по-къси храносмилателни пътища, тъй като е имало по-малка нужда от обработка на храната. Готвенето на месо на огън също води до това, че хората получават повече енергия от месото, което пък води до по-високи тела и по-големи мозъци. Хората щяха да изглеждат много по-различно, ако никога не бяха открили магията на готвенето на храна.
Размерът на мозъка на днешните хора е около три пъти по-голям
В хода на човешката еволюция размерът на човешкия мозък се е утроил, което е основната причина да оцелеем като вид. Размерът на мозъка ни обаче не само ни позволи да оцелеем, но и да процъфтяваме, превръщайки се в доминиращия вид на Земята. Интересното е, че учените все още не са напълно сигурни защо сме развили толкова големи мозъци. Някои смятат, че това е резултат от изменението на климата или нуждата ни да оценяваме нови местоположения и непознат терен.
Първобитните са имали много малко генетично разнообразие
Хората са един от видовете с най-малко генетично разнообразие, най-вероятно защото сме се развили от малка група ранни хора, живели в Източна Африка.
Учените измерват генетичното разнообразие с това, което е известно като „ефективен размер на популацията“. Ефективният размер на популацията е колко хора ще ви трябват, за да възпроизведете генетичното разнообразие на цялата ни популация. За хората това са само около 15,000, което е нищожно число в сравнение с нашето население от над 7 милиарда. От друга страна, видове като мишки имат ефективен размер на популацията от около 733, 000.
Човешкият вид е бил пред пълно измиране поне веднъж
Преди около 80,000 години е имало значителен спад в човешката популация. Учените все още не са напълно сигурни какво се е случило, но знаят, че нещо определено е станало. Някои теоретизират, че е имало масивно вулканично изригване, което е изпълнило небето с пепел, блокирайки слънцето.
Те вярват, че частиците пепел са блокирали слънчевата топлина в продължение на много години, което е довело до ниски температури, които сериозно са засегнали човешкия живот и растежа на населението през това време на Земята.
Ракът е представлявал проблем и за тях
Интересното е, че рак на костите е открит в няколко останки от ранния човешки вид Homo Kanamensis. Едни от останките са открити в Кения от водещия палеоантрополог Луис Лики, който с изненада открива бучка – остатък от тумор на челюстта. Това откритие доказа, че макар повечето хора да приемат, че ракът е по-скоро съвременна болест, възникнала след като човечеството се е цивилизовало, това със сигурност не е така. Той е засягал хората от много по-дълго време.
Сините очи са били рядкост
Най-старото доказателство, че някой има сини очи, датира от преди около 7,000 до 8,000 години. Доказателствата бяха открити в Северозападна Испания и принадлежали на човек с тъмен тен, подобен на африканците от Субсахарска Африка. Днес сините очи все още се смятат за по-рядко срещани от другите цветове на очите, но са дори по-редки, отколкото повечето хора си мислят.
Проучванията показват, че е възможно всички хора със сини очи днес да имат един общ прародител. Характеристиката на сините очи вероятно е оцеляла, защото ранните хора са ги намирали за привлекателни, което е улеснило размножаването им.
Жените са били изключително силни
Не трябва да е изненада, че жените по времето на ранния Хомо сапиенс са описани като физически здрави – като някои професионални спортисти днес. Това е така, защото те не са били освободени от много от трудоемките задачи, необходими, за да останат живи, като са вършили същото количество неща като мъжете, ако не и повече, като се има предвид раждането на деца. Според проучване на Science Advances останките на жени, намерени от преди около 7,000 години, показват, че те биха били толкова силни, колкото днешните „полуелитни гребци“.
