Агенцията за българите в чужбина работи с всеки, който работи за България. Има подготвен проект за правилник за дейността на Консултативния съвет за български произход и се чака внасянето му за разглеждане в Министерски съвет. Има асинхрон в законодателната уредба на България, което доведе до проблеми по време на тазгодишната кандидат-студентска кампания за нашите сънародници, които се обучават по силата на Постановление №103/1993 г. Това поражда необходимостта от функциониращо Народно събрание, което да урегулира нормативната база в страната и да се изчистят съществуващите проблеми. Това заяви в интервю за БГНЕС директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова. Положителната новина по въпроса за Консултативния съвет за български произход е, че най-накрая започна работата по създаването му. За съжаление, от месец март 2021 година, откакто е приет Законът за българското гражданство, който предвижда създаването на този Консултативен съвет, той все още не е конституиран. Има подготвен проект за правилник за дейността му и наредба за функциониране на електронната система, в която да се събират данните за този съвет. Тези документи са разпратени до заинтересованите институции, събрани са техните мнения и коментари, обработени са и от месец юли съвместно с МВнР събрахме две работни групи, където да доизчистим мненията и въпросите. В момента е подготвено всичко за внасяне за разглеждане в Министерски съвет.

Този Консултативен съвет се чака от много хора и от много институции.

Той е създаден като орган, който да дава становище за отсъствието или наличието на български произход в случай, когато лицето не може да представи документ, в който това е записано изрично. Проблемът, който доведе и до тези негативни последици за Агенцията за българите в чужбина, е, че не във всички държави лице от български произход има откъде да извади такъв документ. В този смисъл създаването на Консултативния съвет е добро решение, тъй като в него ще участват и представители на академичната общност – нашите учени, които десетилетия работят по тези въпроси. Те могат на базата на различни критерии като място, именна система и др. да изкажат своето становище дали, според тях, лицето има български произход. Благодарение на човешкия подход, на компетентността на служителите в агенцията беше намерено решение на проблема с документите за български произход на нашите сънародници, които кандидатстват във висши учебни заведения в България, подчерта Манджукова в отговор на въпрос на БГНЕС относно възникналите по време на кандидат-студентската кампания проблеми. Основният проблем, както обясни директорът на агенцията, е съществуващият асинхрон в законодателната уредба. Едни са изискванията, съгласно които се установява български произход в новия закон за българско гражданство с приетите поправки; на базата на други документи се определя български произход за нуждите на Закона за чужденците в Република България; трети са критериите за ПМС №103/1993 г. В Министерството на правосъдието по Закона за българското гражданство е необходим документ и то си ги разглежда само. По ЗЧРБ за служба „Миграция“ е необходимо удостоверение от Агенцията за българите в чужбина, което се издава пак на базата на документ.

А в Постановление № 103 е останала старата уредба.

Останала е възможността българския произход да се доказва с удостоверение от българска организация. „Това беше много сериозен казус, пред който бяхме изправени“, признава директорът на агенцията. В крайна сметка е взето решение да се спазят изискванията на постановлението и Агенцията е удовлетворила исканията на нашите сънародници да докажат своя произход със съответното удостоверение. „Направихме го, защото в противен случай трябваше да продължим да понасяме негативи. Ако вашето дете е решило, че иска да учи в България и е направило всичко необходимо, което се е изисквало до предходната година, а сега изведнъж му казваме, че законодателството се е променило и тези документи вече не са валидни, това дете ще бъде обидено, защото иска да учи в България, събрало е всичко, което е било необходимо, но... междувременно законодателството се е променило. Затова одобрихме всички тези молби в системата на Министерството на образованието. Но когато тези младежи бъдат приети във ВУЗ и когато отидат в съответната служба „Миграция“, за да си извадят документ за дългосрочно пребиваване. Оттам ги изпратят при нас за удостоверение за български произход, ние вече няма да можем да им го издадем, защото тук вече влиза в действие Законът за чужденците в Република България“, обясни г-жа Манджукова. Това не означава, че

тези хора няма да могат да пребивават дългосрочно

в България, а просто ще трябва да платят по-висока такса. Всички институции в България, които имат отношение към темата, са наясно, че тази нормативна уредба трябва час по-скоро да се промени. Но за да се случи това, трябва да има действащ парламент. По темата за българските дружества в Западните Балкани и съществуващото разделение между тях Манджукова сподели, че той, за съжаление, не е характерен само за Западните Балкани - той съществува навсякъде. „През 2006 г. бях в Чикаго и ми беше много интересно как функционира най-голямата българска общност отвъд океана. Тогава формулирах за себе си отговора на въпроса за разделението: Те са прекалено много, за да бъдат единни, но и достатъчно много, за да не бъде това проблем.“ „След 30 години работа с българите в чужбина разбирам, че това не е възможно“, каза още директорът на агенцията.

Винаги ще има такива разделения и то по различни причини.

Преди години по време на едно събиране на българските дружества в малко градче в Западните Балкани станало ясно, че всички организации се борят за едно и също. Правят едно и също, но не го правят заедно, защото не може да решат „кой да води бащина дружина“. Друг характерен момент за работата на дружествата в страните от Западните Балкани е призракът на УДБА (тайните служби на бивша Югославия – бел. ред.), който тегнеше. „И когато някой не ни харесваше, казвахме, че той има връзка с лошите хора.“ „Години по-късно виждам, че са се сменили хората, но процесите са останали“, констатира Манджукова. За Агенцията за българите в чужбина линията на поведение е била да работи с всеки. Стига той да работи за България, т.е дейността му да не злепоставя България. Работейки за децата в твоя град, за българското училище, развивайки културата на местна почва, ти всъщност работиш за България. Защото ти правиш възможното тези хора да не губят връзка с България. Ако една организация работи по този начин, ако тази организация не злепоставя България с действията си, с образа, който има на територията на своята страна, агенцията ще работи с нея. Агенцията за българите в чужбина трябва да работи с всички, с изключение на онези, които подронват авторитета на България в своята страна, категорична е Манджукова.

Работата в държавите от Западните Балкани е много

и агенцията разчита изключително много на съдействието от страна на Министерството на външните работи, от което е част. На дневен ред е Албания и предстоящото преброяване на населението. Там предстои много работа и е от изключителна полза, че контактите със старите организации са се съхранили, както и че има много млади хора – възпитаници на България, които вляха нови сили и нова енергия в дружествата там. „Едно от първите неща, които планираме, е среща с българските организации в Албания. И програма за целенасочена работа там, които да стимулират нашите сънародници там, които да почувстват, че е имало смисъл да се борим за признаване на българско национално малцинство“, сподели още г-жа Манджукова. Тя подчерта задоволството си от отдадеността на служителите на българското посолство в Тирана по темата за работата с българите там. На 13 ноември в Сърбия предстоят избори за Национален съвет на националните малцинства. Нашите сънародници там се опасяват, че българите няма да бъдат представени в този съвет, тъй като кандидатури не се обсъждат. Освен това съществуват и сериозни екологични проблеми, които създават допълнителни притеснения на все по-обезлюдяващите се райони. Темата с екологията беше обсъдена на последното заседание на Комисията за политиките за българите в чужбина при предишния парламент и бяха набелязани поредица от стъпки, които са извън прерогативите на агенцията. „Опасявам се, че този въпрос не претърпя развитие, тъй като вниманието беше превключено към предстоящите избори“, каза директорът на агенцията.

Предстоят скорошни срещи и с българите от Западните покрайнини.

Там въпросът с намесата на България е много деликатен. Работата трябва да бъде в посока самите българси дружества да поискат да изпратят такива представители в Националния съвет. Те трябва да удовлетворяват и изискванията на местното законодателство, но и тяхната работа там да бъде от реална полза за българското малцинство в Сърбия. В разговора беше обсъден и въпросът относно случащото се в момента с нашите сънародници в Украйна. Когато България разглежда въпроса за страната, която заема, за действията, за политиката, за своето виждане по отношение на тази война, може би на едно от първите места трябва да бъде мисълта за това, че там има над 250 хиляди българи. Дори и да не се говори за това, трябва да се има предвид, заяви тя... „Изпълнителната агенция за българите в чужбина има непосредствен контакт и комуникация с тези българи. Ние тук знаем за тях и за това как се чувстват те, включително, много по-добре от която и да е друга институция в България.“

„Ние тук сме връзката между онези българи и България, а онези българи са разочаровани“,

сподели Манджукова. Българите в Украйна са болезнено разочаровани от позицията на България, поне такава, каквато е изразена, подчерта още тя. Предстои инициативна група от няколкостотин души да внесе апел към българските висши държавни органи: Администрацията на Президента, Народното събрание и Министерския съвет. Смисълът на този апел е, че България трябва да направи избор между българите там и другите интереси. Имам уверенията, че въпросът с подкрепата на България отново ще бъде поставен на дневен ред в новия парламент. Особено в Бесарабия, където е по-спокойно, сънародниците ни споделят, че в момента се срамуват да кажат, че са българи, защото реакцията е:

„А вашата България не иска да ни помогне.“

Таврийските българи пък са в окупираните територии. Който е успял да излезе, е излязъл, но много хора са там. Те чакат да бъдат освободени. Търновка – квартал на град Николаев, е едно от местата, непрекъснато подлагано на бомбардировки. „Много се надявам гласът на българите от Украйна да бъде чут. И да бъде аргумент при повторното разглеждане на въпроса за подпомагането.“ Тази година се навършват 30 години от създаването на Агенцията за българите в чужбина. Във връзка с юбилея Манджукова сподели следното: „Аз започнах работа тук в момента на създаването ѝ. Имах късмета – наистина късмета, да бъда част от първия екип, екипа, който събра известният писател и драматург Георги Данаилов, който зададе тона, зададе атмосферата на тази агенция“, разказа още нейният директор. За съжаление, през последните години

имиджът на агенцията много се срина

и новото ми идване на този пост има за задача да изчисти името на агенцията, да се опитам да ѝ върна този образ, който е имала през годините. В крайна сметка по-голямата част от тези 30 години от нейното съществуване са действително ярки години. Те са посветени на нашите сънародници в чужбина – години на търсене на пътя към българите. По различен начин се работи с банатските българи и по съвърешно различен с хората, напуснали Бълагрия след 2007 г. Хората, които работят в агенцията са наясно с това. „Ние, хората в агенцията, сме единствените, които разбират тези неща и, съответно, поради тази причина трябва да се допитват до нас“, заключи Манджукова. Едно от нещата, които, безспорно, са заслуга на агенцията, са

българските училища в чужбина.

Независимо, че Министерството на образованието и науката е структурата, която в момента се занимава с българските училища в чужбина, агенцията е тази, която създаде през годините назад връзката с тях. „През 2005 г. успяхме да съберем училищата, с които поддържахме контакт, в Столична библиотека. Най-важният резултат от таз среща беше, че те се запознаха помежду си и започнаха да поддържат активна комуникация. На следващата година беше създадена Асоциацията на българските училища в САЩ. През 2007 г. беше учредена Асоциацията на българските училища в чужбина, която пое инициативата с свои ръце. През 2009 г. вече имахме Роден език и култура зад граница, а впоследствие се появи Постановление и отделна дирекция в МОН... Но всичко започна от Агенцията за българите в чужбина.” „Това за мен е логичното развитие. Ние сме тези, които създаваме връзката. След което ресорното министерство си ги поема. В момента сме на път да повторим тази практика с българските фолклорни състави”, каза още г-жа Манджукова. На 12-ти ноември в Дома на културата „Средец“ ще се проведе първото общо събрание на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, с които ние се срещахме през годините.“ Тази организация ще може да извърви същия път като Асоциацията на българските училища в чужбина. Следващата стъпка е по-тесен контакт с Министерство на културата, а на следващ етап:

програма за подпомагане на фолклорните състави.

Според Райна Манджукова, това е логичното развитие за работата с организациите в чужбина. Един от големите проекти на агенцията е създаването на платформа за информиране за всички законодателни инициативи в България. Тя ще даде възможност на нашите сънародници да следят законодателните промени, които ги интересуват. В нея редовно ще бъде обновявана информацията за документите, публикувани на сайта за обществено обсъждане. Това би било изключително полезно и е друг вид работа с българите в чужбина, свързана с индивидуалния интерес на всеки българин. Напоследък става все по-ясно, че

промените засягат еднакво и българите от историческите,

и тези от неисторическите общности. Пример за това е здравното осигуряване – въпрос, който е далече от културните и образователните теми. Той е еднакво важен за българина от Украйна, който е получил българско гражданство и в един момент се озовава в България, и за българина от Германия, който през последните 20 години живее там и не е имал нужда да се интересува от промените в българското законодателство. Когато е изработвано това законодателство, на тези въпроси не са обръщали внимание. Агенцията трябва да е видима. Но не само за нашите сънародници в чужбина, а и за българските институции. Да може да се допитват до нас, които, приемайки някакви законодателни актове, дори не предполагат как те биха се отразили на българите в чужбина, препоръча директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.