Тази седмица администрацията на Тръмп издаде доста противоречиво изявление относно контрола върху оръжията: тя обяви намерението си да се оттегли от Договора за открито небе (ДОН) с Русия, като в същото време обяви готовността си да разшири процеса на контрол върху оръжията, който трябва да включва както Русия, така и Китай ,пише американският вестник The Washington Post. Много анализатори се концентрираха върху решението на САЩ да се оттеглят от ДОН, като го определиха като знак за влошаване на отношенията с Русия. Но лично според изданието в този случай ставаме свидетели на много по-сложен процес, който може да бъде от полза за руско-американските отношения. Сега, докато словесната конфронтация с Китай нараства, Съединените щати разширяват взаимодействието си с Москва по въпросите на контрола върху оръжията, хуманитарната помощ на Русия за борба с разпространението на новия коронавирус и други въпроси от взаимен интерес.

Прочети още

Както винаги, в администрацията на Тръмп има много противоречия. Някои служители не харесват режима за контрол на оръжията и биха искали да сложат край на всички споразумения, които по някакъв начин ограничават възможностите на Вашингтон. Но вътре в администрацията на Тръмп има и лагер за онези, които винаги са се застъпвали за засилване на сътрудничеството с Москва, лагер, ръководен от самия президент Тръмп и според изданието тези хора определят политиката на САЩ. Служителите на администрацията не говорят за това открито. но нетният резултат от действията на администрацията тази седмица ще бъде тактически уклон към Русия. От половин век стратегическите преговори са тристранни опити за намиране на баланс, в които участват Вашингтон, Москва и Пекин. Обръщането на президента Ричард Никсън към Китай през 1972 г. беше отчасти опит за получаване на допълнителни козове за преговори със Съветския съюз. По подобен начин усилията на администрацията на Тръмп да засили ангажимента с Русия може да са обусловени от страха на Вашингтон от нарастващата сила на Китай. Глобалният баланс на силите се променя. Преди десет години Китай беше разглеждан като държава, която се стреми да получи сравнително скромен арсенал от ядрени средства за защита - съпоставим с арсеналите на Великобритания и Франция. Според американски служители, сега всичко се е променило. Сега Китай претендира за ядрен паритет - и, вероятно, Русия също е заинтересована да контролира растежа на силата на Китай. В четвъртък, 21 май, държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че администрацията възнамерява да се оттегли от ДОН, който беше подписан през 1992 г. и който позволява на 34 страни да летят във въздушното пространство една на друга и да проверяват военната активност на другата страна. Съединените щати твърдят, че Русия многократно е нарушавала този договор, но Помпео каза, че САЩ могат да „преразгледат нашето решение за отказ“, ако Русия започне да спазва условията на договора. По-късно в четвъртък, 21 май, беше очертана по-широка административна стратегия от новия специален представител на американския президент за контрол на оръжията Маршал Билингсли. В реч, която той произнесе в института „Хъдсън“, той заяви, че планира в близко бъдеще да се срещне с заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, за да обсъди редица въпроси с него по отношение на контрола върху оръжията, включително възможно удължаване на Договора за контрол на стратегическите ядрени оръжия (СТАРТ-3), изтичащ следващата година. „Съгласихме се, че наистина е необходимо да се срещнем, да обсъдим нашите проблеми и цели и да намерим начин да започнем преговори“, каза Билингсли. „Имаме конкретни идеи за следващата ни среща и сега приключваме работата по детайлите.“ Според Билингсли, Рябков споделя мнението на САЩ, че Китай трябва да стане страна по бъдещи споразумения, ограничаващи ядрените арсенали. Билингсли дори цитира този руски служител: „Превръщането на ядреното разоръжаване в многостранен процес става приоритет.“ Билингсли призна възможността срокът на СТАРТ-3 с Русия да бъде удължен, за известно време или за пет години и Китай да може да участва в процеса на преговори. Тези планирани дискусии относно контрола върху оръжията се провеждат на фона на по-широки усилия за установяване на сътрудничество. Най-видимата проява на опитите за установяване на сътрудничество беше хуманитарната помощ, която САЩ предоставиха на Русия в борбата срещу коронавирусната епидемия. Броят на случаите в Русия достигна 320 хиляди души и по този показател тя заема второ място в света, на второ място след САЩ. Администрацията на Тръмп каза тази седмица това и реши да изпрати 200 апарата за изкуствена белодробна вентилация (ИБВ) в Русия като хуманитарна помощ. Самолетът с първата подобни устройства пристигна в Москва на четвъртък, 21 май. Фактът, че тази медицинска помощ предизвика много спорове във Вашингтон, показва колко противоречива е станала темата за сътрудничеството с Русия. Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси остро критикува администрацията, че изпраща ИБВ в Русия, заявявайки, че Русия "е напълно способна да плати за тях". С това твърдение Пелоси прекрачи линията. В настоящата глобална криза Америка трябва да разшири влиянието си, а не да го ограничи. И пандемията се превърна в много удобен момент за всички държави да признаят общото на техните интереси, въпреки сянката на скритата намеса на Кремъл. През последните няколко седмици американски и руски служители поставиха основата за по-сериозни преговори. По време на телефонен разговор миналата седмица Тръмп и руският президент Владимир Путин обсъдиха области на възможно сътрудничество. На 6 май се проведе телефонен разговор между държавния секретар на САЩ Майк Помпео и руския външен министър Сергей Лавров, в който бяха обсъдени "следващи стъпки за контрол на оръжията" и "въпроси от взаимен интерес". Контролът на оръжията вече е трипосочна улица. Билингсли обясни: „Ние признаваме, че постепенно влизаме в тристранно ядрено съперничество. Вярваме, че режимът за контрол на оръжията ще ограничи това съперничество. Възнамеряваме да се опитаме да го направим. “ Опитът наистина си заслужава. Но три е число, капризно по своята същност. Преди три десетилетия кръстникът на ядрената стратегия Херман Кан каза, че биполярният свят е стабилен, а многополюсният свят също може да стане стабилен в дългосрочен план. Но преходните фази между тези две състояния са много опасни.