"Панама пейпърс" – хем разкритие, хем пропагандна акция

Никола Саркози по времето, когато беше президент на Франция, се изказа на форума в Давос, че един от най-големите проблеми на съвременния свят са офшорните зони, които според него ще разрушат капитализма. Изказването му мина без много шум.

Но думите му полека-лека се сбъдват.

Сегашните разкрития, т. нар. документи „Панама", изваждат на показ книжа за офшорни фирми за един доста дълъг период - от 1977 г. насам, само потвърждават каква опасност са тези зони. И тя не е в това, че някой иска да укрие данъци и го прави с помощта на офшорни фирми. Дори в повечето случаи не става дума за укриване, а за спестяване на данъци чрез офшорни фирми, напълно законно.

Най-голямата опасност е укриването на собствениците. Това е привилегията на тези офшорни зони. Чрез адвокатско бюро може да си регистрираш фирма, за която да не се разбере кой я притежава. И сегашните документи повдигат завесата, зад която се виждат имена. Само че с разкритието, извадено от 11 млн. документа, след едногодишна работа на 400 журналисти действително нещо не е наред. Един британски дипломат, Крейг Мъри, го изрече директно: „Корпоративните медийни стражи защитават най-богатите 1% на Запад." И директно казва, че медиите, разпространяващи документите, са филтрирали информацията. Те не са извадили нищо за големите западни корпорации и западни милионери - основните клиенти на офшорни зони, пише Мъри.

И така на преден план изпъкват Путин, Лионел Меси, Порошенко, крал Хуан Карлос и др. видни особи. Интересът към едно или друго име е според региона и интересите на медиите. Присъствието на едни или други имена в документите, дори само като връзка, естествено има пропаганден ефект и едни или други медии го експлоатират.

Но наистина виси въпросът - защо няма намесени западни мултимилионери, шефове на корпорации, американски политици и др. подобни? Извадените документи засягат и бащата на сегашния британски премиер Камерън, който още мълчи по въпроса. Говорителят на правителството отказа да отговаря.

Нищо нередно няма, ако някой си регистрира офшорна фирма. Това е напълно законно. Ако при някакъв бизнес прави плащания към офшорна фирма, това също може да бъде законно, стига да спазва нормативите на съответната страна. Но медиите и у нас, и по света някак се хлъзгат по голия факт, че някой имал офшорна фирма. Това още не е престъпление. И това е проблемът, както подсказа Саркози преди години.

Основният шум с извадените документи се насочи към руския президент Путин. Без в документите да има пряка връзка с него, замесено е името на негов приятел от Санкт Петербург, музикант. Изведена е сума от около 2 млрд. долара, за която се предполага, че е формирана от трансакции на фирми, свързани с този музикант. И това хвърля основателно подозрение върху Путин, по обичайна аналогия с други подобни държавни лидери в страни с високо ниво на корупция.

Но докато за Путин може да има подозрения, какво да мисли човек за бившия испански крал Хуан Карлос? От какъв бизнес да е печелил милиони, та да ги укрива в офшорни фирми? Всички кралски имоти и яхтата му дори са държавни. За него има бюджет и е изцяло на държавна издръжка.

Или пък кралят на Саудитска Арабия - за какво му са на него офшорни фирми, като притежава и контролира еднолично цялото си кралство, може да държи където и както иска парите си в собствената си страна?

И другото голямо име, което избухна като бомба, е на футболната звезда Лионел Меси. Всички медии гръмнаха с името му в заглавия. В отговор от страна на Меси дойде съобщение, че ще съди медиите, които го клеветят в укриване на данъци. Семейството му обяви, че никога не е използвало подобни мрежи в офшорни фирми. Компанията „Мега стар ентърпрайзис", която се свързва с Меси, е „напълно неактивна и никога не е разполагала със средства или разплащателни сметки", се казва в официална декларация на футболиста.

Тоест има признаци, че извадените документи „Панама" не са добре прочетени, не са достатъчно изяснени, а по-скоро приличат на малко прибързана сензация и пропагандна акция. И по-почтено ще е всички тези документи да се качат на един сайт като Уикилийкс, за да може всеки да търси там и да анализира.

Тъй като в България всеки въпрос се политизира до крайност, опитите да се поставят под съмнение разкритията директно се обявяват за русофилски, в защита на Путин. Нека онези, които имат привилегията да мислят, се замислят, все едно Путин го няма в тези документи. Всичко наред ли е с тях? Всичко ли разкриват? Дали присъствието на някои имена в тези публикации е достатъчно доказателство за престъпление, кражби и корупция?

И да повярва ли човек на т. нар. корпоративни медии за всичко? Както е добре известно, хората чуват това, което искат да чуят. Прочитат това, което искат да прочетат. Затова някои ще превъзнасят изтеклите документи като неоспоримо разкритие, а други ще ги оспорват като скалъпен компромат. И общественото мнение в страна като нашата ще остане разделено.

От българска страна партньор на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), който обработи изтеклите документи, е в. „24 часа" и разследващата журналистка Алексения Димитрова. Тя е сериозен журналист и нищо няма да укрие. Всичко ще изкара рано или късно (ако въобще има голямо присъствие на българските доморасли цековци, борисовци, бисеровци и прочее - офшорните зони са много). Истинският въпрос е какво може да пусне вестникът? „24 часа" е далеч по-зависим вестник от западните медии, които разпространяват „Панама пейпърс". Той не е просто корпоративен. Той е олигархически вестник. Как такъв вестник може да разкрие за една или друга публична личност у нас нещо? Примерно излиза компромат за банкерката Петя Славова и нейни офшорни фирми, а издателската шефка на вестника е близка с нея, публикувала е ред пиарски интервюта с нея, пиарски статии в нейна услуга и др. Това е добре известно. Пиар материали в този вестник има за кого ли не. И ако някой очаква обективно и без филтриране да изкара материали от документите „Панама", лъже се.