След месеци на трудности и вълни от критики заради инфлацията очакваната икономическа рецесия Байдън и демократите да напът да подпечатат голяма законодателна победа, която не само да им даде глътка въздух на междинните избори, но и да бъде определяща за втората половина от президентския мандат и годините след това. Сенатът, където са падали не един и два законопроекта на демократите, прие законопроект за инвестиции за 369 млрд. долара в мерки срещу климатичните изменения и за намаляване на цените на лекарствата, като в същото време се покачват някои корпоративни данъци. Изглежда, че зелената политика на администрацията ще получи силен тласък, тъй като минаването на законопроекта през Камарата, вероятно в петък, изглежда формалност. Целта на пакета е до 2030 година да намали въглеродните емисии на САЩ до 40% от нивата през 2005 година, а Би Би Си определи мерките като "най-голямата инвестиция в историята". С някои странични разходи стойността на проекта достига дори до 437 млрд. долара, а предвидените приходи са за близо 740 млрд. Очаквано това не бе одобрено от републиканците и гласуването мина по партийната разделителна линия - 51-50у с решаващия глас на вицепрезидента Камала Харис. http://gty.im/1242372985 Мерките включват възможността някои домакинства да получат данъчен кредит за 7500 долара за покупка на нов електромобил и 4000 - ако е втора употреба. Такива кредити ще има и за развиване на чиста енергия, както помощи за възстановяване на общности, пострадали най-тежко от замърсяването с изкопаеми горива. Намаляват и разходите за лекарства с рецепта за възрастните хора. Законпроектът ще въведе и таван на доплащанията "от джоба".
Затягат се правилата за данъците на корпорациите и богатите, откъдето ще дойди и финансирането на изброените политики. Данъчните изменения ще донесат приход от 739 млрд. долара, който освен това има и ефекта да намали бюджетния дефицит на САЩ с близо 300 млрд. Победата не е впечатляваща в числово изражение, но зад нея стоят месеци преговори вътре в групата на демократите, докато убедят двамата несъгласни - сенаторите Джо Манчин и Кирстен Синема - да гласуват със своите съпартийци. Двамата получиха отстъпки, които прогресивното крило в партията нямаше как да не приеме, ако иска да спаси законопроекта. Манчин, който е от Западна Вирджиния - един "въглищен" щат - се съгласи да съдейства за тласък за зелена енергия срещу някои компромиси за изкопаемите горива. http://gty.im/1242369068 Ако законопроектът мине в Камарата, както се очаква, той не само ще даде отпечатък върху бъдещето на САЩ, но може да помогне на демократите и в краткосрочен план. След умората от пандемията, инфлацията, ценовите скокове, опасенията от рецесията и външнополитически провал като изтеглянето от Афганистан администрацията на Байдън има остра нужда да покаже постижение, което избирателите да харесат, и този законопроект идва точно навреме преди междинните избори. Със сигурност намаляването на цени не лекарства е вечна тема за гласоподавателите, а перспективата за обръщана на тенденцията в климатичните изменения става все по-примамваща на фона на суша в някои щати и наводнения в други. Проблемът е, че за въвеждането на мерките и реалното им отражение върху живота трябва да минат месеци и дори години, докато изборите чукат на вратата. Н е сигурно, че този законопроект, който въплъщава голяма част от възловите политики на Байдън, ще успее да преобърне тенденцията на спадане на популярността му, която е вече доста под 40% и е от най-ниските, които президент на САЩ е имал на този етап от управлението си. Все пак законопроектът, ако мине, ще даде на демократите отново възможността да се върнат в конструктивния диалог с гласоподавателите, чието одобрение опасно спада, според последните проучвания на обществените нагласи. Особено полезен е този диалог с младите, на които именно маже да се наложи да живеят на континент, изпитващ острите ефекти от климатичните изменение и които най-добре може да оценят значението на гигантската инвестиция в климата. Новите мерки, комбинирани с наскорошното началото на спадане на цените на бензина и недоволството от решението на доминирания от консерватори Върховен съд да премахне конституционното защита на правото на аборт дават на сегашното мнозинство в Конгреса надеждата, че неговите гласоподаватели ще се мобилизират и ще спрат пропадането.
