Хиляди хора вече трети месец протестират срещу правителството. Тази събота бяха дори стотици хиляди.
Според медиите в Израел това са най-големите протести в историята на страната. Какво предизвика този масов гняв?
Топла вечер в Тел Авив. Хиляди хора са излезли по улиците – не заради хубавото време обаче. В ръцете си носят плакати и знамена, а емоциите, заради които са навън, са гняв и страх.
„Протестирам, защото мерките, които новото правителство иска да предприеме, представляват истинска и директна заплаха за израелската демокрация“,
казва Ран Шахор пред Агенция Франс Прес.
Прочети още
Шахор е едни от хилядите израелци, които в събота се включиха в антиправителствени протести. Според организаторите, само в Тел Авив демонстрантите са били 200 000, а в цялата страна – общо 500 000. Вестник Хаарец определи протестите в събота като най-големите изобщо в 75-годишната история на Израел.
Те са различни от всички останали прояви на обществено недоволство в Израел не само заради размера си. Според много наблюдатели за първи път заедно по улиците протестират израелци от всички икономически и социални прослойки, леви и десни, либерални и консервативни. А в скандиранията им изпъква едно общо опасение – че страната им завива към диктатура.
Защо избухнаха протестите
Протестите в Израел избухнаха в началото на януари, само седмици след като беше сформирано новото правителство с премиер Бенямин Нетаняху. За да управлява, формацията на Нетаняху избра да влезе в коалиция с партии като ултранационалистическите „Религиозен ционизъм“ и „Еврейска сила“. Още тогава медиите в страната определиха кабинета като най-крайнодесния и най-религиозен в историята на Израел.
Със създаването си правителството обяви и плановете си за законови промени, с които да ограничи правомощията на Върховния съд. Именно те доведоха до масовите протести, които продължават вече трети месец.
Прочети още
Ако промените бъдат приети, Върховният съд няма да може да блокира закони, които смята за противоконституционни, а управляващото мнозинство ще може да отменя всяко негово решение. Освен това правителството ще получи и по-големи правомощия при назначаването на съдии.
Самият Нетаняху защити измененията, като каза, че става въпрос за „съдебна реформа“ и тя е необходима, за да се ограничи предполагаемото влияние на лявоориентирани „съдии активисти“. Според критиците му обаче промените ще имат един единствен ефект – ще осигурят на правителството, което и да било то, безконтролна власт и ще подкопаят демократичните основи на държавата.
Опозицията посочи и още нещо – в момента Нетаняху, който управлява страната от 1996 до 1999 и от 2009 до 2021, е обвиняем по три различни дела за корупция и затова и според тях цели да обезсили съдебната институция.
„Намираме се в центъра на исторически ураган“, каза по време на един от протестите историкът Ювал Ноа Харари, който произнесе реч пред събралите се демонстранти.
„Днес имаме причина да се страхуваме. Нека никой не ви заблуждава: това, което правителството прави, не е съдебна реформа, а антидемократичен преврат“, добави той.
Кой подкрепи протестите
Това, което различава настоящите антиправителствени протести от всички досегашни, е обхватът на недоволството.
„Честно казано, гласувах за Биби [Бенямин Нетаняху – бел.ред.], но дори не можех да си представя накъде отива всичко. Към диктатура?“, казва Дан Йежиц, един от протестиращите в Хайфа тази събота, цитиран от BBC.
Признанието му идва на фона на проучване отпреди няколко седмици, според което цели 42% от хората, гласували за Нетаняху на изборите през декември, искат правителството да отмени плановете си. Този процент изобщо сред всички израелци е 62 на сто.
За степента на масовото недоволство говори и фактът, че срещу плановете на кабинета се обявиха и резервисти от армията, и бивши офицери. В началото на март десетки резервисти от военновъздушните сили отказаха да се явят на тренировъчен ден в знак на протест срещу готвените промени.
Прочети още
Президентът на страната Исак Херцог предупреди в телевизионно обръщение, че Израел е достигнала „точка, от която няма връщане назад“ и призова управляващите да премислят законопроекта си.
Още в края на януари началникът на Банката на Израел предупреди, че законовите промени ще навредят на икономиката. Според данни на израелското бизнес издание Calcalist тези прогнози вече се сбъдват и шекелът – израелската валута – през февруари е достигнал най-ниската си стойност спрямо долара за последните три години.
"Признаци на фашизъм"
Правителството обаче засега отказва да промени плановете си, като тази седмица предстои поредното обсъждане в парламента. Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир нарече протестиращите „анархисти“, а членове на екипа на Нетаняху неофициално дори обвиниха дългогодишния партньор на страната – САЩ, в организирането и финансирането на демонстрациите.
Готвените законови промени обаче са само поредната част от серия притеснителни позиции на правителството. Те идват на фона на все по-чести и смъртоносни сблъсъци между евреи и палестинци, при които различни членове на кабинета бяха обвинени, че само допринасят за ескалацията на напрежението.
Едно от първите неща, които Бен-Гвир направи след назначението си като министър в началото на годината, например, беше да се разходи из оспорвания Храмов хълм в Йерусалим - мястото, на което се намира свещената за мюсюлманите джамия „Ал-Акса“. Действието му беше оценено като „безпрецедентна провокация“. Самият Бен-Гвир в миналото е осъждан за подстрекателства срещу арабските граждани и подкрепа за тероризма.
Въпреки че темата за палестинците не е част от настоящите протести, тя е част от общите обвинения във „фашизъм“ към управляващите.
Бившият премиер Ехуд Барак, който активно участва в демонстрациите, още в началото на мандата на новия кабинет предупреди, че той носи всички „признаци на фашизъм“ – расизъм, „кастриране на съдебната система“, „политизиране на полицията“, и „извършва преврат пред очите ни“.
Както Барак, така и бившият генерал от армията Яир Голан призоваха израелците към „гражданско неподчинение“.
„От месеци казвам, че Биби [Нетаняху] ще ни вкара в някакъв вид криза – дали криза на сигурността, на икономиката“, написа в Twitter в края на януари Голан.
„Принципът е ясен – за да подготви извънредно законодателство, което да доведе до отмяна на делата срещу него“, добави той.
