Преди 30 години лятото в България е горещо. Не само в климатичния, но и в политическия смисъл. През 1989 г. се разиграват драматични събития, останали в историята като Голямата екскурзия.
Така е известен процесът на масово изселване на български граждани от турското малцинство в страната. Засегнатите са стотици хиляди души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.
Причина за това събитие става изявление, направено от председателя на Държавния съвет Тодор Живков в края на май същата година. По това време Тодор Живков е фактически държавен глава в условията на тоталитарното управление на комунистическа България. Основното послание и призив на изявлението е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност. Излъчено е по държавните БНР и БНТ.
Малко след това Турция действително отваря границите си. В края на лятото обаче ги
затваря заради огромния поток от хора
които тръгват към нея. В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието Голямата екскурзия. Причините за Голямата екскурзия се коренят в събития, станали 5 години по-рано. През 1984 г. Централният комитет на БКП взема решение за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази програма остава в историята като „възродителен процес“, при който около 850 000 българи мохамедани и турци са задължени да променят своите рождени имена с български. Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета с „антенки“ за мъжете, както и мюсюлманските празници. Голямата екскурзия се предхожда от протести именно срещу смяната на имента, станали през май 1989 г. И досега ДПС чества тези протести като “майски събития”. Те са и една от редките открити форми на съпротива срещу тоталитарната власт и са от предвестниците на нейното рухване в края на 1989 г. През май 1989 г. в Париж се провежда конференция на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (предтеча на ОССЕ), посветено на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите. Представител на България е Петър Младенов и той съобщава, че в изпълнение на поетите ангажименти от страна на България на 10 май 1989 г. Народното събрание е приело поправки в законите за паспортния режим, българското гражданство и Наказателния кодекс. Законът за задграничните паспорти влиза в сила от 1 септември, но събитията се развиват стремително и издаването на паспорти на българските турци започва по-рано. След изявлението на Живков пропагандите, слуховете, взаимното уговаряне и натиск раздухват повсеместно изселническа еуфория сред българските турци. Турция отваря границата си и това довежда до
мащабна миграционна вълна
през летните месеци на 1989 г. Нагнетяват се тревога, националистически страсти и ксенофобия у цялото общество. На среща с политическия елит Тодор Живков не оставя никакво съмнение за смисъла на очертаващото се масово изселване. “Бунтовете в страната спряха след това изложение. Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо подобно”, каза Живков. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Местната промишленост изпитва затруднения, а също и големи индустриални предприятия в страната и в транспорта, където работят и български турци. Налага се българските власти да организират
прибирането на реколтата в обезлюдените райони
с помощта на бригадири – войници и ученици. Разискват се въпросите около движимата и недвижимата собственост на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните стоки и парични суми. Предприемат се мерки жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица. По време на Голямата екскурзия около 360 000 души успяват да емигрират, макар че до отстраняването на Живков от власт около 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изтекъл срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 г. в България се завръщат над 150 000 от изселниците.
