През миналия април пътникът от бизнес класа Том Стъкър стана рекордьор по прелетяно разстояние в самолет, навъртайки 18,000,000 мили в самолетите на „Юнайтед еърлайнс" за 14 години. Това си е сериозно летене. Ако неговото поведение е било като на другите пътници от бизнес класа, той е изял 6,500 менюта, изпил е 5,250 алкохолни питиета, гледал е хиляди филми и е посетил над 10,000 пъти тоалетните. В същото време е акумулирал радиация колкото за 10,000 рентгенови снимки на гръдния кош. Дали това представлява риск за здравето и живота му?

Може да си мислите, че радиацията идва основно от минаването през скенерите за летищна проверка. В действителност това не е така, защото дозите от електрониката са символични. Основното количество радиация се натрупва по време на полета. С увеличаването на височината въздухът се разрежда. Което означава, че има по-малко молекули, отразяващи радиацията от открития Космос. И когато защитата на атмосферата намалява, радиацията става по-силна.

Най-крайният случай са космонавтите, които летят изцяло извън земната атмосфера и тя не ги пази. В резултат получават и високи дози радиация. На практика натрупването на радиация е ограничаващ фактор за максималната дължина на полетите. При прекалено голям престой космонавтите рискуват катаракта, рак и потенциални сърдечни проблеми. В действителност радиацията е и един от основните проблеми за целта на Илон Мъск да засели Марс. Продължителен престой на Червената планета с нейната изключително тънка атмосфера би бил смъртоносен за човека, което прави колонизацията сериозен проблем.

И все пак колко радиация е събрал Стъкър? Зависи от това колко време е бил във въздуха. При средна скорост 550 мили в час неговите 18 млн. мили могат да се преобразуват в 32,727 часа полетно време, или 3.7 години. Радиационната доза на нормална полетна височина от 10,600 м е около 0.003 милисиверта на час. Така за своята кариера на редовен пътник той е натрупал около 100 милисиверта в тялото си.

От опита с пострадали от ядрена радиация, който се основава на практиката, е прието, че един милисиверт увеличава риска от рак с 0.005%. Така че дозата на Стъкър от 100 милисиверта означава, че в рамките на живота му рискът от рак е с 0.5% по-висок.

Дали това е висок риск? Ракът е често заболяване и повечето хора не си дават сметка, че в рамките на живота около 25% от мъжете в развитите държави страдат от потенциално фатална форма на болестта. Така че в случая със Стъкър личният му риск е станал 25.5%. На практика това означава, че увеличаването на риска му е с 1:200. Т.е., ако 200 мъже отчетат 18 млн. мили в самолета, един от тях ще се разболее от рак заради авиационния транспорт. Така че шансът Стъкър да е точно този е много малък.

И все пак той е прекарал във въздуха над 2,000 часа в годината - повече, отколкото пилотите на пътнически самолети, които отчитат средно по-малко от 1,000 часа. Така че при летците рискът е доста по-нисък. Ако искате да изчислите своя риск от рак в зависимост от летенето в самолета, трябва да съберете всички мили, които сте прелетели. Ако се използват горните данни за Стъкър, разделете сбора на 3,700,000,000 и ще получите резултат за шанса да развиете заболяването.

Примерно, да кажем, че сте пропътували 370,000 мили, което се равнява на 150 полета от Ню Йорк до Лос Анджелис. При това число се получава вероятност от 1:10,000 да се разболеете от рак, или 0,01% нарастване в риска. Рискът е риск, но съвременният живот е почти немислим без самолетните полети. И ако все пак се притеснявате от радиацията, може да помислите за алтернативен транспорт.