Президентите Джо Байдън и Владимир Путин ще проведат виртуална среща във вторник на фона на пропаст от взаимно недоверие и в сянката на това, което Съединените щати смятат за заплаха от руска инвазия в Украйна, които двамата трябва да преодолеят, пише Ройтерс. „Плачевно състояние“, така Кремъл описа отношенията преди удължения видеоконферентен разговор, който се очаква да започне около 15:00 GMT. Вашингтон обвини Русия в струпване на войски близо до границата с Украйна, за да сплаши кандидат-членка на НАТО, предполагайки, че това може да е повторение на хода на Москва от 2014 г., когато тя превзе черноморския полуостров Крим от Украйна. Кремъл отхвърли предположенията, че неговите сили са готови да нахлуят в Украйна, като ги определи като подхранващи страх и заяви, че войските му се движат около собствената му територия с чисто отбранителни цели.

Прочети още

За Москва нарастващата прегръдка на НАТО със съседната бивша съветска република – и това, което тя вижда като кошмарна възможност за ракети на алианса в Украйна, насочени срещу Русия – е „червена линия“, която няма да позволи да бъде прекосена. Путин поиска правно обвързващи гаранции за сигурност, че НАТО няма да се разшири по-нататък на изток или да постави оръжията си близо до руска територия. Вашингтон многократно е казвал, че никоя страна не може да наложи вето върху надеждите на Украйна за НАТО. „Не приемам ничии червени линии“, каза пък Байдън в петък. „Единственото нещо, за което вероятно могат да се съгласят – ако се окаже добър разговор – е, че всеки, пряко или косвено ангажиран там в ситуацията, трябва да демонстрира сдържаност и ангажираност за деескалация. Но иначе не виждам начин как Байдън може да обещае на Путин, че НАТО няма да тръгне на изток." Говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ каза, че Вашингтон иска да предотврати криза и негативна спирала в по-широките отношения чрез дипломация и деескалация. Някои руски и американски анализатори предположиха, че лидерите биха могли да се съгласят да започнат преговори за деескалация и Кремъл да даде да се разбере, че иска нова среща на върха Путин-Байдън през следващата година. Докато официалните лица на САЩ многократно казваха, че не знаят намеренията на Путин спрямо Украйна, служител на администрацията на Байдън каза пред Ройтерс, че Съединените щати смятат, че един вариант, който той претегля, е военна офанзива още в началото на 2022 г. с участието на 175 000 войници, бронирани части и артилерия. САЩ изчислиха, че половината от тези руски части вече са близо до украинската граница. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва по принцип няма възражения срещу това. Но Владимир Фролов, външен политически анализатор и бивш руски дипломат в Съединените щати, каза, че привличането на Вашингтон в този процес би изглеждало като поражение за Москва. Нито пък беше уверен, че Путин ще се задоволи с неясно обещание за преговори за бъдещата архитектура на сигурността на Европа. „Изисквайки правно обвързващи гаранции, Москва стесни полето за маневриране за своята дипломация, което донякъде ви казва, че всъщност не залагат на успеха на дипломацията“, каза Фролов.

Прочети още

В понеделник лидерите на Германия, Италия, Франция и Великобритания също изразиха решимостта си суверенитетът на Украйна да бъде зачитан и призоваха за възобновяване на преговорите в "нормандски формат", съобщи в комюнике Елисейският дворец. "В понеделник, на 6 декември президентът на Франция (Еманюел Макрон) проведе разговори с държавните и правителствени ръководители на формата "Петорка (на НАТО)" . . . те обсъдиха напрежението между Русия и Украйна, изразиха решимост за зачитане на суверенитета на Украйна и подчертаха своята ангажираност с работата за благото на мира и сигурността в Европа. Всички те отново изтъкнаха необходимостта от възобновяване на преговорите между Русия и Украйна в рамките на "нормандския формат" под егидата на Франция и Германия", се посочва в комюникето. Същият служител посочи, че в случай на руска инвазия в Украйна САЩ са готови да въведат безпрецедентни финансови санкции и да разположат повече войски в Източна Европа, без обаче да отвръщат с пряка военна намеса.