Поне от 1911 г. български студенти посещават Университета на Илинойс. Някои от първите български ученици в Илинойс са химици, строителни инженери, електроинженери, лекари, металурзи, филантропи, филателисти, певци, войници и цигулари.
Ранните връзки на Илинойс с България
Още през 1903 г. като лектор на „Звездния курс“ в кампуса е поканен българският дипломат и учен Стефан Панаретов. Неговата вечерна беседа „Възраждане на българския народ“ на 3 декември е изнесена в бившия университетски параклис. Докато били в града, Панаретов и съпругата му пребивавали при професора по икономика и декана на факултета по хуманитарни науки и изкуства Дейвид Кинли, който по стечение на обстоятелствата е бил директор на гимназията в Норт Андоувър, Масачузетс, когато Панаретова е била ученичка там.
През 1924 г. Панаретов трябвало да се завърне за две лекции, включващи „Напредъкът на България от 1878 г. насам“ и „Външната политика на България“. За съжаление той се разболял и посещението в университета е отложено за следващата пролет. За щастие, пътуването през април 1925 г. се разширява до три беседи. Новият график включвал три теми: “Изкуството на България": „Развитието на България след политическото й освобождение през 1878 г.“ на 27 април в 202 Lincoln Hall; „Външната политика на България през последните четиридесет години“ на 28 април в 103 New Agriculture Building; и лекция на 29 април за последните политически събития в България. Още след първата беседа излязла и статия в Daily Illini.
Прочети още
Студенти
През 1911 г. един от първите студенти, които се записват, може би е бил Димитър Г. Фурнаджиев, който завършва медицина в Чикаго през 1915 г., от Самоков. Фурнаджиев е бил и един от четиримата студенти, които са получавали стипендия „Реа“ от Медицинското училище. След завършването си Фурнаджиев следва дълга медицинска кариера в Мичиган, Ню Йорк и Пенсилвания.
През 1912 г. се записва Рачо Петрофф Попов (бакалавър по електроинженерство, 1918 г.) от Мусина.
Докато е студент, Поппове е член на Дружеството по електротехника. След дипломирането си той получава заповед за „изпращане“ в Първата световна война. Макар че все още не се знае много за Попов, той може би е неидентифицираният български студент в статията от май 1918 г. в списание The American Magazine за декана на мъжката гимназия в Илинойс Томас Аркъл Кларк.
През 1914 г. Иван Рачев, (бакалавър по свободни изкуства и науки 1917 г.), от Ловеч, България, пристига в Университета на Илинойс, за да учи химия, подготвяйки се за успешен живот в металургията. Докато е студент, Рачев е член на клуб „Космополитън“. Пътуванията му продължават, тъй като кариерата му го отвежда в цялата страна, а офисите му се намират в Илинойс и Тенеси. В Илинойс Рачев ръководи Металургичната лаборатория „Рачев“ в Чикаго.
Докато е в Тенеси, той развива Knoxville Iron Company в успешната Knoxville Iron Works. В края на кариерата си той планира сградата на Knoxville Iron Works да се превърне в градина, както и да бъдат предоставени големи финансови дарения за Университета на Тенеси и Университета на Илинойс, където множество престижни награди, дарения и стипендии на Илинойс носят неговото име.
Всъщност Рачев дори урежда докладите му за металургични изследвания да бъдат дарени и на университетската библиотека, където са достъпни и до днес.
Пенко Герганов, (бакалавър по машинно инженерство, 1918 г.) от „Калибето, Троян“ (също така веднъж шеговито объркан като „някъде в България“ от друг студент), бил активен в живота на кампуса и известен с любезността си. В Клуба по математика той изнася през есента на 1915 г. беседа на тема „Доказателства на теоремата за събиране в тригонометрията“. Същия семестър се присъединява към мултикултурната студентска организация „Космополитън клуб“. През 1916 г., заедно с едва седемдесет и двама други студенти
получава предварителни отличия
Владимир Тане Белев, (бакалавър по селско стопанство, 1920 г.) от Струмица, участва активно в живота на колежа и става пожизнен жител и на местната общност. През лятото на 1917 г. той се грижи за местните дворове. През пролетта на 1920 г., заедно с Дж. К. Блеър, Белев ръководи засаждането на дърветата от 131 до 142, за проекта за мемориал на ветераните от Световната война.
След като пристига през 1917 г., Богомил Георгиев, (бакалавър по банково дело, 1925 г.), е един от единадесетте български студенти (от общо двадесет в САЩ) до 1921 г. Като един от малкото български студенти в САЩ, Георгиев използва възможността си да информира другите студенти от университета за съвременна България. Всъщност в една откровена критика на Мирната конференция във Версай с репортер на „Дейли Илини“ той казва:
България не може да живее с огромния си дълг, наложен й от мирната конференция във Версай [...] В нормални времена тя вероятно би могла да се справи с това задължение, но трябва да се разбере, че най-ценната половина от нейната земя, богата както на културни хора, така и на реколта, е отнета. Единственото ни пристанище също отиде.
След войната обаче Георгиев е
оптимист за икономическото развитие на България
От войната насам американците са опознали България и следователно ние осъществяваме по-широка търговия с тях. Най-голямата американска търговска активност, която е представителна за истинските условия, се открива в Стандарт Ойл Къмпани, която прави много обширен бизнес.
След края на Първата световна война някои български студенти пристигат с малко имущество и без пари. След като пристига в Ню Йорк, Джордж Джон Бошкоф (бакалавър по машинно инженерство, 1923 г.) продава богатата си колекция от марки, за да плати за образованието си, съобщава Daily Illini. За щастие само няколко години по-късно с дипломата си за инженер от Илинойс Бошкоф се завръща в Ню Йорк, където става инженер (преди да стане изпълнителен директор) в корпорацията „Юнион Карбид“. Остава на източното крайбрежие до края на кариерата си, където по-късно се жени и създава семейство.
Прочети още
Димитър Рамаданов (бакалавър по електроинженерство, 1924 г.) също пристига през 1920 г. и по-късно казва, че е пристигнал в САЩ „с 50 долара и цигулка“. В Илинойс Рамаданов използва ума и цигулката си за работа. Докато е в града, Рамаданов е популярен изпълнител на цигулка за обществени събития, организирани от Y.W.C.A., Китайската студентска асоциация и Филипинската студентска асоциация.
Скоро след това Рамаданов става и преподавател по цигулка. След многобройни изпълнения в кампуса, започвайки от 1923 г., той предлага уроци по цигулка „по метода на известния професор Отокар Шевчик“. През есента на 1926 г., по-точно на 12 септември, когато Рамаданов се жени за завършилата гимназия в Урбана Телма А. Бригс в дома на родителите й. Сватбата им е в същия ден, в който заминават. След сутрешната им сватба те организирали сватбена закуска за 25 гости и заминали, още същия ден, за Итака, Ню Йорк, за да продължат обучението си. Рамаданоф се записа в бакалавърска програма, а съпругът й се записа в магистърска програма. След дипломирането си те се установяват в Охайо, където Рамаданов участва в решението за ранното
използване на озон за филтриране на водата
в пречиствателната станция Berea. В резултат на това съоръжението по-късно е наречено Пречиствателна станция за вода „Д-р Димитър Рамаданов“.
Макар че много от българските ученици пристигат сами, те не остават сами за дълго. В ранните статии на Daily Illini често се появяват няколко български студенти, които са заедно на различни събития в кампуса. Българските студенти намират подкрепа от преподаватели като професора по история А. Т. Олмстед и професора по история Алберт Х. Либиер, които приемат студентите за ваканционни почивки или вечери, докато други студенти са извън града. Също така, българите в по-голямата общност на окръг Шампейн също приемаха студенти.
Записването на български студенти ще продължи до Втората световна война. След войната броят на студентите намалява и почти не съществува до края на 80-те години на ХХ век. Днес българските студенти продължават да идват в университета, а за някои е известно, че създават и български студентски клубове.
