В края на септември 2023 г. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност публикува втория Глобален индекс на организираната престъпност. По този показател Сърбия е трета в Европа и лидер в региона по организирана престъпност. Този индекс, чрез анализ на престъпните пазари и дейностите на престъпните лица в дадена държава, класира страните в тази област.
Що се отнася до престъпните лица, в обяснението на индекса се посочва, че политиците защитават организираните престъпни групи в Сърбия, които си сътрудничат най-вече с престъпни групи от Черна гора. Освен това, според този индекс, престъпният пазар на наркотици, незаконни оръжия и контрабанда/трафик на хора се е развил в Сърбия. Като цяло борбата с организираната престъпност в Сърбия беше оценена като неефективна, особено в политически чувствителни случаи. А именно Сърбия все още е на върха на европейските страни по отношение на обема на организираната престъпност, тъй като според първия Глобален индекс на организираната престъпност, публикуван през октомври 2021 г., тя е втора в Европа.
Всъщност Сърбия има по-лоши абсолютни точки от преди две години, но Украйна зае второ място, защото войната в тази страна доведе до увеличаване на организираната престъпност. Подобни са констатациите на Европейската комисия, която в своя доклад за напредъка на Сърбия от ноември 2023 г. направи същите препоръки, които Сърбия трябва да приложи в борбата с организираната престъпност, пише "Данас".
Една от основните критики е, че Сърбия няма стратегически подход в тази борба, защото се занимава само с отделни случаи. Проактивните наказателни/финансови разследвания не се прилагат достатъчно. Ролята на Агенцията за сигурност и информация в криминалните разследвания все още не е променена и тази агенция продължава да прилага специални мерки в борбата с организираната престъпност. Този въпрос е особено проблематичен, тъй като агенцията е податлива на политическо влияние, което може да промени хода на криминалните разследвания. За първи път този доклад изрично споменава актуални случаи на организирана престъпност, като Jovanjica, процеса срещу престъпните кланове на Дарко Шарич и Велко Беливук.
Следователно за важни международни организации и институции е ясно как върви борбата с организираната престъпност в Сърбия. Експертни организации на гражданското общество от години оценяват как в Сърбия, поради политическо влияние върху сектора за сигурност и съдебната система, т.е. поради превзети институции, се провежда фалшива борба с организираната престъпност, която се създава и насърчава от политиците. В този смисъл не е изненадващо, че Сърбия е лидер на организираната престъпност в региона.
На национално ниво полицията е изложена на огромно политическо влияние, което оказва влияние върху провеждането на определени криминални разследвания. Дирекцията на полицията, като организационна единица в МВР, не разполага с необходимата самостоятелност за оперативни действия. Освен това полицията от две години работи без директор и съответно по-лесно се манипулира работата им. Ето защо министърът на вътрешните работи като политическа фигура може формално или неофициално да влияе върху работата на полицията като цяло и особено в областта на борбата с организираната престъпност.
Освен това има практика всеки нов министър да води свои доверени кадри, чрез които евентуално да влияе върху хода на конкретни разследвания. Освен факта, че полицията се политизира, благодарение на някои полицаи, за които се твърди, че са сътрудничили на престъпни групи, тя също се криминализира частично. В делата на Йованич и срещу престъпната група на Дарко Шарич, служители на полицията също бяха обвинени като членове на тези организирани престъпни групи. Също така бившият зам.-началник на Службата за борба с организираната престъпност беше осъден за оказване на влияние в помощ на член на клана Велко Беливук.
