„Не съм мързелив, а енергоспестяващ“ е една от шегите, които се тиражират в социалните мрежи. Мързелът... Хайде да си признаем, често ни се случва при смяната на сезоните, особено през пролетта, след зимата, когато животът ни е бил по-статичен. Преобръща се целият ни биологичен цикъл бодърстване - сън. Приспива ни се в ранния следобед, будим се през нощта. Биологията ни понякога бавно и трудно се справя с промените.
И нека си признаем също - трудно преборваме всекидневната леност. Сутрин не ни се става от леглото, в свободното време отказваме мило разни покани от приятели за срещи на кафе или на по питие, за крос или разходка в парка. Разбира се, не си признаваме, че... просто ни мързи.
Всякакви теории за пролетната умора са напразни, ако не можем да се справим с обикновената всекидневна леност. Има обаче изследвания за производителност и ефективност на времето на психолози, HR и всякакви други специалисти, които предлагат решения.
Идеални хора няма и никой не би казал, че е перфектно организиран. Все пак не сме машини. Живеем обаче в XXI век, защо да не използваме вездесъщите технологии, нашите джобни „асистенти“ - телефоните. Най-обикновените таймери и аларми могат да ни помогнат да се преборим с пристъпите на всекидневна леност.
Аларма за начало.
Как работи: когато изтече установеното време, веднага започваме работа. Имаме куп работа, а все не можем да се накараме да започнем. Казваме си, „хайде да скролвам още малко в телефона, хайде да погледна още един сайт, хайде да прочета още една новина, само още едно коментарче в социалните мрежи...“ И така, с „чакай малко“, минават часове, а работата си чака.
Това не означава да си забраняваме удоволствията, просто трябва да им определим точно отмерено време. Пускаме таймера на телефона си, или си настройваме алармата за след половин час и се забавляваме и си почиваме, докато не чуем сигнала за край. Веднага, без никакво мотане, пристъпваме към задачите си! Методът работи особено добре, ако начело в списъка със задачите сложим най-леките и бързите.
Таймер за вземане на решения.
Как работи: трябва да вземем решение до определения час. Този начин на управление на времето много помага на нерешителните хора и на перфекционистите. Ако не можем да изберем един вариант от няколко, да решим нещо, или постоянно добавяме и преправяте все нови и нови неща в проекта си, просто трябва да си определим лимит.
Времето, което си даваме, зависи от това, доколко ни е сложно решението, което трябва да вземем, но и което не трябва да разтегляме прекалено много. От 3 до 10 минути са достатъчни за повечето избори, които правим. Отново действаме с таймера. Докато прозвучи сигналът, трябва да сме решили какво да правим.
Помощ за съсредоточаване.
Как работи: в рамките на определено време се фокусираме напълно само върху една задача. Разсейването е най-големият враг на плодотворната работа. Затова вземаме мерки за игнориране до минимум на всички външни дразнители. Изключваме сигнала на телефона, социалните мрежи и имейла. Ако например пишем текст на лаптопа, отваряме прозореца на цял екран - все едно че пред нас е празен бял лист.
Всеки може да определи, въз основа на опита си, колко време ще издържи в пълно съсредоточаване. В началото това може да ни се стори страшно трудно, особено ако сме свикнали да жонглираме с по няколко задачи едновременно. Най-добре е да започнем с къс период от време и, когато се убедим, че не е толкова страшно, постепенно да го удължаваме.
„Портокалов“ ритъм.
Как работи: трудим се без прекъсване 25 минути, почиваме 5 минути. Повтаряме. Много популярна техника за себеорганизиране. Като разделим работното си време на 25-минутни отрязъци, постигаме разумния баланс между труда и почивката. Техниката се нарича така, защото, образно казано, работният ни часовник прилича на портокал с откъснато отстрани резенче за почивката. Доказано е, че тя действа много добре на производителността. Разбира се, може да изберем по-подходяща за себе си комбинация - например, работим 35 минути, почиваме 10.
По час. Как работи: един час се трудиш, един почиваш. Повтаряш цял ден. Как, цял час почивка?! Това не е ли прекалено много? Всякакви проучвания на производителността показват, че времето, което хората реално отделят на ден за работа, е 3-4 часа. Цялото останало време отива в разходки из работното място, кафе паузи, обяд, сърфиране в мрежата и други.
Ако се трудим много ефективно по 4 часа на ден, може да се окаже, че свършваме повече работа, отколкото при обикновената организация на деня. Уж цял ден се опитваме да се съсредоточим, а всъщност, нека си признаем, губим страшно много време в преодоляване на тази проклета леност... Разбира се, вариантът не е подходящ за всички професии, но си струва да се опита, ако работите на хоум офис и сте господари на времето и графика си.
