Николай Овчаров сред туристи на любимия си Перперикон

Хенриета Георгиева

Професор Николай Овчаров е най-известният български археолог. Завършил история в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Бил е преподавател в Нов български университет. От 18 години работи върху останките на Перперикон, който се превръща в  туристически обект с национална и световна известност благодарение на усилията му. Последният интересен обект, където екипът му прави разкопки, са църкви в района на Златоград. Наричат го Индиана Джоунс по аналогия с легендарния професор археолог Хенри Уолтън, изигран от Харисън Форд в култовата филмова тетралогия на Стивън Спилбърг. Николай Овчаров е автор на 15 книги. Член е на Ордена на българските тамплиери - Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.

Изненада ли е наличието на толкова християнски обекти в района около Златоград?

- Наистина в района на Добромирци и Бенковски - плодородна райска  долина между Източните и Средните Родопи, има много християнски обекти. Въпреки че сега населението там е изцяло мюсюлманско, регистрирахме 5-6 църкви, сега в руинен вид под земята, като тази край Добромирци. Там всъщност храмовете са два - под църква от XIII-XIV век с полукръгла апсида, излезе и трикорабна базилика от IX-X век, която със сигурност ще предизвика огромен интерес. Разкопките се правят изключително със спонсорството на златоградчани. Най-интересната находка от района обаче, за която аз самият разбрах едва сега, се пази в Кърджалийския регионален исторически музей. Намерена е само на 2 км от църквата в Добромирци. Става въпрос за истинско съкровище - 135 сребърни монети на цар Иван Шишман. Най-добрият нумизмат в България доцент Константин Дочев ще датира точно кога са сечени. Намирането им в Родопите е забележително, тъй като през 1371 година, когато Иван Шишман идва на власт, цяла Южна България  вече е превзета от турците. Явно съкровището е пренесено през Стара планина в периода на битките и падането на  България под османска власт.

В района около Добромирци има и други такива паметници, което е доказателство за много силен християнски живот там в миналото. На базата на тези и на други данни стигнахме до хипотезата, че може би по тези места е прекарал последните дни от живота си последният средновековен патриарх на България - Евтимий Търновски.

Това оборва ли досегашната най-популярна теза, че видният духовник е заточен в Бачковския манастир?

- При падането на Търново под турско робство през 1393 г. патриарх Евтимий е осъден на смърт като смел бранител на българската православна вяра и държава. Става обаче чудо - когато турският палач вдига ръка да посече патриарха, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Така патриарх Евтимий е „заточен в Македония", както пише неговият житиеписец. Става въпрос за областта между Солун и Одрин - Беломорска Тракия и прилежащите райони на Източните и Средните Родопи. Тези дни се разгоря голям спор около термина „македонски земи" през Средновековието след изявление на  руския президент Путин как кирилицата е стигнала до Русия. Македония или македонската земя по онова време е именно областта между Одрин и Солун - няма нищо общо с днешната Република Македония,  наш западен съсед.

А що се отнася до патриарх Евтимий - знаем, че е бил изпратен някъде в Македония. Наложило се е мнението, че е бил в Бачковския манастир. Но едва ли турците биха оставили патриарха, който е бил толкова голям враг на Османската империя, в толкова голям манастир, близо до голям град като Пловдив.

По-логично е патриархът да е минал през Бачковския манастир, откъдето да е изпратен в по-отдалечени места. Впрочем Бачковският манастир има много метоси - в Беломорието, в Източните и в Средните Родопи. Дори в документи на основателите на манастира братя Григорий и Абазий Бакуриани са отбелязани изрично имения в Ахридос, както се наричали Източните и Средните Родопи в Средновековието.  Добромирци, Бенковски, Дрангово са села в закътана  райска долина, където е нормално манастир като Бачковския да е имал имоти и метоси. При разкопките на Перперикон преди три години открихме печат на Муселий Бакуриани, най-вероятно племенник на братята, който е ръководел манастирските имения в оня район. Това е едната следа, по която се движим.

Има и друга следа. През 30-те години при строеж на джамия в село Бенковски, само на 2-3 км от църквата, която сега  разкрихме, е открит гроб на богато облечен християнски епископ. Десетки свидетели разказват, че е бил облечен в златовезани дрехи, с корона, т.е. митра,  на главата. Преди 20 г. в квартал „Веселчани" в Кърджали, в манастира „Св. Йоан Предтеча", при реставрации в църквата намерих гробница с точно такъв погребан в златовезани дрехи епископ. Дори тогава отец Боян Саръев каза: Това е патриарх Евтимий! Оказа се обаче, че това е погребение от доста по-ранен етап - от края на XII  век.

Когато всички данни се съберат, хипотезата, че mатриарх Евтимий е прекарал последните си дни в района на Добромирци, не е за пренебрегване. Не бива обаче да тръбим: Откриха гроба на mатриарх Евтимий! Става въпрос за хипотеза. Имаме данни и продължаваме да работим в тази насока.

Какво ще търсите на Перперикон това лято?

- Откриваме 18-ия сезон на 19 юни. Но там има работа за поне още стотина години.  През миналата година приключихме Акропола, сега проучваме южния квартал, който вероятно крие по-големи богатства. Открихме грандиозна базилика, дълга почти 40 м - за Родопите това е най-голямата откривана досега църква от ранното християнство - V-VI век. Радващото е, че почти няма българи, които не са ходили на Перперикон, вече има хора, които са били там по десетина  пъти. Това е едно от чудесата на културния туризъм - когато един обект се разработва, хората го посещават много повече. Преди 18 г. мястото беше много тайнствено - обрасло с гора, само тук-там стърчаха скали. Сега наоколо е пълно с хора, загуби се част от романтиката.

Не планирате ли и други обекти?

- Туристическата  връзка между Пловдив, Кърджали и Златоград е задължителна. А с игумена на Бачковския манастир отец Симон сме добри приятели и имаме амбициозни идеи за развитие на поклонническия туризъм, който ще включва Бачковския манастир, метосите и църквите наоколо.

Спира ли законът иманярите?

- Пикът на металотърсачките беше през 90-те. Тогава всяко село имаше по 5-6 металотърсача. Днес тая страст попреминава. Мнозина се убедиха, че забогатял иманяр няма. Те са най-долното звено на веригата. Оттук насетне започват серия прекупвачи, докато се стигне до големите колекционери, които всъщност  стимулират тази дейност. Нещата намаляха и заради промените в закона, ала и заради изчерпването на находките в горните пластове на терените в страната. Още през 90-те години, когато нямаше никакъв контрол, много от нещата бяха изнесени. Аз обаче имам сигурна рецепта против иманярството - превръщането на обектите в паметници на културно-историческия туризъм. Няма как да има иманяри в Голямата базилика в Пловдив, на Перперикон, където има охрана и непрекъснат поток от хора.

Освен изследовател сте и запален пътешественик. Накъде след Африка, Камчатка и Индокитай?

- Току-що завърших книгата си за Кипър - прекрасен остров само на два часа път със самолет от София.  Много древна държава, с невероятни антични градове. Да не говорим за Кипърското кралство от XIII-XV век, за което знаят малцина в България - своеобразна идеална държава, създадена от средновековните рицари кръстоносци след напускането на Светите земи.

Планирам голямо пътуване в Централна Азия - Северна Монголия, планините Алтай, откъдето идват прабългарите. През ноември-декември предстои освещаване на паметника на кирилицата на Антарктида, може да пътувам и дотам.

Какво намира сериозен учен като вас при тамплиерите?

- Свързва ме пиететът към рицарството, към Средновековието. Аз съм един от първите в ордена. Продължавам да съм велик офицер в ордена. Исках да участвам в организация, която се занимава с благотворителност, и да има насоченост към историята. Основахме Институт за изследване на средновековната история. Тамплиерите са западна организация, но в съвременния вариант в ордена, който е обикновена благотворителна организация, участват доста християни. Интересът вероятно е предизвикан от ритуалите и плащовете, които са традиция отпреди векове.