Дезинформацията вече е сред най-сериозните заплахи за обществената и националната сигурност, защото не атакува компютърните системи, а човешкото съзнание. Това заявява експертът по киберсигурност проф. Илин Савов, според когото съвременните информационни атаки целят да разрушат доверието – най-ценния ресурс на всяко демократично общество.
„Светът се промени. Парадигмата на сигурността също. Един хакер може да открадне данни, но дезинформацията краде нещо много по-ценно – способността на хората да се доверяват. Когато обществото престане да вярва на институциите и на фактите, страхът започва да управлява вместо истината“, посочва в специален коментар за BGVoice Савов.
По думите му една добре конструирана лъжа може да предизвика паника много по-бързо от реално събитие.
„Само с няколко манипулирани клипа, фалшиви профили и координирани публикации могат да бъдат повлияни избори, обществени протести, отношението към полицията, лекарите или дори поведението на децата в интернет. Най-опасното е, че хората, които разпространяват подобни внушения, често не го правят злонамерено – просто са убедени, че споделят истината“, предупреждава той.
Критичното мислене е новата грамотност
Според проф. Савов технологиите вече не са най-голямото предизвикателство – много по-важно е хората да умеят да разпознават манипулациите.
„Манипулацията почти винаги разчита на силна емоция – страх, гняв или шок. Ако нещо ви разтърси мигновено, точно тогава трябва да спрете и да проверите откъде идва информацията. Критичното мислене вече е форма на самозащита“, казва той.
Експертът отбелязва, че изкуственият интелект вече позволява създаването на видеа и гласове, които изглеждат напълно автентични.
„Самата картинка вече не е доказателство. Затова проверката на източниците става по-важна от всякога. Дори при телефонно обаждане от близък човек с молба за спешен превод на пари най-разумното е просто да затворите и да му позвъните обратно. Една елементарна проверка може да спаси хората от сериозна измама“, съветва той.
Дигиталният двойник вече не е научна фантастика
Особено тревожен според проф. Савов е феноменът на т.нар. „дигитален двойник“.
„Вече има системи, които могат да имитират начина ни на писане, гласа, поведението и типичните ни реакции. Ако някой разполага със снимките, публикациите и гласовите ви съобщения, може да изгради изключително точен модел на вашата личност. Това вече не е научна фантастика, а реалност“, предупреждава той.
По думите му подобни технологии създават сериозни рискове за финансови измами, репутационни атаки и психологическа манипулация.
„Представете си видеоразговор с човек, който изглежда и звучи като ваш близък, но всъщност е изцяло генериран от изкуствен интелект. Подобни случаи вече се случват по света“, казва Савов.
Умните устройства събират повече информация, отколкото предполагаме
Експертът предупреждава, че съвременните устройства постепенно се превръщат в огромна мрежа за събиране на информация.
„Телефоните, часовниците, автомобилите и домашните устройства непрекъснато събират данни за местоположението ни, навиците, контактите и дори здравословното ни състояние. Най-често хората приемат удобството, без да се замислят каква е цената му“, отбелязва той.
Като пример Савов посочва мобилни приложения, които искат достъп до микрофона, камерата или контактите без реална необходимост.
„Повечето потребители натискат „Разреши“ автоматично. Именно това създава огромни рискове за личната сигурност“, допълва той.
България трябва да инвестира повече в хората, а не само в технологии
Според проф. Савов страната ни разполага със сериозни възможности благодарение на сътрудничеството със САЩ и НАТО, но все още не ги превръща в достатъчно силен практически капацитет.
„Имаме достъп до експертиза и силни международни партньори, но изоставаме в подготовката на кадри, координацията между институциите и реалните практически обучения. Киберустойчивостта не се купува с техника – тя се изгражда с подготвени хора, ясни процедури и постоянни тренировки“, смята той.
Според него е необходимо доказани професионалисти да заемат ключови позиции в системата за сигурност.
„Съвременните атаки вече не са насочени само към компютърните системи. Те атакуват доверието, психиката и устойчивостта на обществото. Именно затова инвестицията в образование, киберкултура и превенция е най-силната защита, която една държава може да изгради“, заключава проф. Илин Савов.
