Десислава с титлите си
Дейзи Ланг или Десислава Кирова получи изключително високо признание от световната федерация по женски бокс в САЩ и бе наградена с приза за цялостен принос в развитието на спорта. „За мен това е уважение към целия труд, който съм положила, за да осъществя една мечта, която стана реалност. Това е и признание за моята Родина", каза специално за BG VOICE сънародничката ни. И допълни, че за нея наградите не са най-важното нещо в живота, а по-скоро са важни вниманието и респектът, които й се дават за целия рискован и труден път, за да се популяризира боксът за жени.
Дейзи Ланг е най-успешната боксьорка от Европа в историята на женския бокс заедно с Реджина Халмих. В кариерата си на професионалния ринг e била 2 пъти европейска и 10 пъти световна шампионка. Има три световни титли в три различни категории, спечелени по едно и също време. Преди да се насочи към бокса, има успехи в бойните изкуства, откъдето всъщност започва кариерата й. Списъкът на постиженията й е дълъг - европейска шампионка по таекуондо, европейска и световна по кикбокс, световна шампионка по карате.
„Бях първата жена, която проправи пътя за останалите в женския бокс. При това идвах от България - страна, в която жените нямаха права за тогавашното време." Дейзи казва с малко тъга, че е била принудена да замине за Германия, защото в България не е имало възможност да осъществи целите си. В Германия също не й е било лесно, защото e била един от пионерите в един иначе мъжки спорт. „Всички бяха срещу мен, дори медиите. Медицинските познания, oбразованието, което имах в областта на физиотерапията, ми помагаха да давам правилните отговори, свързани с рисковете за здравето при практикуване на този вид спорт, разказва шампионката. - Всичко, което постигнах, е резултат на много труд, лишения и упоритост да докажа на цяла нация, че една интелигентна жена може да успее на ринга. Ставах и лягах с мисълта да стана шампион."
За най-важен и скъп момент в кариерата си Деси определя момента, когато става за първи път световен шампион - в Дюселдорф на 17 юли 1999 г. "Тогава моята мечта стана реалност и забравих всички трудности, страдания, рискове, през които съм преминала. Чувството на удовлетворение е незабравимо и е за цял живот", спомня си с вълнение българката.
В Щатите Дейзи живее повече от 10 години в Лос Анджелис. Установила се е там заради климата, но винаги когато може, се прибира в България и не пропуска да посети Родопите, откъдето са корените на семейството й. Обича да посещава и различни места с историческа значимост като Перперикон и гроба на Орфей, които е разгледала при последната си визита, когато беше поканена на мача на Кубрат Пулев. Въпреки че не сe занимава професионалнo, Дейзи продължава да тренира бокс за удоволствие, а също и провежда различни семинари по бойни изкуства. Някои от тях са предназначени за известни личности или полицията. В свободното си време, което е много малко, обича да бъде сред природата, дa ходи на театър и концерти, както и да практикува други екстремни спортове. Дейзи споделя, че обича България и винаги ще я обича. "Няма да те уважават никъде, ако не се гордееш със страната, в която си роден", казва тя и допълва, че и тук, в Щатите, продължава да се среща с българи и не е съгласна, че сънародниците ни не се поддържат. "Беше ми приятно да подкрепя мой приятел от детинство - Асен Блатечки - на представлението му в Чикаго с Калин Врачански. Българите там бяха много задружни, видях се с приятели и си изкарах прекрасно", допълва Деси. Освен в спорта Дейзи има успехи и в Холивуд, където се е снимала в различни филми, повечето свързани с екшън.
„Благодаря на всички, които са били до мен през тези тежки години и са помогнали за моя успех - приятели, треньори, моят мениджър, промоутърът ми - списъкът с имена е дълъг. Особено благодарна съм на първия ми треньор в България Милчо Милев (бате Милчо), от „Локомотив София"."
На всички българи шампионката пожелава да не се отказват от мечтите си и да не забравят кои са. „Нашата слава не означава никога да не падаме, а да ставаме всеки път, когато паднем", е нейният девиз, който тя се надява да последват повече наши сънародници.
