Иранските власти публично обесиха Салех Мохамади, 19-годишен борец, който някога е представлявал страната си на международно ниво и който беше задържан за предполагаемо участие в протестите, разтърсили страната миналия януари.
Новината за смъртта му, потвърдена от информационната агенция Мизан и съобщена от медии като Iran International, предизвика вълна от критики и отново разпали опасения за съдбата на други спортисти, които остават в затвора в Ислямската република.
Мохамади, който спечели бронзовия медал на Купата „Сайтиев“ през 2024 г., проведена в Русия, беше обвинен заедно с още двама души, Мехди Гасеми и Саид Давуди, в убийството на двама полицаи по време на януарските безредици.
Според разкази, разпространени от близки до младия мъж, боецът винаги е отстоявал невинността си по време на процеса и е отричал, че признанието, представено пред съда, е било получено чрез мъчения, метод, който организациите за човешки права посочват като повтарящ се в този тип случаи.
Видни членове на иранската олимпийска общност по борба също се бяха изправили в негова защита, твърдейки, че Мохамади няма история на насилие.
Организации, наблюдаващи ситуацията в Иран, са съставили списъци, които включват имената на множество спортисти от различни дисциплини, задържани в ареста, много от които са свързани с неотдавнашните вълни от протести.
Сред имената в списъците със затворници са футболистът Мохамад Хосейн Хосейни, вратарят по водна топка Али Пишеварзаде, маратонката Нилуфар Пас, шампионът по кикбокс Бенджамин Нагди, тийнейджърът футболист Аболфазл Дохт и боксьорът Мохамад Джавад Вафаей Сани.
Възрастта на някои от арестуваните, като например самия Мохамади или 19-годишния Амирхосеин Гадерзаде, засили безпокойството на активистите, които наблюдават подобен съдебен модел във всички тези случаи.
Обвиненията често са съпроводени от твърдения за връзки с Израел или Съединените щати, което е често срещана тактика в реториката на властите за дискредитиране на опонентите.
Според членове на семейството и доклади от Iran International, процесите се провеждат със сериозни процедурни недостатъци, като липса на достъп до доверен адвокат, изключване на свидетели на защитата и допускане на самопризнания, получени под натиск.
